В по-късните години от епичния период на растеж в САЩ, който завърши с Covid, започна да се използва фраза, която описва условията на оживление, разпространяващи се по целия свят. Твърдеше се, че светът е на прага на необичайно синхронизирана експанзия. Малцина все още говореха за възстановяване без работни места в Америка, а Китай, след някои редки спънки, изглеждаше, че се връща към старата си сила. Инфлацията се беше отлепила от нулата, което се считаше за нещо хубаво.
Япония и еврозоната изглеждаха добре, като европейските страни бяха загърбили опустошителната дългова криза. Най-хубавото в това изненадващо обединение, приветствано в началото на 2017 г. от статии на Bloomberg News и материал на корицата на The Economist, беше, че то ще облекчи бремето, което носят САЩ. Дори търговското напрежение между Вашингтон и Пекин не се отрази особено. Щастливите дни се очертаваха и за известно време те действително настъпиха. Но дали сега светът е обхванат от тревожен пристъп на неравнопоставеност? Картината е обезкуражаваща. Китай, който е източник на толкова оживена търговска дейност през последните няколко десетилетия, просто не може да се отърси от кризите.
Докладите от тази седмица разкриха нови удари върху колебливото възстановяване. Износът се срина, вносът спадна тревожно и след месеци на анемична инфлация потребителските цени всъщност спаднаха през юли спрямо предходната година. Очаква се дефлацията да бъде временна, като се има предвид, че индексът на потребителските цени се е повишил в сравнение с предходния месец и че се очаква цените на храните - основен виновник за това - да се повишат. Това обаче не бива да ни успокоява. Във втората по големина икономика се наблюдава тревожна липса на търсене.
Има и изобилие от негативизъм. Хората бяха толкова разтърсени от скоростта, с която се изпариха розовите прогнози за възстановяване, че вече търсят признаци на слабост в китайската икономика. Поредната доза данни, поредната мрачна оценка. Секторът на недвижимите имоти е източник на огорчение. Country Garden Holdings Co., някогашният най-голям строителен предприемач по продажби, се колебае. Решенията, които се предлагат, изглеждат скромни и много познати, като например да се направи малко повече на фискалния фронт и да се намалят лихвените проценти. Централната банка се противопоставя на мечите залози за юана, но не особено решително.
Би било грешка да се гледа апокалиптично на условията в Китай. Големите икономики преминават през цикли. Трябва да свикнем, че това ще започне да се случва и в Китай. Междувременно светът е зависим от САЩ, за да поддържат растежа. Ако в годините преди пандемията е било добре САЩ да не носят сами световната икономика на гърба си, то трябва ли да е лошо, че сега царува едно разделение?
Рецесията или дори стагнацията днес изглеждат като далечна перспектива. Повечето съвременни анализи отбелязват намаляването на шансовете за скорошен спад на американската икономика. Миналата седмица JPMorgan Chase & Co. се присъедини към тези, които прогнозират, че спадът ще бъде избегнат. Пазарът на труда остава силен, а инфлацията - която все още надвишава целта на Федералния резерв - вероятно е достигнала своя връх. Безизходицата с тавана на дълга беше разрешена без криза. Тревогите свързани със състоянието на регионалните банки се успокоиха.
От JPMorgan все още внимават да не изключат рецесия. Рискът от спад "все още е много висок", пише главният икономист за САЩ Майкъл Фероли. Тази предпазливост е разумна.
Би било жалко, ако облекчението от благоприятните условия в САЩ се превърне в триумфализъм. В края на 90-те години на миналия век, когато САЩ се радваха на технологичен бум, безработицата беше ниска, а инфлацията се държеше прилично. Япония, възприемана в началото на десетилетието като основен икономически съперник на Америка, изглеждаше в упадък. Голяма част от Източна Азия, наричана някога "тигрите" заради бързата си трансформация, се бореше да се отърси от финансовия срив. Говореше се за "нова парадигма" и дори се поставяше под въпрос дали все още съществуват бизнес цикли. Бързият, но все още не и застрашителен възход на Китай беше важна част от картината.
До март 2001 година обаче САЩ изпаднаха в... рецесия. Последваха ги големите европейски сили, а Япония бе в тежко положение и послужи като лаборатория за така наречената неконвенционална парична политика, която с времето се наложи в САЩ и еврозоната. Въпросът е, че икономиките не са статични. Хубаво е, че засега САЩ са се отървали от скептиците. И все пак тази американска експанзия няма да продължи вечно. Вместо да празнуваме, трябва да се тревожим, че останалата част от света се задъхва.
В неотдавнашна бележка Bank of America Corp. (BofA) отбеляза разминаването и попита дали светът не е по-малко синхронен. Фирмата наскоро преразгледа прогнозите за растежа на САЩ и Китай - в противоположни посоки. Те отбелязаха, че мекото приземяване в САЩ е нещо необичайно, но заявиха, че "все още трябва да се оправят много неща". BofA също така изрази скептицизъм по отношение на потъването на Китай в "балансова рецесия", характеризираща се с това, че доходите се използват за изплащане на дългове, а не за харчене.
Така или иначе, ако световната икономика не е в хармония, тя е изпълнена с рискове. Фед отново се оказва в ролята на повратна точка. При цялата мрачна обстановка, която се излъчва от Китай, местната централна банка изглежда доста пасивна. Инфлацията в САЩ все още е твърде висока, за да може председателят на Фед Джером Пауъл да започне да се грижи и за световната икономика, както направи в края на 2018 г. или както направи Джанет Йелън преди него през 2015 г., след като Китайската народна банка провали девалвацията на валутата. Все пак следете тези процеси. Проблемите на Китай имат свойството да изплуват на бреговете по целия свят.