Гласуването в неделя, което остави Испания без ясен победител, обърка експертите, които очакваха да се появи дясна коалиция. Но зашеметяващият обрат на сюжета е, че сепаратисткият лидер на Каталуния в изгнание се очертава като лицето, което може да определи дали социалистическият премиер Педро Санчес ще се задържи на власт.
Както се очакваше, гласуването в неделя даде на дясноцентристката Народна партия най-много места в парламента, но само с малка разлика. След спада на подкрепата за своя обсъждан коалиционен партньор, крайнодясната партия Vox, е малко вероятно тя да успее да събере мнозинство. Това дава възможност на Санчес, но той ще се нуждае от подкрепата на регионалните партии в Каталуния и страната на баските, които искат по-голяма автономия от Мадрид.
Резултатът от изборите показва дългата сянка на прекратеното движение за отцепване на Каталуния през 2017 г. Тогава регионалното правителство в Барселона проведе референдум за независимост, който беше забранен от Върховния съд на Испания. Сепаратистите обявиха победа и обявиха независимост, което накара мадридското правителство да отмени каталунската автономия и да я управлява директно. Карлес Пучдемон, лидерът на движението, беше съден и сега живее в самоналожено изгнание в Белгия.
И все пак изненадващият резултат от вота му дава силна позиция при определянето на състава на новото испанско правителство. Игнасио Торебланка, ръководител на мадридския офис на Европейския съвет за външни отношения, отива толкова далеч, че твърди, че Санчес е „на милостта на Пучдемон“.
Това разделение изглежда ще се задълбочи, ако партията на Пучдемон, Junts, постигне своето. Мириам Ногерас, депутат от Junts, каза след приключването на изборите, че каталунските сепаратисти „няма да направят Санчес премиер в замяна на нищо“. Тя поиска връщането на Пучдемон от изгнание и нов референдум за независимост.
Това не е единствената ирония тук. Другата е, че отстъпките, които Санчес направи, за да умиротвори каталунците след 2017 г. – като помилване на девет сепаратистки лидери и реформиране на два закона, по които те бяха осъдени – разгневиха много испанци и поставиха основата за рязко разделената Испания, която националните избори в неделя разкриха.
Дясноцентристката Народна партия (PP) и ултранационистите от Vox спечелиха общо 169 места в парламента, докато управляващите социалисти на Санчес (PSOE) и крайнолевите от "Сумар" спечелиха 153. И двете групи не достигнаха 176 места, необходими за мнозинство.
Ана София Карденал Изкиердо, преподавател по право и политически науки в Отворения университет на Каталуния, ми каза, че е станало ясно, че „отново има две Испании“. Карденал вижда една страна разделена на два блока: традиционни консерватори, които се противопоставят на това, което смятат за „анти-Испания на социалисти, комунисти и анархисти“.
Санчес може да бъде принуден да потърси подкрепа и от регионални партии в региона на баските, включително EH Bildu, наследник на политическото крило на ЕТА, баска терористична група, която уби повече от 800 души. Самият лидер на Bildu е силно разногласна фигура: Арналдо Отеги, осъден член на разпуснатата ЕТА, излежа 14 години в затвора след присъди за престъпления, включително отвличане и принадлежност към въоръжена група. ЕТА прекрати въоръжената си борба през 2011 г., но критиците на Отеги твърдят, че той никога не се е извинил убедително за нейните зверства.
В неделя разговарях с млади хора в Сан Себастиан-Доностия, които чакаха пред кабина за гласуване, разположена точно зад живописния градски плаж Дел Конка. Една от тях, Елен, на 28 години, учителка, която ме помоли да не използвам нейното фамилно име, ми каза, че смята изборите за най-важните в живота си.
„Спечелихме много права за баските през последните години и не искаме те да бъдат отнемани отново“, каза тя.
Регионалните проучвания през май показаха, че младите хора, особено в Сан Себастиан, са поддръжници на Bildu. В неделя Bildu спечели шест места, най-големият брой от основаването си през 2013 г. Що се отнася до противоречията относно корените на Bildu в ЕТА, когато я попитах за мнението ѝ, Елен посочи близкия мемориал в памет на около 400 мъже и жени в Сан Себастиан, екзекутирани от режима на Франко през 1936 г. Реакцията на Елен е друг знак, че пукнатините от онази епоха остават неразрешени в Испания; както твърди Карденал от Отворения университет в Каталуния, „историческите наследства продължават да съществуват“ и тези разделения се възприемат от поколения, родени много след ерата на Франко.
Испанската 10-годишна премия за доходност спрямо германските бундове, ключов индикатор за политически риск, беше слабо променена в ранната търговия в понеделник. Но икономистите, с които разговарях в Мадрид, се опасяват, че безизходица ще опетни репутацията на страната като дестинация за инвестиции. Неуспехът да се изгради коалиционно правителство неизбежно ще доведе до повторно гласуване през есента и до онзи влошаващ се, по-разногласен политически дискурс, който сме виждали на други места. Петте години, през които Испания изглеждаше сравнително спокойна и невълнуваща в сравнение със съседите си в Южна Европа, изглежда са приключили.
Рейчъл Сандерсън е колумнист на Bloomberg за бизнеса, политиката и културата в Европа.