Бумът на чисти енергийни източници в Китай подхранва експанзията на въглищата

Разходите за чиста и мръсна енергия вървят ръка за ръка поради остарялата пазарна структура

11:26 | 19 юли 2023

Автор: Дейвид Фиклинг

Снимка: Bloomberg

В енергийния преход на Китай това са най-добрите времена и най-лошите времена.

Когато пратеникът на САЩ по климата Джон Кери посети Пекин тази седмица, той се озова в страна, която е на светлинни години пред САЩ в изграждането на чиста енергия. Разходите за възобновяема енергия ще бъдат средно близо 250 милиарда долара годишно между 2021 г. и 2023 г., близо до нивата на всички богати нации, взети заедно, според Международната агенция по енергетика. BloombergNEF очаква Китай да инсталира 154 гигавата слънчеви панели тази година, почти половината от общо 344 GW в световен мащаб; страната също така ще представлява повече от половината от вятърната енергия, свързана между сега и 2030 г. Веригата за доставка на слънчеви панели в Китай вече се доближава до мащаба, необходим, за да достигне светът нетната нула. Бъдещето се случва сега.

В същото време няма друга страна, която да харчи толкова много за мръсна енергия. Инвестициите в нови въглищни електроцентрали са почти прекратени навсякъде другаде по света, но в Китай процъфтяват. Почти всяка от 40GW въглищни централи, получили зелена светлина миналата година, беше в Китай, където темпът на одобрение се удвои до най-високото си ниво от 2016 г. Световното потребление на въглища щеше да достигне своя връх през 2018 г., ако не бяха допълнителните 862 милиона тона годишно производство, които Китай добави оттогава — купчина твърдо гориво, еквивалентно на всеки тон, изгорен в САЩ и Европейския съюз, взети заедно.

Тези две тенденции са свързани по-тясно, отколкото може да се предположи. Гладът на Китай не е толкова за чиста или мръсна енергия, колкото за енергия изобщо. Футуристичният сектор на възобновяемите енергийни източници на страната е окован от остарели пазарни структури, което означава, че зелената и изкопаемата енергия често вървят ръка за ръка. В резултат на това, когато президентът Си Дзинпин насърчава ускоряване по пътя към енергийния преход – както направи в реч миналата седмица, която повиши цените на акциите на бизнеса с възобновяеми енергийни източници – струва си да погледнем облака черен дим, издигащ се след него.

Колосален комплекс за възобновяема енергия в процес на изграждане в северната част на страната е добър пример за ситуацията. Пустинни проекти с гигаватов мащаб от този характер са централен елемент от развитието на чиста енергия в Китай, откакто стартира програмата през 2021 г., като първата беше пусната в експлоатация в района на Нинся през април.

Централата Кубуки, която се строи в съседна Вътрешна Монголия, ще бъде една от най-големите, с 16 GW мощност, от които половината ще бъдат слънчеви и други 4 GW вятърни. Проблемът обаче са оставащите 4GW. Те ще бъде осигурени от въглища, според държавния China Daily.

Географията на региона означава, че такива проекти вероятно се оптимизират за своя въглищен потенциал. Северната част на Вътрешна Монголия има богати природни ресурси от вятър и слънце, но Кубуки е по-на юг, близо до въглищните находища, простиращи се от границата на провинция Шанси. Според числата на China Daily производителността на възобновяемите генератори ще бъде посредствена в сравнение с това, което е възможно с настоящата технология.

Променливият характер на вятъра и слънчевата енергия означава, че преносните линии се използват най-добре, ако има някаква друга форма на енергия за запълване на проводника, когато те не генерират. Подобни бази за възобновяеми енергийни източници в югозападен Китай използват водноелектрическа енергия, например. Въпреки това няма фундаментална причина такива мащабни проекти да се съчетават с енергия от изкопаеми горива. BP Plc и TotalEnergies SE миналата седмица спечелиха оферти за 7GW вятърен парк за 14 милиарда долара край бреговете на Германия.

По-дълбокият проблем се крие в структурата на китайската мрежа. Вместо потребителите и производителите да търгуват енергия, така че генерирането на цели региони да е на разположение за балансиране на пазара, то се основава на твърди взаимоотношения между двете групи. В резултат на това потребителите разчитат на твърди договори, а не на законите за търсене и предлагане, за да гарантират, че имат достатъчно електроенергия. Прекомерните изисквания за надеждност, произтичащи от това, правят високите нива на изкопаеми горива незаменими като резерв.

Ако Кери иска да намери продуктивна обща основа, това е една област, в която може да се постигне реален напредък. Американската дерегулация на енергийния сектор от 90-те години на миналия век далеч не беше перфектна по отношение както на потребителските цени, така и на надеждността на мрежата, но мозайката на пазара предоставя достатъчно уроци и тестови случаи за вида реформа, към която Пекин върви.

Напредъкът на енергийния преход на Китай е ослепителен, но би могъл да бъде много по-бърз, ако най-добрата в класа си верига за доставки и система за планиране не беше възпрепятствана от пазарни структури, изградени за една отминала ера. Ако страната иска да реализира потенциала си като електроцентрала за чиста енергия през този век, ще трябва да се справи и с този проблем.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.