Когато става дума за кредитоспособността на САЩ, много се говори за неотдавнашните игри на политиците около тавана на дълга и за последвалата ерозия на "доверието във фискалното управление", както се изрази рейтинговата агенция Fitch Ratings в понижаването на рейтинга на САЩ от ААА на АА+ във вторник. Но известно внимание трябва да се обърне и на ролята на инфлацията - явление, което се завърна след дълъг зимен сън, пронизвайки наивните представи за присъщата на страната липса на риск.
Понижаването на рейтинга от страна на Fitch е първото от 2011 г. насам, когато Standard & Poor's предприе подобна стъпка. Тогава лидерите в областта на инвестициите и икономиката, сред които Уорън Бъфет и Алън Грийнспан, се втурнаха да защитават Америка, изтъквайки абсурдността на това да се обмисля кредитен риск от страна на правителството на САЩ. "В Омаха САЩ все още са с рейтинг ААА", заяви Бъфет пред Fox Business по онова време, позовавайки се на способността им да печатат пари по свое усмотрение. "Всъщност, ако имаше рейтинг АААА, щях да дам този на САЩ." Грийнспан се изрази по следния начин през август 2011 г. в предаването "Среща с пресата" по NBC с Дейвид Грегъри:
Грегъри: Дали американските държавни облигации все още са безопасни за инвестиране? Грийнспан: Много. Мисля, че тук не става въпрос за кредитен рейтинг. Съединените щати могат да изплатят всеки свой дълг, защото винаги можем да напечатаме пари, за да го направим. Така че вероятността за фалит е нулева.
По същество, Бъфет и Грийнспан са прави. На всички световни финансови пазари инвеститорите, които имат участие в играта, универсално смятат, че държавните ценни книжа са най-сигурният и най-ликвиден пазар, където могат да съхранят парите си. И дори ако финансите на САЩ наистина се влошат, правителството все още ще контролира печатниците за глобалната резервна валута. Теоретично печатането на пари би предизвикало инфлация, но вероятно не бихте сметнали това за кредитен риск сам по себе си, което поражда въпроса защо компаниите за кредитен рейтинг изпитват нужда да се намесят. Както красноречиво се изрази по онова време икономистът Джералд Дуайър, американският държавен дълг е "номинално безрисков, но не и реално безрисков".
В крайна сметка това не е само въпрос на семантика, но и на времеви хоризонт. Ако печатате пари, инфлацията се повишава, а това първоначално води до увеличаване на номиналния брутен вътрешен продукт. Първоначалният резултат е намаляване на дълга като процент от БВП (и това, между другото, се случва в САЩ от 2020 г. насам). Но в дългосрочен план пазарите изискват компенсация за трайно високата и нестабилна инфлация, което води до трайно повишаване на реалните разходи по заеми, което в крайна сметка ще доведе до увеличаване на относителния дълг и ще се превърне в кредитен проблем.
През 2011 г. за Бъфет и Грийнспан беше разбираемо да обикалят и да изтъкват подобни аргументи за печатането на пари, защото инфлацията беше реликва от миналото, а дългосрочните негативи изглеждаха (в най-лошия случай) безумно теоретични. Някои хора дори бяха започнали да мислят, че инфлацията може би е мъртва. Когато Грийнспан спомена за печатането на пари в предаването "Среща с пресата", Грегъри не отвърна: "Но какво да кажем за инфлацията!", защото тя беше толкова второстепенна в националното съзнание. Днес подобни изказвания биха били доста безсмислени, тъй като американската общественост току-що преживя най-тежкия страх от инфлация от четири десетилетия насам, а последиците от него все още са трайни. Домакинствата, правителствата и рейтинговите компании се замислят повече за това.
От своя страна Fitch ясно споделя мнението, че инфлацията е съществен проблем в този дебат. Ето как рейтинговата компания описва връзката между инфлацията и кредитоспособността в бележка от 2021 г. (когато индексът на потребителските цени в САЩ започва да скача нагоре, но икономическата общност все още в голяма степен смята, че инфлацията ще бъде преходна):
"... ако инфлацията се окаже по-устойчива, отколкото преходна, пазарите могат да поискат по-висока доходност, за да компенсират по-голямата несигурност около резултатите от инфлацията... В този случай лихвените плащания по държавния дълг, при равни други условия, ще нарастват по-бързо от номиналния БВП и числителят на съотношението дълг/БВП ще се увеличи спрямо знаменателя, което ще намали кредитоспособността на държавата".
Като цяло инвеститорите приеха последните новини за намаляване на рейтинга предимно с колективно прозяване и аз не ги виня. Понижаването на рейтинга зависи от редица рискове (таван на дълга, фискален дефицит и повишен държавен дълг), които пазарът смята за стари новини. Налице е и колективното усещане, че "този филм сме го гледали и преди" и всичко се е оказало наред. През 2011 г. съкровищните ценни книжа всъщност поскъпнаха в деня на понижаването на рейтинга (част от контраинтуитивната търговия с бягство към качеството). И въпреки че рисковите активи се сринаха по това време, те се възстановиха и завършиха годината значително по-силно.
Сега индексът S&P 500 се понижи с около 1,2 %, а доходността на 10-годишните съкровищни облигации се повиши с около 9 базисни пункта, но повечето пазарни наблюдатели отдават киселото настроение на други фактори: рязкото увеличаване на емисията на съкровищни облигации, което увеличи предлагането, и доклада за пазара на труда, в който "добрата новина е лоша новина" и който увеличи залозите за по-строга парична политика.
Като цяло е трудно да се развълнуваме от краткосрочните последици от последното понижение на рейтинга. Но е показателно, че една от най-популярните защити на кредитоспособността на Америка е загубила своята реторична сила. Ако не друго, това е знак, че трябва да спрем да търсим слаби интелектуални оправдания и да се изправим пред фискалните си предизвикателства.