„Имперският кръг“ на долара запечатва статута му на световна валута

Доларът е крепостта, която Китай не може да пробие. Противно на прогнозите за неговото отслабващо състояние, той остава опора на световната търговия

11:04 | 29 август 2023
Обновен: 15:05 | 29 август 2023

Автор: Даниел Мос

Снимка: Bloomberg

Ако това изглежда лоша година за долара, нека има повече такива. Широко разпространените прогнози за значително отстъпление след удара през 2022 г. не се сбъднаха. Доларът все още е тук. Не само в добри времена, но и когато останалият свят не изглежда толкова привлекателен. Не е просто валута, като понякога прилича на средновековна крепост, оборудвана със защитен ров.

Епичното рали миналата година винаги щеше да бъде трудно за повторение. Така че не е твърде зле, че доларът е почти там, където се търгуваше на 31 декември, според Bloomberg Dollar Spot Index. Това е продукт на няколко сили: Федералният резерв се засмя на идеята за намаляването на лихвените проценти, възстановяването на Китай се провали и Япония не може да реши дали иска да освободи свръхразхлабените пари или не. Еврозоната има проблеми.

Когато се съмнявате, грабвайте доларите, особено когато Фед показва малко признаци на отстъпчивост в борбата си с инфлацията. Няма значение, че от години е модерно да се твърди, че САЩ са в дългосрочен упадък в ръцете на Китай, гледна точка, която подлежи на освежаващо изследване. Може ли да действат по-дълбоки сили? Документ от Федералния резерв на Ню Йорк през декември приписва голяма част от примата на долара на така наречения „Имперски кръг“.

Основната идея е, че доларът не е просто неразделна част от световната търговия, но е все по-важен. Когато Фед вдигне лихвите, доларът печели, най-вече за сметка на нововъзникващите пазари. Но когато забавянето идва в резултат на това затягане, ефектите се усещат по-силно отвъд бреговете на САЩ, отколкото в страната. Това е така, защото износът и вносът представляват относително малка част от икономиката на САЩ. Търсенето на безопасни и ликвидни активи - главно държавни ценни книжа на САЩ - също играе огромна роля.

В концепцията има ирония и не малка доза напрежение. Доларът стана по-доминиращ, дори когато САЩ намаляват като дял от глобалния брутен вътрешен продукт в сравнение с Китай и Индия. Тази асиметрия е ключов елемент в тезата сподели Джанлука Бениньо, един от авторите на статията и сега професор в университета в Лозана:

"Тежестта на икономиката на САЩ намалява с времето поради възхода на Азия. Но в същото време възходът на Азия се комбинира с по-разпространената роля на долара... Много държави са къси сигурни активи. Това е много важно. Докато не нарушите това, е трудно да замените долара, дори ако започнете да фактурирате нещо друго. Сигурни и ликвидни е това, което изискват пенсионните фондове в Азия, тъй като тези страни нямат капацитет да усвоят спестяванията им. Това създава естествен двигател на търсенето на долари. Това е в основата на хегемона."

Развитието след публикуването на документа подкрепя това. Съгласуваното затягане на Федералния резерв е почти готово, но отстъпи място на позицията на по-високи лихви за по-дълго. При този сценарий, който председателят Джеръм Пауъл подкрепи в речта си в Джаксън Хоул, Уайоминг, в петък, намаляването на лихвените проценти е малко вероятно до първата половина на 2024 г.

В съчетание с мекотата на Китай, решителният Фед предлага незавиден избор за много централни банки в Азия и като цяло за нововъзникващите пазари. Те могат да намалят ставките, за да облекчат забавянето, произтичащо от Китай. И все пак това ще постави техните обменни курсове спрямо долара под натиск. „Това е голямо разминаване и създава дилема в много нововъзникващи пазари по отношение на избора на политика“, отбеляза Бениньо.

Има слаби места в управлението на долара. Напреженията на други места понякога могат да станат толкова значителни и дестабилизиращи за американските пазари, че Фед да е принуден да промени курса. След период на застой, Алън Грийнспан бързо намали лихвите през 1998 г. след фалит на Русия. Дълговата криза в еврото беше една от причините, поради които Бен Бернанке и Джанет Йелън продължиха внимателно при оттеглянето на стимулите, които бяха въведени по време на Голямата рецесия. Китай също натежа: неуспешната девалвация на юана през 2015 г. допринесе за вдигане на лихвите от Йелън само веднъж през тази година, за разлика от множеството увеличения, които бяха прогнозирани.

Джордж Сорос се позовава на имперските качества на долара в материал от 1984 г. във Financial Times. Отбраната и последствията от натрупването на оръжия на Роналд Рейгън бяха в ума на милиардера. Благодарение на щедростта на Пентагона, намаляването на данъците и липсата на съответно намаление на разходите, бюджетният дефицит скочи до небето. Въпреки че беше страхотно за САЩ и благодат за Рейгън в годината на изборите, значителни тежести бяха наложени на страните, от които капиталите избягаха. Благоприятен кръг за Америка е порочен другаде, написа Сорос, който предрече криза.

Проблемите наистина застигнаха Латинска Америка и в опит да намали търговските търкания със съюзниците, тогавашният министър на финансите Джеймс Бейкър договори споразумението Plaza през следващата година. Пактът имаше за цел да отслаби долара спрямо западногерманската марка и йената. Колкото и спорна да беше Plaza, работата на Бейкър беше сравнително лесна в сравнение с това, което би било необходимо за всяко голямо пренастройване днес. Германия и Япония бяха договорни партньори на САЩ. Съветският съюз не беше толкова интегриран в световната икономика, колкото Китай. Независимо от способността на Пекин да привлича вериги за доставки през последните три десетилетия, Китай все още няма валута, която да подкрепи амбициите му.

Светът принадлежи на долара. Останалите просто живеем там.

Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.