Русия превъзхожда САЩ 10 към 1 в тактическите ядрени оръжия. Това няма значение

Рядко някой филм е отчитал духа на времето така перфектно като "Опенхаймер", историята на един човек и цялото човечество, превръщайки се в „смърт, разрушителят на светове“. Истинският живот изглежда адски склонен да имитира изкуство в наши дни.

Вината за глобалния скок на ядрените притесненея принадлежи главно, но не изключително, на руския президент Владимир Путин. Със сигурност ситуацията, породена от неговото нахлуване в Украйна и повтарящото се размахване на атомната сабя, също трябва да промени начина, по който САЩ мислят за собствената си стратегия за атомни оръжия. Но как точно?

През последните около 500 дни Путин унищожи всяка от нормите, разработени по време на Студената война, за да предотвратят надпревара в атомните оръжия и Армагедон. Първо, той наруши ядреното табу, като небрежно заплаши използването на такива дяволски оръжия. Второ, той подкопа консенсуса срещу разпространението на ядрени оръжия, като демонстрира, че отказванет от ядрени оръжия - както направи Украйна през 90-те години на миналия век - правят една нация уязвима за хора като него. Трето, той пречупи бариерата между лошите и добрите приложения на атомната енергия, като превърна украинската атомна електроцентрала "Запорожие", окупирана от неговите войски от миналия март, в потенциално оръжие за война.

Руската телевизия, пропагандата, интелигенцията и обществото взеха примера от своя лидер и нормализираха атомното сплашване, понякога с апокалиптична истерия. Сергей Караганов, някога уважаван експерт по руска отбранителна политика, започна особено смущаващ дебат, като заяви, че начинът да се възстанови намаленият страх на Запада от силата на Русия е Кремъл да хвърли тактически атомни бомби - не върху Украйна, а върху източноевропейските страни които принадлежат на НАТО. Воденият от САЩ Запад, сигурен е Караганов, няма да посмее да отмъсти.

Без значение е, че Караганов не говори от името на Кремъл или че други руски гласове се опитаха да смекчат логиката му на д-р Стрейнджлав. Важното е, че в рамките на една година тонът на ядрената геополитика се влоши по начини, които дори песимистите като мен не смятаха за възможни. Тази година Путин също спря "Нов СТАРТ", последният останал договор за контрол на въоръженията между САЩ и Русия. И той постави тактически бойни глави в съседната му квазивасална държава Беларус.

Нарастващото значение на такива тактически бойни глави, предназначени да печелят битки, а не да изпепеляват нации, е това, което ме тревожи най-много. Русия има повече от 1900 тактически ядрени оръжия, приблизително десет пъти повече от САЩ. (Ограниченията на договорите СТАРТ се прилагат само за „стратегически“ ядрени оръжия с по-голям обсег.) И това са оръжията, с които Путин заплашва. Той изглежда смята, че такава „ограничена“ ядрена война може да компенсира разкритите недостатъци на неговата армия в конвенционалната война. И той изглежда предполага, че тактическите бойни глави, тъй като са по-малки, ще замъглят границата, след която САЩ биха отвърнали със собствени ядрени удари.

Това предположение е невероятно опасно. Вярно е, че САЩ и техните съюзници, за да се опитат да контролират спиралата на ескалацията, решиха да накажат Путин за първото използване на тактическо ядрено оръжие „само“ с изтощителен конвенционален удар срещу руските сили, вероятно тези в Украйна. Но Путин или неговите наследници, изправени пред катастрофално поражение и гибел, биха имали още по-голям стимул да използват допълнителни тактически ядрени оръжия. Как би реагирал Западът на тези последващи удари, особено ако засегнат или дори ударят територията на НАТО?

Реалността - и факторът, който Караганов умишлено пренебрегна - е, че теорията на игрите не може надеждно да прогнозира или да определи количествено рисковете от ескалация, след като дори първата бойна глава детонира. Една научна симулация моделира как един руски тактически удар, в рамките на по-малко от час, ескалира в пълен ядрен обмен, който оставя 44 милиона мъртви и 57 милиона ранени, без да се броят радиационните жертви, които идват по-късно. Както каза президентът на САЩ Джо Байдън, „не мисля, че има такова нещо като способност лесно да се използва тактическо ядрено оръжие и да не се стигне до Армагедон“.

На пръв поглед логиката на възпирането може да подсказва, че САЩ трябва да се опитат да запълнят тази празнина в тактическите ядрени оръжия спрямо Русия като част от продължаващата „модернизация“ на своя атомен арсенал. Само 6 милиарда долара от 756-те милиарда долара, които Бюджетната служба на Конгреса предвижда, че Америка ще похарчи през следващото десетилетие за надграждане на своите ядрени сили, е предвидено да отидат за тактически оръжия и само 3 милиарда долара за тяхната модернизация. Това стана, след като администрацията на Байдън отмени програма за изграждане на тактически ядрени оръжия, изстрелвани от крилати ракети от кораби. Като се има предвид какво планира Путин, не е ли това неразумно?

Не точно. Поне това е почти консенсусът сред мнозина в сектра на ядреното въоръжаване. Грешка е да се мисли, че вражеските сили могат да разменят тактически удари за неопределено време, казва Дарил Кимбъл, ръководител на Асоциацията за контрол на въоръженията във Вашингтон. Щетите ще бъдат толкова опустошителни толкова бързо, че конфликтът или ще приключи, или ще ескалира до стратегически ядрени оръжия и Армагедон. Така че няма военна обосновка за наличието на повече от няколко дузини тактически оръжия.

Разликата между стратегически и тактически ядрени оръжия не е полезна, добавя Джефри Луис, експерт по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей. Категориите бяха създадени, когато СССР и американците започнаха да преговарят за контрол на въоръженията по време на Студената война и искаха да включат или изключат конкретни оръжия, които притежават. Вместо това логиката на възпирането остава същата, независимо от оръжието: трябва да убедите противника си, че всяко прибягване до ядрена война никога няма да успее и на него ще бъде отговорено с неприемливо унищожение.

Това предполага, че САЩ вече разполагат с подходяща стратегия за ситуации като агресивната война на Путин и ядрения вой. Това е, първо, да поддържа конвенционална военна мощ, толкова голяма, че Путин никога не би могъл да спечели нищо от хвърляне на тактическо ядрено оръжие - САЩ биха унищожили силите му с неядрена огнева мощ. Второ, това е да напомни на Путин, че всеки апокалиптичен обрат, включително ядрени изстрелвания по Запада, ще получи същия отговор. Логиката на Студената война за „гарантирано взаимно унищожение“ все още е в сила.

Това, което усложнява дългосрочната картина е, че е в ход и нова надпревара във въоръжаването. Китай, сравнително малка ядрена сила с около 410 бойни глави, планира бързо да увеличи запасите си до 1000 през това десетилетие, с крайна цел да постигне паритет със САЩ и Русия. Това все още не означава, че Китай е дестабилизиращ фактор. Нейният президент Си Дзинпин направи повече от всеки друг досега, за да овладее Путин, като каза на номиналния си „приятел“ лице в лице да не използва ядрено оръжие, за да не загуби подкрепата на Пекин.

Но амбициите на Китай правят контрола върху оръжията, никога лесен, дяволски труден. Дори в предишната ситуация на две ядрени суперсили и седем средни или второстепенни сили, теорията на игрите за преговори за разоръжаване и неразпространение е разтегнала човешкото познание до неговите граници. Присъединяването на Китай към САЩ и Русия като атомна суперсила ще превърне това съзвездие в „проблем с трите тела“ – такъв, който подлудява учените откакто Исак Нютон се опита и не успя да премине от моделиране на Земята и Луната към разглеждане на тези две и слънцето в един и същи модел.

Като за начало, трябва ли САЩ да гледат на Русия и Китай като на отделни заплахи или потенциално като на един общ противник? В такъв случай Америка ще трябва драстично да увеличи своя арсенал. Това би било икономически пагубно. Това също би направило китайците още по-параноични относно намеренията на САЩ, което би ги подтикнало да ускорят производството си.

След това има перспектива за разпространение. Тъй като Северна Корея добавя към своите ядрени запаси, южнокорейците стават по-склонни да създават свои собствени ядрени оръжия. Ако Иран прекрачи атомния праг и направи свои собствени бойни глави, Саудитска Арабия, Турция и други в региона в крайна сметка ще го последват.

Изненадващото заключение за САЩ обаче е, че Америка вече има правилната стратегия и трябва да се придържа към нея. Това също е лидерство - да не се позволява на царе-парвенюта и тенекиени диктатори да провокират суперсила в безумна надпревара във въоръжаването. Под погледа на Глобалния Юг, подобава на Вашингтон да демонстрира, че той - не Пекин или Москва - е отговорният актьор в световните дела.

За целите на възпирането на Русия, Китай и всички други противници, САЩ всъщност не се нуждаят от всички ядрени оръжия, които вече имат, ми каза Джон Волфстал, ядрен специалист в Съвета за национална сигурност по време на администрацията на Барак Обама. Така че „модернизацията“ е главно свързана с актуализиране на съществуващите системи, от бойните глави до триадата от механизми за доставка по суша, по море и във въздуха. И това е правилно.

Освен това САЩ трябва да сигнализират, че винаги ще останат отворени за преговори с Русия, Китай или всяка комбинация от държави. С течение на времето и под управлението на различни лидери в Москва и други столици, тези преговори могат да напреднат, за да обхванат глобално замразяване на ядрените оръжия и в крайна сметка дори световната забрана на ядрените оръжия.

Дотогава САЩ са прави да възпират, с конвенционалното военно превъзходство и ядрения арсенал, с който разполагат. Вярно е, че дори тази мисъл не носи голяма утеха. Мръсната тайна на възпирането е, че работи, докато се провали, а когато се провали, се проваля впечатляващо.

Оттук и безпокойството, което винаги присъства от 1945 г., когато Робърт Опенхаймер тества първата атомна бомба. Докато я строят, учените се притесняват, че взривът може да предизвика верижна реакция, която да унищожи целия свят, казва Опенхаймер на Алберт Айнщайн в края на новия филм. „Какво от това?“, пита Айнщайн. „Вярвам, че го направихме“, отговаря Опенхаймер. И тогава атомите започват да се разделят.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Си Дзинпин e предупредил Путин срещу ядрена атака в Украйна

Китайската ядрена търговия с Русия рискува да наруши военния баланс

Ядрената заплаха на Путин и как Байдън може да реши да отговори

Глобалният ядрен арсенал нараства за първи път след Студената война