Президентът на Индонезия Джоко Уидодо се опитва да превърне страната в световен център за производство на електрически автомобили. Това няма да е лесна задача.
Миналата седмица Джокоуи летя до Китай, а основната цел на посещението му бяха мечтите за електромобили. Той иска големи производители на коли – включително от Китай – да се установят в Индонезия, използвайки възхода на държавата като незаменим източник на никел за електромобилни батерии. Тази смяна бе подхранена от китайски инвестиции в металургични заводи на стойност милиарди долари.
Китайският Президент Си Дзинпин каза след срещата с Джокови че е склонен да задълбочи сътрудничеството в области включващи автомобили използващи нови енергийни източници.
Един от ключовите помощници на Джокоуи също планира да посети централата на китайската компания BYD Co., електромобилният гигант, който е е съгласил да проучи възможността за проекти в Индонезия. Същият служител се очаква да се срещне с Илон Мъск от Tesla Inc. в Калифорния по-късно тази седмица.
Кампанията на Джокоуи да издигне Индонезия по веригата на стойността ще бъде много по-сложно и несигурно начинание от успешния добив на никел.
Благодарение на огромните залежи от никел в държавата, тя се е превърнала в привлекателна цел за инвестиции, както написа в скорошен доклад Макото Цучия, икономист в Oxford Economics. Но „има място за още подобрения, за да се установи страната трайно в глобалната верига за доставки на електромобили“.
Най-голямата икономика в Югоизточна Азия има нужда от повече квалифицирани работници, по-задълбочена индустриална инфраструктура, и повече нисковъглеродни източници на енергия, ако иска да произвежда батерии или електромобили в големи количества. Държавата ще трябва също да започне да предлага по-стабилни бизнес и регулаторни условия от преди, каза Цучия.
По-чиста енергия и по-добри екологични удостоверения са на върха на списъка. Икономиката на Индонезия е крайно зависима от въглищата. Въглеродният отпечатък на производството ѝ на никел е много по-висок от средните световни нива.
Това е негативен фактор за производители на електромобили, опитващи се да парадират с удостоверения за устойчивост или да избегнат възможни търговски тарифи – като тези планирани от ЕС – които налагат санкции на стоки в зависимост от въглеродния им отпечатък.
Някои преработватели на никел се опитват да отговорят на притесненията, например с планове за слънчеви панели или вятърни ферми за захранване на заводите си.
Има и притеснения за качеството на работната ръка в Индонезия. Само една пета от Индонезийци на възраст между 25 и 34 години имат завършено висше образование, в сравнение със средно 50% в държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Освен това Индонезия ще трябва да успокои инвеститори, които се опасяват от склонността на страната да прави резки завои в политиката и прекомерната бюрокрация. Политиката за износ на никел в държавата през последното десетилетие е станала неясна и мъглива. Наскоро забраната за износ на меден концентрат беше отложена за май 2024 в последния момент.
Президенството на Джокоуи приключва с избори планирани за идния февруари. Има поне пространен политически консенсус около стратегията за добив водена от Джокоуи, която той превърна в крайъгълен камък в усилията си да направи Индонезия страна с високи доходи преди 2045 г. Той твърди че добивната индустрия може да създаде над 10 милиона нови работни места в средносрочен план.
„Успехът по отношение на износа и инвестициите е очевиден, така че предположението е че ще има добра степен на приемственост на политиката на за развитие на добива,“ каза Мохамед Файз Нагута, икономист на Банката на Америка. „Ако нещо се промени, това ще дойде като негативна и солена изненада за инвеститорите.“