Обещанията за сигурност на президента Джо Байдън, дадени на исторически преговори с някога враждуващите съседи Япония и Южна Корея, укрепиха военната мощ на САЩ в Азия. Това накара Китай да изглежда все по-изолиран на своя територия.
По време на историческата среща на върха в президентското убежище Кемп Дейвид миналата седмица японският министър-председател Фумио Кишида и южнокорейският президент Юн Сук Йол обещаха да провеждат ежегодни срещи със САЩ, да създадат обща гореща военна линия и да засилят сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана.
Тези военни споразумения бяха сключени в момент, в който Белият дом оказва натиск върху двете азиатски държави да подкрепят техническите му ограничения спрямо Китай на фона на стремежа на САЩ да ограничат усилията на президента Си Дзинпин да увеличи военната и икономическата мощ на страната. В понеделник Министерството на външните работи на Китай разкритикува срещата на върха, заявявайки, че тя само "ще постави началото на разделение и конфронтация".
Задълбочаващата се дипломация на Байдън в Азия показва как САЩ се стремят да укрепват отношенията си с дългогодишни съюзници, за да затвърдят глобалното си влияние. Собствената регионална дипломатическа дейност на Пекин има ограничен успех, особено с нарастването на военното напрежение с Тайван: Когато миналия месец китайският висш дипломат Ван И беше домакин на тристранен форум, външните министри на Япония и Южна Корея само изпратиха видеопослания.
Тъй като тази година Пекин имаше дипломатически пререкания с двете страни и проведе военни учения в близост до териториите им, има слаби признаци, че собствената им конференция на лидерите, която се провежда веднъж годишно, ще се състои за първи път след пандемията. Служител във външното министерство на Южна Корея заяви тази седмица, че все още работят по организирането на тристранната среща.
"Китай е истинският създател на тази сделка", каза Ричард Макгрегър от Института Лоуи базиран в Сидни за знаковата среща на върха, организирана от Байдън този месец, като добави, че опасенията за Северна Корея и Русия също са изиграли роля за мотивирането на Южна Корея и Япония да се присъединят към споразумението.
Относно перспективата Пекин да проведе собствени тристранни преговори той добави: "Китай изглежда не е в състояние да успокои съседите си по никакъв начин, камо ли да ги привлече."
Срещата на върха миналата седмица беше второто пътуване на Кишида и Юн до САЩ тази година и се състоя само няколко месеца след като Байдън пътува до Япония за срещата на върха на Групата на седемте. За разлика от тях Си не се е срещал с японските или южнокорейските си колеги тази година, нито с Байдън, като вместо това наблюдава отстрани как трите държави установяват по-силни връзки.
При тази липса на диалог отношенията на Китай с Южна Корея се влошиха, като тази година напрежението се покачи, когато китайският посланик в Сеул разкритикува Южна Корея за това, че приема проамерикански политики, което предизвика размяна на реплики.
Китай привика посланика на Япония в Пекин, за да изрази "тържествен" протест, след като в комюникето на Г-7 се споменаваха "милитаризационните дейности" и намеренията на Китай по отношение на Тайван - самоуправляващата се демокрация, която Пекин обявява за своя територия и която Байдън заяви, че ще защитава, ако бъде нападната. Напоследък Китай се изказа много критично и по отношение на плана на Япония за изхвърляне на ядрени отпадъчни води в Тихия океан.
Във вторник Министерството на външните работи в Пекин нарече плана "егоистичен и безотговорен", а след това извика посланика на Япония, за да протестира срещу решението, одобрено от Международната агенция за атомна енергия.
Изявлението от Кемп Дейвид отрази някои от тези опасения, като разкритикува китайските действия в Южнокитайско море и призова за мирно решение на тайванския въпрос. Тримата лидери също така обещаха да се борят срещу "икономическата принуда" и прекъсванията на веригата за доставки, като по този начин загатнаха за Китай.
Споразумението за сътрудничество в областта на противоракетната отбрана беше последният знак, че Сеул променя дипломатическия си подход към Пекин. През 2016 г. Китай наказа Южна Корея икономически, за да се опита да я спре от разполагането на американската система за противоракетна отбрана, известна като "Таад", която да защитава от арсенала на Северна Корея. Китай възразява срещу защитата поради опасения, че мощният ѝ радар ще позволи шпиониране на собствените му ракетни системи.
Следващите три условия на Пекин за възстановяване на връзките бяха Сеул да не се присъединява към ръководена от САЩ регионална система за противоракетна отбрана, да не създава тристранен съюз със САЩ и Япония и да не се ангажира с допълнителни разположения на защитната система.
Оттогава консервативното правителство на Юн заяви, че не е обвързано с тези ангажименти, поети от неговия прогресивен предшественик, подобри връзките с Япония, включително като прие Кишида в Сеул през май, и сега изглежда, че се стреми към по-тесни връзки в областта на отбраната както с Токио, така и с Вашингтон.
Високопоставеното изявление от президентското отстъпление, в което се обещава сътрудничество в "поразителен набор от проблемни области", е било замислено като сигнал към Пекин и Пхенян, казва Адам Лиф, гостуващ ръководител на катедрата по японска политика и външна политика в университета "Джорджтаун". Ангажиментът за консултации отразява и "безпрецедентна степен на споделена загриженост за регионалните и глобалните предизвикателства", добави той.
Ако Япония и Южна Корея все още се придържат към тристранните си отношения с Китай през тази година, Пекин вероятно ще премине през "мъчителен период, преди да вземе решение", тъй като участието им може да узакони споразумението им със САЩ, казва Мун Чун-ин, бивш южнокорейски съветник по националната сигурност.
"Хората в Пекин ще бъдат много подозрителни", каза Мун, който е работил в администрации, стремящи се към сближаване с Пхенян. "Китай едва ли ще заеме снизходителна или толерантна позиция по отношение на Южна Корея - очакват го тежки времена."