Фабриките в Азия изпитват все повече трудности в привличането на млади работници, което е лоша новина за западните потребители, свикнали с евтините стоки. За да се пребори с новите предизвикателства фабриката за облекло UnAvailable в Хошимин, Виетнам, е направила множество инвестиции за подобряване на работната среда. Работното място разполага с прозорци от пода до тавана и кафене, в което се сервира чай матча, както и безплатни уроци по йога и танци. Всеки месец работниците се събират на тиймбилдинги, за да пият бира, да карат картинг и да играят боулинг. Напомня на централата на Google, но е фабрика за облекло във Виетнам, пише Wall Street Journal.
Азия, фабриката на света и източникът на голяма част от стоките, които се купуват по света, се сблъсква с голям проблем: младите хора в Азия като цяло не искат да работят във фабрики.
Ето защо заводите за облекло се опитват да направят производствените си помещения по-привлекателни. Това е и причината западните компании да бият тревога - те разчитат на евтината работна ръка в региона, за да произвеждат достъпни потребителски стоки.
Залезът на свръхевтиния труд в азиатските фабрики се очертава като най-новото изпитание за глобализирания производствен модел, който през последните три десетилетия достави на потребителите по целия свят огромен набор от евтини стоки. Американците и европейците, свикнали с модата на изгодни цени и телевизорите с плосък екран, може би скоро ще се сблъскат с по-високи цени.
"Вече няма място на планетата, което да може да ви даде това, което искате", казва Пол Норис, британският съосновател на виетнамската фабрика за облекло UnAvailable, базирана в Хошимин. "Хората ще трябва да променят потребителските си навици, а също и марките".
Работници на възраст около 20 години - традиционната работна ръка в шивашката промишленост - редовно отпадат от програмата за обучение на компанията - казва Норис. Тези, които остават, често работят само няколко години. Норис се надява, че повишаването на показателя "атрактивно" работното място може да доведе до промяна.
"Всеки иска да бъде инстаграмджия, фотограф, стилист или да работи в кафене", казва той.
В отговор на кризата азиатските фабрики трябваше да увеличат заплатите и да приемат понякога скъпоструващи стратегии за задържане на работниците - от подобряване на цените в кафенетата до изграждане на детски градини за децата на работниците.
Производителят на играчки и игри Hasbro заяви тази година, че недостигът на работна ръка във Виетнам и Китай е увеличил разходите. Производителят на Барби Mattel, който има голяма производствена база в Азия, също се бори с по-високите разходи за труд. И двете компании повишиха цените на своите продукти. Nike, която произвежда по-голямата част от обувките си в Азия, съобщи през юни, че разходите за продуктите ѝ са се увеличили поради по-високите разходи за труд.
"За американските потребители, които са свикнали стоките да представляват определена и относително стабилна част от разполагаемия им доход, мисля, че тази основа ще трябва да бъде променена", казва Манодж Прадан, икономист от Лондон и съавтор на "Големият демографски обрат".
От 90-те години на миналия век Китай, а след това и други азиатски производствени центрове, се интегрираха в световната икономика, превръщайки се от бедна земеделска държава в производствена сила. Стоките за дълготрайна употреба като хладилници и дивани станаха по-евтини.
Сега тези производствени държави се сблъскват с проблем, свързан с поколенията. По-младите работници, по-образовани от своите родители и експерти в Instagram, TikTok и други социални медии, решават, че професионалният им живот не трябва да се развива между стените на фабриките.
Демографските промени играят важна роля. Младите хора в Азия имат по-малко деца от родителите си и на по-късна възраст, което означава, че са подложени на по-малък натиск да получават стабилни доходи през 20-те си години. Процъфтяващият сектор на услугите предлага възможност за по-малко натоварваща работа като продавачи в молове и рецепционисти в хотели.
Проблемът е остър в Китай, където безработицата сред младите хора в градовете достигна 21% през юни, въпреки че фабриките изпитват недостиг на работна ръка. Мултинационалните компании преместват производството си от Китай в страни като Малайзия, Индонезия, Виетнам и Индия. Собствениците на фабрики там заявиха, че също изпитват затруднения да накарат младите хора да се захванат с работа.
По данни на Международната организация на труда към ООН заплатите във фабриките във Виетнам са се увеличили повече от два пъти от 2011 г. насам, достигайки 320 долара на месец - три пъти повече от темпа на нарастване в САЩ. В Китай заплатите във фабриките са се увеличили със 122% от 2012 г. до 2021 г. - последният период, за който има данни от ООН.
По-рано тази година Нгуен Анх Туан, 25-годишен виетнамски висшист, напуска работата си като механик във фабрика за автомобилни части в предградията на Ханой, за да работи като шофьор на мотоциклет за Grab, местния еквивалент на Uber. Той превозва пътници срещу по-ниско почасово заплащане, отколкото е получавал в завода, но казва, че промяната си е струвала, защото сега сам си е шеф.
"Ръководителите ми често правеха много неприятни забележки, което ме стресираше", казва Туан за трите си години в завода. Работата във фабриката би го изкушила отново само ако старата му месечна заплата от 400 долара се удвои, казва той.
В миналото производителите можеха просто да се преместят в по-евтини дестинации. В днешно време това не е толкова лесно. В Африка и Южна Азия има страни с големи трудови ресурси, но много от тях са политически нестабилни или нямат добра инфраструктура и обучена работна ръка.
Марките за облекло пострадаха, когато разшириха дейността си в Мианмар и Етиопия, само за да се окажат прекъснати от размирици и гражданска война. Бангладеш е надеждна база за производство на дрехи, но рестриктивните търговски политики и запушените пристанища не позволяват да се реализира значително количество продукция.
Индия има огромно население и фирмите, които търсят алтернативи на Китай, разширяват дейността си там. Но дори и в Индия управителите на фабрики започват да се оплакват от трудностите при задържането на млади работници. Много млади хора предпочитат живот във ферма, подпомаган от държавни социални програми, или избират работа в градовете, вместо да живеят във фабрични общежития в индустриалните центрове. Обучени инженери напускат фабриките, за да работят в сферата на информационните технологии.
Собствениците на азиатски фабрики се опитват да направят работните места по-привлекателни, включително чрез субсидиране на детски градини и финансиране на програми за техническо обучение. Някои от тях преместват фабриките в селски райони, където хората са по-склонни да полагат физически труд, но това ги отдалечава от пристанищата и доставчиците и ги принуждава да се приспособяват към селския живот, включително към отсъствията на работниците по време на жътва.
Кристина Чен, тайванска собственичка на мебелен производител, който продава на американски търговци на дребно като Lowe's, решава да премести фабриката си от Южен Китай във Виентанм преди четири години, надявайки се, че там ще бъде по-лесно да се наемат работници. Първоначално тя разглежда индустриални зони в близост до град Хошимин, но чува кошмарни истории за голямо текучество на работници и рязко покачване на заплатите.
Вместо това тя се установява в селските райони на Северен Виетнам. Работниците ѝ обикновено са на възраст между 40 и 50 години, а някои от тях не могат да четат добре, казва тя, което налага да се обясняват задачите устно и да се използват визуални демонстрации. Но работната ѝ сила е по-стабилна, казва тя.
Тя цени по-младите си служители, които могат да четат. Включва ги в процеса на вземане на решения, кани ги да се срещнат с американските ѝ купувачи, когато я посещават, и споделя с тях снимки на масите и столовете на компанията в магазините в САЩ.
Нейната компания, Acacia Woodcraft Vietnam, е частично автоматизирана, казва тя, но за много задачи все още е необходимо ръчно изпълнение.
Трудовият пейзаж е бил много по-различен преди две десетилетия, когато намирането на работници е било просто - отваряш вратите на фабриката и гледаш как велосипедите нахлуват.
През 2001 г. Nike съобщи, че над 80% от работниците в нейните фабрики са в Азия и че типичният работник е на 22 години, неженен и отгледан във ферма. Днес средният работник на Nike в Китай е на 40 години, а във Виетнам - на 31 години, отчасти защото азиатските страни бързо застаряват.
Maxport Limited Виетнам, доставчик на Nike, основан през 1995 г., наблюдава засилване на конкуренцията за работници. През прозорците на нейните фабрики вече прониква слънчева светлина и тя е засадила хиляди растения и дървета. Компанията е увеличила обучението на млади работници, които могат да напреднат и да станат ръководители.
Въпреки това компанията се бори да привлече млади хора. Тя прекрати програма за обучение на завършващи средно образование, отчасти защото много малко от тях са приели работа след това, казва старшият служител по съответствието До Тхи Тхуи Хуонг. Около 90 % от работниците на Maxport са на възраст над 30 години.
Lovesac, производител на мебели със седалище в Стамфорд, Кънектикът, твърди, че работната му сила в Китай застарява и е все по-трудно да намери по-млади работници, които да заемат свободните работни места.
Главният изпълнителен директор на компанията Шон Нелсън заяви, че младите хора на места като Китай и Виетнам, които имат смартфони и са свързани с глобалната култура, се интересуват по-малко от работа във фабрики.
"След като видят Кардашиян, те вече не искат да вършат тази работа", каза той. "Предпочитат да работят в магазин."
Компанията планира да премести някои операции в САЩ. По-късно тази година тя възнамерява да започне да произвежда седалки в автоматизирана фабрика в Северна Каролина.
Когато азиатските фабрики се автоматизират, много от тях имат проблеми с намирането на работници, способни да работят с модерни машини. Мениджърите казват, че няма достатъчно млади хора, които да се интересуват от изучаване на машинно инженерство, а тези, които го правят, се насочват към други професии.
Абхюдай Джиндал, управляващ директор на индийския производител на неръждаема стомана Jindal Stainless, заяви, че работниците от поколението Z са привлечени от IT сектора и че повечето от тях "търсят офис работа, дори когато са наети за технически функции".
Фабриките "или трябва да плащат малко повече пари за уменията, които искат, или да правят компромиси с възможностите, от които се нуждаят", казва Ричард Джаксън, управляващ директор на JacksonGrant, базирана в Тайланд фирма за набиране на персонал.
В Малайзия, която е център на производството на полупроводници и електроника, заводите отменят изискванията за носене на униформи, които младите работници ненавиждат, и преустройват помещенията.
"Опитваме се да направим фабриките си малко по-секси, да отворим преградите, да ги остъклим, да им дадем повече светлина, да пуснем хубава музика, да създадем среда като в Apple", казва Сайед Хюсеин Сайед Хюсман, председател на Малайзийската федерация на работодателите, която представлява производителите.
Младите хора от развиващите се страни, които иначе биха работили във фабрики, намират работа, за да се грижат за нарастващия брой възрастни хора в развитите страни, както и да запълват празнините в застаряващата работна сила на тези страни.
Суси Сузанти, 29-годишна жена от Индонезия, споделя, че е опитала да работи във фабрика, след като е завършила гимназия. Тя е мразела да бъде притискана да работи по-бързо от мениджърите си във фабрика за електроника и на втора работа, където е произвеждала обувки. Тя казала на майка си, че трябва да работи нещо друго.
Шестмесечен курс на обучение я научил на елементарен мандарин и тя започнала работа като гледачка на възрастна двойка в Тайван. Заплатата ѝ е три пъти по-висока от тази, която е получавала във фабриките в родината, казва тя, и е по-малко изтощителна. "Когато човекът, за когото се грижа, се чувства добре", казва тя, "мога да се отпусна".