Китайската икономика или преминава през обичайния слаб период след пандемията, или е на ръба на нещо много по-опасно: увреждащ пристъп на дефлация и двоен спад, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Официалният индекс на мениджърите по покупките (PMI) на Китай, публикуван в понеделник, увеличи аргументите за второто. Kитайските ръководители обаче изглеждат склонни да изчакат и да наблюдават: увеличава се се подпомагането на секторите любимци като електрическите автомобили, както и окуражителните думи за строителните компании без да бъдат вадени мощните икономически и фискални оръдия. Това прекалено самочувствие може да струва скъпо на Китай.
Бичият сценарий се свежда до следното: Китай разхлаби мерки срещу Covid преди приблизително половин година, доходите на домакинствата все още са в процес на възстановяване и пазарът на труда в други държави също имаше нужда от известно време да стъпи на крака след пандемията.
Изглежда че комюникето на Политбюро от миналия понеделник, което подчерта че възстановяването се случва по криволичещ, „вълнист“ начин, но дълготрайните перспективи остават положителни , общо взето заема тази позиция – да препоръча повече подкрепа за икономиката, но без да се правят? гръмки изявления.
Истина е, че сегашният пристъп на слабост на Китай, особено в сектора на услугите, изглежда изключение по стандарти отпреди Covid – което значи, че всякакво връщане към средната стойност, както в крайна сметка се случи в много други страни след Covid-19, ще постави икономиката в много по-стабилна позиция. PMI в сектора услугите на Китай достигна 51.5 пункта през юли месец, най-ниската точка от декември – и почти два пункта по-ниско в сравнение със средното отпреди Covid от 2012 насам, съдейки по данни от CEIC. PMI в сектора на строителството през юли достигна плачевните 51.2 пункта, в сравнение сравнено със средно около 60 преди пандемията.
Мечият аргумент е, че в действителност изживяното от други големи икономики не може да се ползва за аналог на случващото се в Китай. Китайският имотен сектор претърпява сериозен спад. Строителните компании все още изпитват финансови затруднения– Moody's отбелязва че 72% от китайските строителни предприемачи с висока степен на риск са имали ниска ликвидност през юли – и портфейлът с предстоящи проекти се е сринал. Износът – който подпомогна за намаляване на щетите от спада в имотния сектор през 2021 и 2022 – се свива отново докато Европа се мъчи, а бумът на електрониката от епохата на пандемията отшумява.
И китайските домакинства, които по някои показатели имат повече дългове от американските, понасят удари отвсякъде. Те претърпяха много по-дълъг период на пандемични ограничения и блокировки от други големи икономики. Най-важният им актив – жилищният – започва отново да губи стойност. И правителството прекара последните няколко години в разбиване на някои от ключовите двигатели за създаване на работни места: сектора интернет платформи и сферата на образованието с цел печалба.
Предвид тези условия, подпомагането на строителни компании и потребителите само на думи може да е недостатъчно да обърне ситуацията. Може да енужно нещо по-амбициозно: директни фискални трансфери към домакинства, гръмки подобрения към окаяните социални предпазни механизми на Китай, или убедително завръщане към амбициозна, приятелски настроена към пазара реформена цел.
В този случай, опасността вече е във факта, че Пекин бърка сегашните трудности на икономиката с нещо временно – и че нататъшна слабост в износа и строителството отново ще започне да дърпа надолу общия пазар на труда. Отсега се виждат предупредителните знаци. Подиндексът на PMI в сектора на строителството падна до 45.2 през юли, най-слабата стойност от декември насам, и подиндексът за назначаване на работници във фабрики също спадна леко.
Следващите няколко месеца в Пекин може да са критични за посоката, която ще поеме китайската икономика през следващите няколко години. Засега обаче китайските ръководители изглежда спокойно се пекат на лятното слънце и да се надяват на късмет.