Кога започна ерата на изкопаемите горива? Когато европейците започнаха да отопляват домовете си през зимата.
Индустриалната революция вероятно никога нямаше да започне, ако средновековна Великобритания не се беше обърнала към въглищата, събирани от плажовете на Нортумбрия, за да заменят дървата за огрев от намаляващите гори. Един от първите закони за замърсяването на въздуха в света е прокламация от 1306 г., забраняваща изгарянето на „морски въглища“ в Лондон. Отопляваме домовете си толкова дълго, че приемаме практиката и нейния въглероден отпечатък за даденост.
Това е грешка. Тъй като температурите по целия свят чупят рекорд след рекорд през последните седмици, няма недостиг на тревога за нарастващото въздействие върху климата от енергията, която ще използваме за охлаждане на домовете си. Прогнозата е, че хората в развиващите се икономики ще купят милиард климатици до края на това десетилетие.
Въпреки това при почти всеки правдоподобен сценарий климатът през 2050 г. ще страда повече от отоплението на домовете, отколкото от охлаждането им. Ако искаме да видим енергиен преход, който се отнася до благосъстоянието на хората и глобалното неравенство, трябва да бъдем по-спокойни относно нарастването на климатизацията в развиващите се страни и много повече да се тревожим от запазването на конвенционалното отопление в богатите.
Числата са ясни. В световен мащаб отоплението е причинило около четири пъти повече емисии от охлаждането миналата година, според Международната агенция по енергетика. Само електрическите нагреватели генерират около две трети повече емисии от всеки климатик на планетата - и това е върхът на айсберга, тъй като по-голямата част от битовото отопление се извършва с котли, захранвани с газ, мазут или въглища.
Ползите от това също не са равномерно разпределени. Европа, бившият Съветски съюз и Америка, с около една четвърт от световното население, ще представляват около 59% от емисиите от отопление и охлаждане на помещения през 2025 г., според едно проучване от 2021 г., ръководено от Алесио Мастручи от Австрийския международен институт за приложен системен анализ. Добавете и Китай, който до голяма степен е достигнал стандартите на развития свят на този фронт, и делът нараства до 84%.
Защо тогава има толкова повече загриженост за сравнително малкия въглероден отпечатък от охлаждането?
Единият фактор е, че посоката на движение е различна. По-топла планета, където доходите се покачват най-бързо в страните близо до екватора, е тази, където търсенето на охлаждане ще нарасне бързо в Глобалния юг. Междувременно по-меките зими, стагниращият растеж на населението и разпространението на изолации и термопомпи трябва да намалят отпечатъка от отоплението в Глобалния север.
Въпреки това емисиите през 2050 г. от затоплянето на домове в Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка ще бъдат по-големи от отпечатъка на охлаждане в целия свят, според проучването на Мастручи от 2021 г.
Има добра причина за оптимизъм, че технологията, ефективността и затоплящият се климат наистина ще направят отоплението по-малко въглеродно интензивно през следващите десетилетия - но това все още не се случва. През десетилетието до 2022 г. то се е повишило със 158 милиона метрични тона CO2, малко по-малко от увеличението от 180 милиона тона при охлаждане.
Вярно е също, че възходът на климатиците ще постави нови предизвикателства пред световните енергийни системи, настрана от въздействието им върху климата. Всички тези газови и мазутни котли означават, че отоплението на дома не натоварва електрическите мрежи по начина, по който го прави AC.
В Делхи пиковото потребление на електроенергия скочи с 64% през десетилетието до 2018 г., в сравнение с 42% увеличение на общото потребление на електроенергия, до голяма степен благодарение на навлизането на климатици, които често представляват половината от потреблението на енергия в града. Този модел на пикове и спадове е дяволски труден за управление на мрежовите плановици, особено тъй като домакинствата са по-склонни да използват климатик вечер и през нощта, отколкото в средата на деня, когато работят слънчевите панели.
Решението за това обаче не е да се сърдим на милиардите в развиващите се страни, които ще купят първите си охладители през следващото десетилетие. В много случаи тези уреди могат буквално да бъдат животоспасяващи, когато температурата се покачи до нива, които натоварват границите на оцеляването. Вместо това трябва да търсим начини да дадем на всички по-добър стандарт на живот с по-нисък въглероден отпечатък.
Осигуряването на стимули за хората да купуват най-ефективните климатици (и вентилатори за периоди с по-малко интензивна топлина) би помогнало за намаляване на напрежението върху мрежата, емисиите и сметките за електричество. Това може да осигури малък тласък за изкопаемите горива, тъй като пропанът от природен газ може да бъде по-щадящ климата хладилен агент от флуорните съединения, които преобладават в момента.
Строителните норми също трябва да бъдат въведени, наложени и затегнати. Често климатиците просто компенсират недостатъците на лошия дизайн. Щедрото засенчване и етажните планове, които позволяват кръстосана вентилация, са най-добрият начин за намаляване на търсенето на охлаждане в милиардите домове, които бързо урбанизиращите се развиващи се страни ще построят през следващите десетилетия.
Преди всичко обаче светът трябва да приеме, че справедливият енергиен преход неизбежно ще доведе до това, че по-бедните страни използват повече климатици, за да достигнат нива на домашен комфорт, които по-богатите хора приемат за даденост.
Развитите нации, които все още се борят да се откажат от своите котли, работещи с изкопаеми горива, за да получат по-ефективни термопомпи - да не говорим за намаляване на термостатите си с градус или два, изолиране на покривите и стените или затваряне на прозорците в дълбините на зимата - трябва да подредят собствена си къща преди да започнат да проповядват на останалия свят.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.