Половин век след Франко крайната десница се завръща в Испания

До залеза остава час, а температурата все още е близо 40 градуса, докато диджеят под стените на стария град завършва сет от испански пънк и аржентински рок от старата школа.

Тълпата е с широк спектър, поне по отношение на възрастта, а от пръв поглед - и на икономическия им статус. Татуирани 20-годишни младежи се смесват със заможни сеньори. Има метъли, мускулести момчета с вид на полицаи извън службата и семейства с деца, много от които носят испански знамена.

Има червено-жълти шапки и гривни, знамена, вързани около кръста. Едно куче дори е с червено-жълта каишка. Докато 47-годишният лидер на крайната десница Сантяго Абаскал се придвижва бавно към сцената през тълпа от поддръжници, които се снимат, диджеят пуска неофициалния им химн - Viva España - и скандирането започва да се усилва: "Министър-председател! Министър-председател!"

600-те националисти, които се събраха тази седмица в Толедо, на 35 минути път с високоскоростен влак от Мадрид, се надяват, че изборите в неделя ще доведат до може би най-голямата политическа промяна от едно поколение насам. Партията на Абаскал "Вокс" е на път да получи място в правителството, което ще даде на крайната десница възможност да влияе на правителствената политика за първи път от края на диктатурата на генерал Франсиско Франко през 70-те години на миналия век.

В Толедо Абаскал разбуни тълпата с нападки срещу социалистическия министър-председател Педро Санчес, наричайки го "нелегитимен" лидер, чието правителство се основава на "лъжа". "Изритайте го!" - извика някой.

"Да", отговаря Абаскал в типичния си премерен стил.

С напредването на новото поколение крайно десни партии в Европа в сянката на нападението на Владимир Путин в Украйна на преден план излиза различен вид национализъм. Повечето от тях имат по-умерени позиции по отношение на Русия, а на някои места приказките за изоставяне на Европейския съюз затихват. Това, което ги обединява, е твърдият подход към културни въпроси като имиграцията, пола и идентичността.

През петте години на управление на социалистите се увеличиха правата на транссексуалните и  се предприеха повече мерки за борба с климатичните промени. Имаше провокации за традиционалистите, най-вече с решението за преместване на тялото на Франко от мавзолея му в планината край Мадрид.

Вокс, напротив, предлага носталгия по предишния век, когато малко хора са поставяли под въпрос ролята на половете, а имиджа на Испания като богата икономика едва е започнал да привлича мигрантите, които оттогава насам са преобразили испанските градове.

Това не е група на скинхедс или неонацисти, а по-скоро вид дълбок традиционализъм. Тя се връща към времето, което е било свободно от това, което поддръжниците ѝ смятат за ненужни усложнения на прогресивната политика, и се зарежда с енергия от възмущението към каталунците и баските, които искат да разделят страната им.

Така че Абаскал иска да отмени не само политиката на Санчес. Той гледа и по-назад към прехода от диктатура и това, което смята за първородния грях на испанската демокрация: регионалната автономия.

Въпросът как да се разпределят административните правомощия между националните и регионалните власти е доста неясен в повечето страни. В Испания той е взривоопасен.

Историческото напрежение между Мадрид и индустриалните двигатели на Страната на баските и особено Каталуния означава, че контролът върху области като данъчната политика, съдилищата, културата и особено образованието е ожесточено оспорван. Тези въпроси бяха в основата на искането на Каталуния за независимост през 2017 г. и представляваха фон на 30-годишната кампания на баската терористична групировка ЕТА.

След потискането на регионалните идентичности по времето на Франко, създателите на конституцията от 1978 г., предоставиха широки правомощия на регионите.

Абаскал твърди, че тези отстъпки са довели до отслабване на испанската държава и са позволили на местните елити да се възползват от обикновените испанци. Той иска да върне тези правомощия на Мадрид.

Изборите няма да дадат възможност на Абаскал да реализира плановете си, но той вероятно ще има голямо влияние върху развоя на следващата глава от испанската политика.

Последното социологическо проучване на GAD3 сочи, че Вокс е на път да спечели около 30 места, в сравнение с 52 на последните избори през 2019 г. Но дори и с по-малко места, Абаскал ще има много повече лостове за влияние, тъй като дясноцентристката Народна партия се очертава да получи около 150, което е достатъчно, за да осигури на двете партии мнозинство в 350-членния парламент.

Други проучвания сочат, че преднината им може да е малка и съществува риск парламентът да се окаже в задънена улица, ако имат под прага от 176 депутати, тъй като твърдата позиция на Vox означава, че ще бъде трудно да се договори допълнителна подкрепа.

Ако социологическите проучвания се окажат верни, вниманието ще се насочи към това как Абаскал и лидерът на Народната партия Алберто Нунес Фейхо ще договорят съюза си. Всеки опит да се върне властта в Мадрид вероятно ще предизвика яростна реакция и рискува да въвлече страната отново в ожесточената борба за национална идентичност. Това може да разколебае инвеститорите.

Според Bloomberg Economics анализаторите като цяло са положително настроени към перспективите пред инвеститорите при правителство на Народната партия-Вокс, но плановете на Абаскал за мащабно намаляване на данъците, без да се посочва как ще ги финансира, са друг възможен риск.

Какво казва Bloomberg Economics

"Остава въпросителна за това колко борбен може да бъде Вокс, докато е възможно и изостряне на напрежението между силите, подкрепящи независимостта в Каталуния, и дясното правителство. Пазарите бяха снизходителни в пика на кризата с независимостта на Каталуния през 2017 г., но може да са по-малко снизходителни в свят на по-високи лихвени проценти." - Ана Андраде, икономист.

В продължение на години успехът на Народната партия отчасти се основаваше на способността ѝ да държи хардлайнери като Абаскал на заден план. Но Абаскал напусна партията през 2013 г. в знак на протест срещу слабия според него отговор на баския тероризъм.

Година по-късно той основава Вокс и сега нарича бившите си колеги "страхливи десничари", като казва, че те редовно продават обикновените испанци.

Напрежението между партиите се увеличи по време на кампанията, тъй като Народната партия започна да се насочва към избирателите на Вокс и призова социалистите да постигнат национален консенсус по въпроси като общественото здравеопазване, образованието и регионалната автономия. 

"Всички сме съгласни, че сепаратистите не трябва да поставят ограничения върху политиката за цялата страна, съгласни сме, че се нуждаем от правителство, фокусирано върху семействата", каза Фейхо във видеопослание от 14 юли, в което се обръща към привържениците на Вокс. "Може би ние не сме вашата партия, но сме вашето решение."

В миналото правителствата на Народната партия запазиха прогресивните политики, наследени от социалистите, като толерираха хомосексуалните бракове и замразяването на ембриони за лечение на безплодие, вместо да отменят тези права.

Днес Вокс се представя като гарант, който ще държи под контрол Народната партия в правителството и ще гарантира, че наследството на Санчес ще бъде заличено.

"Ние ще възстановим всичко, което те разрушиха, и ще оставим най-лошите години зад гърба си", заяви Пепа Милан, кандидат за депутат от "Вокс", когато се обърна към тълпата тази седмица в Толедо.

Зад нея бяха насядали около 40 души, много от които развяваха знамена на Вокс или испански знамена. В центъра на сцената, най-голямото от тях беше сивото знаме на Гражданската гвардия - военната полиция, която е оръжие на испанската държава от повече от 170 години, през монархии, диктатури и републики.

"Не се страхувайте", каза Абаскал на тълпата. "Страхът създава само тирани."

Още по темата

Икономиката на Испания расте четири пъти по-бързо от средното за ЕС

Политическата буря в Испания събуди сепаратистките движения

Инфлацията в Испания слезе на 2-годишно дъно и под целта на ЕЦБ