Европа е напът да се превърне в крайнодясна

Доналд Тръмп укрепва кандидатурата си за следващите президентски избори в САЩ и се очертават глобални сътресения. Украйна и нейните европейски съюзници трябва да започнат да обмислят перспективата, че до края на следващата година могат да се сблъскат със САЩ, които вече не инвестират в съпротивата срещу руската агресия.

Също така трябва да започнем да се подготвяме за геополитическо земетресение в самата Европа. В Испания, където на 23 юли се провеждат национални избори, а и в целия континент крайно десните демагози са в подем.

Министър-председателят Джорджа Мелони, първият следвоенен лидер на Италия с фашистки корени, не преувеличава, когато миналата седмица заяви на митинг на крайнодесни привърженици в Испания: "Часът на патриотите настъпи".

Идеологическият съюзник на Мелони, Vox, вече е третата по големина партия в националното събрание на Испания и управлява, заедно с дясноцентристката Народна партия, няколко големи испански града. Тя би могла да получи власт в коалиционно правителство следващата седмица въпреки, а може би и заради предизборния манифест, който призовава за отмяна на законите за насилието над жени, както и заради категоричното отричане от страна на партията на климатичните промени в страната, която се бори с историческа суша и екстремни горещини.

Европейската крайна десница отдавна просперира, като разпалва омраза към имиграцията и исляма. Сега тя се храни и с гнева и недоволството на избирателите, които смятат, че правителствата искат от тях да жертват твърде много в битката срещу изменението на климата.

Похватите на демагогията стават все по-примамливи по време на кризата с разходите за живот, която е резултат от неравномерното възстановяване след пандемията и войната в Украйна. Крайнодесните се възползват и от общата дезориентация, причинена от бързата социална трансформация.

В резултат на това започнаха да се случват немислими неща: В социологическите проучвания партията "Алтернатива за Германия" изпреварва управляващата Социалдемократическа партия и става втората най-популярна партия в Германия. В Австрия пропутинската Партия на свободата, която някога е била ръководена от бивш нацист, година преди изборите получава 28% от гласовете на избирателите, което е повече от нейните дясноцентристки и лявоцентристки съперници.

В Унгария министър-председателят Виктор Орбан и неговата партия "Фидес" изглеждат утвърдена сила след победата си миналата година. В Полша, другата дългогодишна дясна страна членка на Европейския съюз, управляващата партия "Право и справедливост" продължава да разпалва антисемитските въглени в полския шовинизъм в стремежа си да спечели изборите, които предстоят тази есен.

В Гърция партията "Спартанци", създадена седмици преди последните избори и подкрепяна от представители на вече несъществуващата неонацистка "Златна зора", неочаквано спечели 4,7% от гласовете. Проруската партия "Гръцко решение" спечели 4,5 % - достатъчно, за да влезе в националния парламент. През септември начело на Словакия може да застане Роберт Фицо, проруски демагог, който има опит в разпространяването на конспиративни теории за Джордж Сорос.

Нормализирането на жестоките предразсъдъци е най-непосредствената последица от възхода на крайната десница в Европа. Миналия месец финландският министър на икономиката Вилхелм Юнила трябваше да подаде оставка след разкрития, че се е шегувал с Хитлер на неонацистко събитие и е призовал за масови аборти в Африка за борба с изменението на климата.

Междувременно Рика Пура, лидер на финландската крайнодясна партия и министър на финансите на страната, остава на поста си, дори след като е разкрита като очевиден автор на коментари в интернет като: "На някого му се иска да плюе по просяци и да бие деца днес в Хелзинки?" 

Можем да се надяваме, че политическата отговорност, която идва с високия пост, ще намали част от отровата на крайната десница. Историята обаче ни казва, че политическият прагматизъм или етичните принципи нямат голям шанс да се противопоставят на мащабна радикализация, на каквато сме свидетели днес. Последният път, когато голяма част от Европа се превърна в крайнодясна - през 30-те години на миналия век - най-крайните расисти спечелиха най-много.

Нацистите процъфтяха отчасти защото имаха симпатизиращи или сътрудничещи им партии и режими в почти всички страни на континента. Личност като Путин може да се чувства по-сигурна само когато неговите активни и потенциални съюзници в Европа набират сила.

На този мрачен фон испанските избори са тест за състоянието на демокрацията, да не говорим за здравия разум на избирателите.

Инфлацията в Испания се понижава по-бързо, отколкото в която и да е друга страна от еврозоната. БВП расте с по-бързи темпове, отколкото в САЩ, Германия и Франция. Заетостта е на най-високото си ниво от 2007 г. насам. Испания скоро ще стане първата голяма европейска държава, която ще произвежда над 50 % от електроенергията си от възобновяеми източници.

Избори, които въпреки това издигат  Vox на власт, не само застрашават всяко едно от тези постижения. Наред с други проекти, то би застрашило и амбициозното зелено ново споразумение на ЕС; Испания е начело на ротационното председателство на ЕС тази година.

По-големи бедствия ни очакват в дългосрочен план. Може да изглежда клише да се позоваваме, както по време на гражданската война през 30-те години на миналия век, на Испания като на решаващо бойно поле за борбата за демокрация. Но точно така изглежда - поне засега, преди кампанията за преизбиране на Тръмп наистина да започне.

Още по темата

Тръмп, Болсонаро, Мелони - защо ни залива нова вълна на популизъм

Икономическият популизъм в предизборните платформи