По-топлите океани са причина за климатични катастрофи по целия свят
Проблемът със затоплянето на океаните има само едно решение - намаляване на емисиите на парникови газове.
Обновен: 17:44 | 25 юли 2023
Топлина, която е достатъчно силна, за да извади от строя мобилните телефони, дим от горски пожари, който оцветява небето в апокалиптично оранжево и внезапни наводнения, които заливат градове в северната част на Ню Йорк и Върмонт. Тази мрачна поредица от скорошни бедствия се дължи отчасти на изменението на климата. Има един конкретен аспект на глобалното затопляне, който е мощно гориво за още по-интензивно екстремно време - рекордно горещите океани.
Температурите на повърхността на световния океан през юни са най-високите за последните 174 години, като появата на климатичния феномен "Ел Ниньо" се отразява на дългосрочната тенденция. Близо до Маями крайбрежните води на Атлантическия океан достигат 32 по Целзий.
Според морския учен Дебора Броснан по-топлите океани засилват предизвиканите от времето катастрофи, които отнемат човешки животи и нанасят огромни икономически щети - цена, която може да нарасне до 1 трилион долара годишно през следващите десетилетия. Те също така ускоряват изменението на климата. С повишаването на температурата на водата океаните губят способността си да изпълняват жизненоважна функция - да абсорбират излишната топлина в света.
"Затоплянето на температурата на океана ще окаже - дори и в момента оказва огромно въздействие върху сушата", казва Броснан, основател на консултантската компания за екологични рискове Deborah Brosnan & Associates. "Странните и опасни метеорологични явления ще станат норма на места, където никога преди не са се случвали, и то с по-голяма честота."
През последните десетилетия световните морета поглъщат 90% от затоплянето, причинено от парниковите газове. Затоплянето на океаните предизвиква порочен кръг от по-високи температури на сушата, които на свой ред допринасят за по-топли морета.
Това води до редица климатични въздействия, включително по-силни бури, повишаване на морското равнище и загуба на коралови рифове и други морски обитатели. Повишаването на температурата на водата оказва влияние и върху най-отдалечените места на Земята. По данни на Националния център за екологична информация на САЩ ледената покривка в Антарктика е достигнала най-ниската си рекордна площ през юни, въпреки че зимата там продължава.
Въздействието на по-топлите морета обаче е по-близо до дома на милиони хора по света, често с катастрофални последици. Ураганите и тайфуните са сред най-ярките примери за екстремни метеорологични явления, които се подхранват от топлите океани. Покачващите се температури на водата подсилват бурите, като добавят влага в атмосферата и има признаци, че това вече се случва.
Глобалната акумулирана енергия на циклоните - мярка за колективната сила на бурите - е била почти два пъти по-висока от обичайната стойност за юни. По-рано тази година тропическият циклон "Фреди" постави предварителен рекорд като най-продължителния тропически циклон, регистриран някога. Бурята се формира близо до Австралия и прекоси Индийския океан, преди да достигне сушата в Източна Африка и да убие стотици хора. "Фреди" е с мощност равна на тази на всички бури през средния сезон на ураганите в Северния Атлантик. През април го последва тропическият циклон "Илса", който връхлетя Западна Австралия с най-силните ветрове, регистрирани в района преди навлизането му на сушата.
Понастоящем светът е в плен на Ел Ниньо - естествен климатичен модел, който се характеризира с по-топли от нормалното води в източната част на тропическия Тихи океан. Това променя метеорологичните модели по целия свят, въпреки че обикновено създава и условия за вятър, които отслабват бурите в Атлантическия океан, но горещите температури на Атлантическия океан могат да променят това.
Въпреки че сезонът на ураганите в Северния Атлантик обикновено достига своя пик чак през септември, той вече започна активно с две бури, които се разразиха едновременно през юни, което се случва за първи път от повече от пет десетилетия. Тази година може да се наблюдава по-голяма активност на бурите от обикновено.
Високите океански температури са основната причина Фил Клоцбах, автор на внимателно следената прогноза за ураганите на Колорадския държавен университет, да повиши прогнозата си за тазгодишния сезон на ураганите в Атлантическия океан от 14 през юни на 18 именувани бури.
"Макар че в пика на сезона на ураганите в Атлантическия океан вероятно ще имаме умерен до потенциално силен Ел Ниньо, изключително топлият Атлантически океан вероятно ще смекчи ветровитите условия, които могат да разкъсат бурите", казва той.
Всекидневните летни дъждове също са подсилени от топлите морета, което води до разрушения далеч от брега. Наводненията в североизточната част на САЩ през юли отнеха живота на една жена в Ню Йорк, затвориха железопътни линии и опустошиха Върмонт, причинявайки загуби за 5 млрд. долара. Тази буря се включи в дълбоката верига от влага, която се простира чак до Атлантическия океан.
По-топлите океани допринасят и за другия край на спектъра от екстремни метеорологични явления: сушите и горските пожари. Ветровете в горните слоеве на атмосферата, известни като струйно течение, се влияят от океана под тях, а топлите води могат да ги накарат да се отклонят по екстремен начин. В резултат на това се образуват области с високо налягане, които могат да задържат горещ въздух на място в продължение на седмици - явление, известно като топлинни куполи.
В Тексас, където условията са изключително тежки, търсенето на електроенергия е рекордно високо. Горещините обхванаха и Европа, където миналата седмица температурите на италианския остров Сардиния достигнаха 46C и почти надминаха най-високата европейска температура за всички времена. Горещото време обхвана и Азия, като температурите в Токио се покачиха над средната сезонна стойност с почти 9 градуса по Целзий.
Тази промяна в струйното течение държи бурите далеч от Канада, което води до суша и най-лошия сезон на горските пожари в страната. Мъглата от канадските пожари се спусна над Ню Йорк през юни, създавайки опасно замърсяване на въздуха, а по-късно се пренесе през Атлантическия океан и до Европа.
"Този модел е в сила през по-голямата част от зимата и пролетта, и е отговорен за бурите на запад, трайно сухите условия там, където бушуват пожарите, и ветровете, които носят дима към източното крайбрежие", казва Дженифър Франсис, климатолог в Центъра за климатични изследвания Удуел в Масачузетс.
Сухите условия понижават нивата на водата в реките Мисисипи и Охайо в САЩ и Рейн и Дунав в Европа, което води до проблеми с транспорта по важни товарни маршрути. Сушата застрашава и световните доставки на култури, включително захарна тръстика и ориз.
Тъй като океаните се затоплят, те също така са по-малко способни да абсорбират CO2 от атмосферата, казва Броснан. Това може да доведе до цикъл на затопляне на океаните, повече въглероден диоксид в атмосферата и в резултат на това до все по-екстремни метеорологични условия.
Според Майкъл Ман, климатолог от Университета на Пенсилвания, проблемът със затоплянето на океаните в крайна сметка има само едно решение и то е намаляване на емисиите на парникови газове.
"Големият фактор в глобален мащаб е продължаващото затопляне, причинено от въглеродното замърсяване", казва Ман. "Това е постоянното глобално затопляне на океана, за което трябва да сме най-загрижени. То ще продължи, докато въглеродните емисии не достигнат нула".