Превръщането на пшеницата в оръжие от Русия няма да навреди на света

Големите oчаквани реколти означават, че Русия може да навреди на Украйна, без да предизвика покачване на световните цени на храните

10:13 | 21 юли 2023
Обновен: 12:15 | 21 юли 2023

Автор: Хавиер Блас

Снимка: Bloomberg

Пшеницата е най-важната основна храна в света - и затова, може би не е изненадващо, тя също се използва като мощно оръжие. За щастие на света, този път това се оказва най-вече халосен патрон.

САЩ използваха зърнените култури като оръжие срещу Съветския съюз през 1980 г., когато президентът Джими Картър наложи ембарго върху пшеницата на техния съперник от Студената война в отговор на нахлуването в Афганистан. Четири десетилетия и още една руска инвазия по-късно, Владимир Путин е този, който въвлича пшеницата във война, налагайки ембарго върху износа на украинско зърно, което може да струва на нацията до 800 милиона долара на месец в така необходимата твърда валута.

Западът има ограничени възможности за отговор. Освен държавите от НАТО да започнат да осигуряват ескорт за украинските пратки със зърно и да рискуват пряка конфронтация с Москва, Русия има надмощие.

Когато миналата година Путин се съгласи на сделка за подновяване на доставките на украинско зърно и маслодайни семена през Черно море, изчислението на Кремъл беше, че има какво да загуби от блокиране на споразумението, но и нещо, което да спечели само на малка цена.

В средата на 2022 г. руският президент отчаяно се нуждаеше да задържи глобалния юг на своя страна, така че отклоняването на вината за покачващите се световни цени на храните беше от съществено значение. Тогава цената на пшеницата беше скочила до рекордните 13,40 долара за бушел, почти три пъти над средното за периода 2000-2020 г. от 4,95 долара. Това рискуваше да отблъсне съюзниците на Русия в Африка, Латинска Америка и Азия. Путин също искаше да подтикне САЩ и Европа да улеснят собствения износ на зърно от Русия чрез облекчаване на банковите санкции.

За Москва щетите - Украйна щеше да получава няколкостотин милиона долара всеки месец от износ на хранителни продукти - бяха по-големи от потенциалните ползи. И във всеки случай Киев вече изнасяше селскостопанските си стоки през Източна Европа в големи количества, така че Москва вероятно смяташе, че споразумението просто ще пренасочи съществуващия украински износ към морето от сушата.

Година по-късно изчислението се промени. Цените на пшеницата паднаха с близо 50% от пика си през 2022 г., намалявайки натиска в глобалния юг. Въпреки скока тази седмица, пшеницата сменя собственика си на около $7,50 за бушел. На фронта на пропагандата Москва може да покаже, че украинските пратки до голяма степен се насочват към богатите европейски нации и Китай, а не към гладните страни в Африка. Междувременно собственият износ на пшеница на Русия скочи до исторически връх, ограничавайки всякакви допълнителни печалби за Кремъл от продължаване на сделката, официално известна като Черноморската зърнена инициатива, дори ако западните нации приемат исканията на Москва за повече облекчаване на санкциите.

В друго развитие през изминалата година Киев също има проблеми в сухопътния маршрут, тъй като няколко източноевропейски нации наложиха свои забрани върху износа на украински храни, за да защитят местните фермери. Де факто ембаргото е в отговор на наводнението от украинско зърно, което потиска местните цени в Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния. Русия не е единствената страна, която пречи на украинското земеделие.

Така че Путин отмени споразумението по-рано тази седмица и оттогава засили натиска, като първо бомбардира пристанището на Одеса, украинският център за износ на селскостопански продукти, и след това предупреди, че всеки кораб, замесен с украински хранителни продукти, ще се счита за законна военна цел. Украйна отвърна на удара в четвъртък, като отправи същата заплаха към корабите, които се насочват към руските пристанища.

От френския президент Еманюел Макрон до Белия дом, Западът осъди руския ход с апокалиптични термини. „Продължаващото използване на храните като оръжие вреди на милиони уязвими хора по света“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в изявление.

Те може да са прави по отношение на моралния аргумент, но техният анализ на пазара на стоки е грешен. За щастие на глобалната продоволствена сигурност, 2023 г. не е 2022 г. и високите реколти през последната година трябва да сложат капак на цените на пшеницата, царевицата и соята. По ирония на съдбата Русия допринася за поддържането на цените под контрол благодарение на този рекорден износ на пшеница. През сезон 2023-24 Москва се очаква да изпрати 47,5 милиона метрични тона пшеница, повече от два пъти повече от количеството, което е изнасяла преди десетилетие.

Глобалните цени на храните са намалели с повече от една пета от пика си през 2022 г., според Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие. Цените на пшеницата паднаха наполовина; цената на царевицата е паднала с 33%, а цените на соята са надолу с 15%. Единственото безпокойство е цената на ориза, която скочи до двугодишен връх, с 30% повече от преди година. Но Украйна не изнася ориз и скокът е предизвикан от притесненията, че лошото време ще навреди на реколтата, а не от войната.

През 1987 г. до 1988 г. президентът Роналд Рейгън изпрати флота в Персийския залив, за да създаде хуманитарен коридор за петролни танкери по време на войната между Иран и Ирак. Може ли да се направи същото сега в Черно море за превозите на зърно? Рискът би бил огромен. Ако изпращането на военни кораби на НАТО е твърде рисковано, какво друго може да направи Западът? Разочароващо, най-голямата му надежда е, че цените на храните в световен мащаб се покачват и страните от глобалния юг – особено Индия, Саудитска Арабия и Египет – оказва натиск върху Кремъл.

Ако цените на пшеницата не скочат, Вашингтон и Брюксел ще трябва или да приемат руската блокада, да предложат отстъпки на Москва или да платят на източноевропейските нации големи субсидии, за да приемат украинската пшеница. Нито един от тях не е добър вариант, но Киев ще има нужда от помощ. Сривът на коридора за зърно, заедно със сухопътния маршрут през нейните източноевропейски съседи, ще струва скъпо на Украйна. На карта е заложено повече от цената на хляба.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.