"Търси се: Търси се главен икономист за главния регулатор на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Трябва да е добър в работата си, но по-важното е да се разбира с хора като Еманюел Макрон в момент, когато Париж и Берлин искат да видят по-големи корпоративни шампиони на ЕС. И, моля, ... Без американци."
Може би не точно така ще звучи следващата обява за работа на Европейската комисия, която подкопава доверието. Но след фиаското от тази седмица, свързано с неуспешното назначаване на американски икономист, което предизвика упреци чак до френския държавен глава, това е подтекстът, който ще е ясен на всички. Най-малко за Фиона Скот Мортън, професорката по икономика от Йейл, която преди няколко дни отказа поста, заявявайки, че коментарите го правят невъзможен за приемане. "Стана ясно, че работата ми в Комисията ще бъде компрометирана заради тази политическа борба за националността", каза тя. "Нямам никакво желание да бъда замесена в европейската политика."
Защо назначението на Скот Мортън беше толкова политически токсично, като породи някои много крайни обвинения за европейска "васализация" и за това, че прилича на наемане на руски експерт за работа в областта на енергетиката?
Отчасти е въпрос на поглед в бъдещето: ЕС, смутен от зависимостта си от американски технологични компании като Alphabet Inc., не иска да изглежда зависим и от своите икономисти, особено ако един ден блокирането на споразумения за изкуствен интелект или одобряването на субсидии за електромобили означава да разгневи Вашингтон. Отчасти става дума и за конфликт на интереси: Скот Мортън в миналото е консултирала компании като Microsoft Corp., която сега е обект на антитръстово внимание, тъй като се опитва да погълне Activision Blizzard Inc.
Тези опасения може да са основателни, но не са автоматичен фактор за прекратяване на сделката. Конфликтите могат да бъдат управлявани, както и паспортите, ако кандидатът заслужава това. Някога Париж с удоволствие връчи паспорт на американския милиардер Еван Шпигел, съосновател на Snap Inc., въпреки липсата на френско жителство или роднини.
Не, истинският проблем е ожесточената, дългогодишна европейска битка за посоката на развитие на самия регулаторен орган, който винаги е бил една от най-мощните и политизирани длъжности, а сега е още по-силен. Париж и Берлин се подготвят за предстоящото напускане на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, която си навлече гнева им, когато попречи на сливането на Alstom SA и Siemens AG, и г разглеждат като шанс да увеличат влиянието си и да наклонят везните в собствена полза. Отстраняването на Скот Мортън, която можеше да се окаже по-несъгласна с Макрон по отношение на държавните помощи, отколкото по отношение на големите технологични компании, е косвен шанс за Тиери Бретон, по-склонния към отстъпки колега на Вестагер, който приема индустриалната политика като инструмент за преодоляване на изоставането на Европа от САЩ и Китай.
Обстрелването на Комисията е свързано и с изборите за Европейски парламент догодина в контекст, в който крайната десница е по-популярна; то позволява на Макрон да спечели лесно точки в страната с размахване на пръст в стил Дьо Гол срещу институция, която френското правителство веднъж оприличи на "регулаторен талибан". Но то шокира учените и икономистите, които изглежда наивно са се надявали, че по-техническата работа по антитръстовите теми може да остане неутрална територия - все пак това не е работа на служител, чието име е известно.
"Възгледите на професор Скот Мортън могат да се окажат проблем за онези политици от държавите-членки и комисари на ЕС, които смятат, че успешната индустриална политика изисква известно облекчаване на прилагането на правилата за конкуренция", пише Кристоф Каругати от мозъчния тръст Bruegel. "Но това няма нищо общо с нейната националност." Междувременно френският икономист Оливие Бланшар написа в Туитър: "Не се гордея със страната си."
Дори ако Вестагер и шефката на Комисията Урсула фон дер Лайен заслужават да бъдат обвинени за това, че са сбъркали с оценката на политическите настроения - или може би за това, че умишлено са създали провокация - икономистите имат право. Действителната работа по регулирането на конкуренцията ще бъде трудна и политизирана и може би ще привлече по-малко ценни кандидати. Според Комисията за длъжността на Скот Мортън са кандидатствали само 11 души, което показва, че талантите са малко и има много възможности за кариера извън ЕС (и в САЩ, където заплащането е по-високо). Европа би трябвало да обсъжда как да се конкурира със САЩ за таланти, особено когато става въпрос за нейни граждани, които са се преместили там; сега е по-малко вероятно това да се случи.
Горчивият привкус, оставен от тази сага, е очевиден; ползите за по-широките цели на Европа за стратегическа автономия не са очевидни. ЕС все още няма собствен Google и сега има един експерт по-малко, който иска да се занимава с него. Моите стремежи са свързани с надеждите на ЕС да се превърне в по-силен и независим геополитически фактор. Но след тази седмица симпатиите ми са към всеки, който следва Скот Мортън.