Европа има план за предотвратяване на криза с държавния дълг

В продължение на десетилетия Европейският съюз се проваля в една от най-основните си задачи: да гарантира, че финансите на неговите държави членки не застрашават жизнеспособността на общата валута. Колкото по-дълго продължава тази дисфункция, толкова по-голям е шансът нарастващите държавни дългове да предизвикат нова криза.

След дълго отлагане служителите на ЕС разработиха амбициозен план за постигане на по-добра дисциплина. Последваха месеци на дискусии. Сега европейските лидери трябва да се присъединят към него. Предложението не е безупречно, но представлява значително подобрение в сравнение със статуквото.

При всичките си предимства общата валута има една критична слабост: Ако някоя държава членка вземе заем над възможностите си, това може да наруши икономиките на другите държави членки и дори да подкопае целия съюз. За да предотврати това, ЕС прие фискални правила, известни като Пакт за стабилност и растеж. Наред с други неща, държавите членки се съгласиха да поддържат бюджетните си дефицити и държавните си дългове съответно под 3 % и 60 % от брутния вътрешен продукт и да се подлагат на глоби, ако не го направят.

Това не се получи. През 2003 г. Германия и Франция, двете най-големи икономики в Европа, бяха сред първите, които нарушиха ограниченията за дефицита. В началото на 2010 г. екстремните дългове на някои държави членки - най-вече на Гърция, където държавните задължения достигнаха над 180% от БВП - предизвикаха криза, която почти разпадна еврозоната.

Наскоро направените разходи във връзка с пандемията и войната в Украйна увеличиха още повече дълговете. Инфлацията прикрива мащаба на проблема, като увеличава номиналния БВП и по този начин ограничава измерените съотношения на дълга, но фискалните перспективи са мрачни. В края на 2022 г. задълженията на Италия възлизат на около 145 % от БВП, без реални изгледи да се понижат до 60 % в който и да е момент през следващите няколко десетилетия.

Къде е дисциплината? Съотношението на дълга към БВП в повечето случаи е по-високо, отколкото по време на кризата от 2010 г.

Какво се обърка? Най-просто казано, системата беше твърде строга, за да може да бъде прилагана. Твърде често тя изискваше точно погрешни действия - например диктуване на строги икономии по време на рецесия. В такива случаи глобите само биха влошили положението. Когато през 2020 г. настъпи Covid-19, ЕС спря изцяло действието на рамката.

Предложеното от Европейската комисия преразглеждане въвежда необходимата гъвкавост, като измества фокуса от числата за текущата година към устойчивостта на дълговете в средносрочен план. Когато е необходимо, тя изисква от всяка държава да планира път към намаляване на дълга след няколкогодишен преходен период. Неизпълнението на това изискване ще доведе до политически неудобни последици: Министърът на финансите, например, може да се наложи да се яви пред Европейския парламент и да даде обяснение.

Предложението не е надеждно. То разчита на ненужно непрозрачна мярка за коригирани публични разходи, за да се прецени напредъкът към устойчивост. В него се отдава твърде малко значение на ролята, която националните фискални съвети - независими от правителствата, но отговорни на местно ниво - биха могли да играят за осигуряване на политическа подкрепа. Механизмите за прилагане могат да бъдат подобрени. И все пак, като поставя надеждни и постижими цели и като дава възможност на правителствата да поемат отговорност за своите планове, новата рамка би била огромно подобрение в сравнение с предишната.

За съжаление, нейното бъдеще все още е под въпрос. Германското правителство например иска твърдо правило, изискващо значително намаляване на съотношението на дълга към БВП, надхвърлящо 60 %, дори по време на преходните периоди. Това би възстановило ключов недостатък на предишната система. Други правителства също изразяват съмнения и резерви.

Предвижда се старите правила да влязат отново в сила в края на тази година. Ако европейските лидери не успеят да постигнат споразумение дотогава, пазарите ще се запитат дали изобщо ще успеят - и произтичащото от това увеличение на разходите по заемите може да ускори кризата в еврозоната, която тези усилия целят да предотвратят. Европейските правителства трябва да се присъединят към споразумението без отлагане.