Конвоите на НАТО могат да пазят украинската зърнена реколта от Путин

Няколко ескадрили изтребители биха могли да бъдат разпределени в базите на НАТО в Северна Турция или, което е по-вероятно, в Румъния и България

20:00 | 25 юли 2023

Автор: Джеймс Ставридис

Снимка: Bloomberg LP

В последната ескалация на военните си престъпления срещу Украйна руският президент Владимир Путин се оттегли от мъчително договорената сделка за зърно, която в продължение на месеци позволяваше износ на украински и руски селскостопански продукти от черноморските пристанища.
Причините за оттеглянето на Путин са няколко: разочарование от западните санкции; загриженост от сравнително успешната контраофанзива на Украйна; и гняв от смелия удар на украинците по важния от символична и логистична гледна точка мост през Керченския проток, който свързва Русия с окупирания Крим.

В допълнение към прекратяването на руското участие в сделката за зърно - която беше сключена с помощта на ООН и Турция - Путин заяви, че може да започне да атакува кораби със зърно, които все още плават в международните води на Черно море. Това ще направи много трудно, ако не и невъзможно, получаването на застраховка от превозвачите на зърно и други селскостопански продукти - на практика ще създаде блокада.

Според международното право подобни блокади са незаконни. Между страните не е обявена война (припомняме, че според думите на самия Путин това е просто "специална военна операция") и тя пряко ще ограничи свободата в открито море. Путин също така се опитва да използва оръжието на глада, като прекъсва доставките на храни за Северна Африка и други части на глобалния юг. Украйна е сред най-големите износители в света на няколко основни зърнени култури, торове и цветни масла.

Как Западът може да реагира на действията на Путин? И какво може да направи той в отговор?

Като начало, САЩ могат да се поучат от собствената си история. Преди повече от 30 години тогавашният командир-лейтенант Джеймс Ставридис е назначен за оперативен офицер на новия крайцер "Aegis" на американските военноморски сили - "Вали Фордж". Тогава той участваше в операцията "Ернест Уил", която помогна за разрешаването на иранския опит за затваряне на Ормузкия проток и по този начин за прекъсване на 25% от световния транспорт на въглеводороди. Тази успешна мисия представлява приблизителен план за това как да се пробие незаконна блокада днес.

В Залива в края на 80-те години Вашингтон предприе необичайната стъпка да "промени флага" на кувейтските петролни танкери - да ги регистрира в САЩ - за да ги превърне по същество в американски активи. След това в акваторията на Залива бе създадена сложна система за управление и контрол и - ако използваме аналогия с баскетбола - бяха осигурени както зони, така и механизми за защита "човек срещу човек": обикновено корабите се придвижваха в конвои, но понякога в зависимост от ситуацията се назначаваха отделни военни кораби за защита на отделни танкери.

Пренесено в настоящето

Положителен факт е, че поради хуманитарния характер на товарите може да не се наложи пълно префлагиране на корабите в Черно море. Основанията за ескорта по същество попадат в обхвата на широките разпоредби на международното право, които позволяват прилагането на свободата на международните води, а също така позволяват защитата на хуманитарното корабоплаване в конфликтни зони.

За съжаление, ООН няма да може да играе водеща роля поради възможността на Русия да налага вето на всички решения на Съвета за сигурност. Така че мисията вероятно ще бъде предприета или от Организацията на Северноатлантическия договор, или от т.нар. "коалиция на желаещите", водена от САЩ.

В оперативен план структура, подобна на тази на Ърнест Уил, е логична. Ако приемем, че става дума за мисия на НАТО, основните средства ще бъдат две постоянни морски бойни групи, наблюдавани от най-новия наследник на поста върховен съюзен командир на Алианса - генерал от армията на САЩ Крис Каволи. Той вероятно ще делегира изпълнението на задачите на командира на южните сили на НАТО с четири звезди, базиран в Неапол, Италия.

По щастливо стечение на обстоятелствата една от постоянните морски групи е съставена от миночистачи, които ще бъдат много необходими, като се има предвид, че Русия продължава да поставя морски мини в близост до пристанищата на Украйна. Другата морска група, която в момента е под командването на британски командващ, обикновено е съставена от шест фрегати и разрушители, с голяма огнева мощ и възможности за въздушна отбрана. Вероятно щабът в Неапол ще назначи командващ с три звезди за оперативната група като цяло, вероятно от Шести американски флот в Средиземно море.

Как ще се работи? Вероятно чрез обединяване на търговските кораби в конвои от три до пет кораба, всеки от които е ескортиран от няколко бойни кораба с управляеми ракети. Ще има и значителен въздушен компонент, който ще извършва патрулиране, за да следи местоположението на руския Черноморски флот - който оперира основно от пристанищата в окупирания Крим - и да реагира на евентуални руски въздушни атаки срещу корабите. Няколко ескадрили изтребители биха могли да бъдат разпределени в базите на НАТО в Северна Турция или, което е по-вероятно, в Румъния и България. Ще бъде необходимо сателитно командване и управление; могат да бъдат интегрирани въздушни и морски безпилотни летателни апарати.

Очевидно е, че всичко това би било ужасно сложно и рисковано. По отношение на сложността съм убеден, че НАТО (или коалиция, съставена от САЩ, Великобритания и техните черноморски партньори) би могла да се справи с такава отбранителна военна операция. Рискът е очевиден: тя би вкарала Русия и западните поддръжници на Украйна в пряка конфронтация, ако не и непременно в бой. От решаващо значение би било преди началото на мисията да се даде публично обяснение за нейното намерение и обхват, като се изясни на Русия, че не търсим сражение, но ще направим необходимото, за да защитим конвоите.

Съществуват и други рискове. Турция, която контролира достъпа до Черно море, може да прояви политическо нежелание да сътрудничи. Съществува и възможност за неволен инцидент със "съпътстващи щети" - както при ужасното сваляне на ирански търговски самолет по време на Иърнст Уил.

Путин би се изнервил, изригнал и заплашил, но едва ли ще се изправи срещу НАТО или водената от САЩ коалиция от военни кораби в Черно море в пряк бой. Добре би било да види как се развиха нещата за Иран през 80-те години на миналия век: множество потопени военни кораби и нарушена блокада. Конвои - не.