САЩ и Китай се нуждаят от план "Маршал" за климата

Обтегнатите отношения между САЩ и Китай отново преминават през един от топлите си периоди. След поредица от „откровени, конструктивни и изчерпателни“ срещи в Пекин министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън посочи дълга на нововъзникващите пазари и финансирането на климата като двете области, в които сътрудничеството между Вашингтон и Пекин би било най-спешно и продуктивно.

„Светът заслужава и очаква двете му най-големи икономики да работят заедно по тези глобални проблеми и да помогнат за намирането на решения“, каза тя на пресконференция след посещението си. Американският пратеник по климата Джон Кери в момента е в Китай за разговори.

Това не трябва да са просто празни думи. Има един странен трик, който може да помогне за решаването както на проблемите с дълга, така и на климата, и големите икономики се стремят към него през последните години.

Сърцевината на проблема са парите. Енергийният преход ще бъде изграден върху трилиони долари инвестиции, но една от причините бедните страни да останат бедни е, че глобалните фондове се насочват преобладаващо към нации, които вече са богати. Светът като цяло е напът да разпредели капитала, необходим за достигане на нетна нула. Въпреки това, около 84% от $1,6 трилиона разходи за чиста енергия миналата година са се случили в богатите нации и Китай според Международната агенция по енергетика. Ако развиващите се икономики не могат да се възползват от това финансиране, те няма да останат без други възможности освен изкопаемите горива, бедността или и двете.

Решението се крие в неясен аспект на световната финансова архитектура. Специални права на тираж или СПТ – квази-валута, която членовете на Международния валутен фонд могат да използват, за да извършват транзакции помежду си и да попълват своите валутни резерви – осигуряват точно комбинацията от ниски лихвени проценти и потенциално широка наличност, от която развиващите се страни се нуждаят, за да направят трансформационни инвестиции в климата.

СПТ от десетилетия се възприемат като нещо любопитно, реликва от Бретън-Уудската система на обменните курсове, за която само централните банкери биха се сетили. През последните години обаче държавите-членки на МВФ стават все по-уверени в използването им като средство за глобален икономически стимул. Около 260 милиарда долара бяха емитирани през 2009 г., за да се справят с попътните ветрове на финансовата криза от предходната година. Още 648 милиарда долара бяха отпечатани през 2021 г., за да се коригират държавните баланси, опустошени от пандемията от Covid-19.

Политиците осъзнават потенциала на емитирането на СПТ. Срещата на върха за финансиране на климата в Париж миналия месец даде централна роля на министър-председателя на Барбадос Миа Мотли, най-видният поддръжник на плана за използване на СПТ за увеличаване на многостранното екологично финансиране до 1 трилион долара. Първата част на нейната така наречена Бриджтаунска инициатива вече е налице: приблизително 100 милиарда долара от свързаните с Covid СПТ за богати страни бяха преместени в нов фонд на МВФ за осигуряване на евтино финансиране на развиващите се нации. Това ще бъде тест за това как системата може да се използва в по-голям мащаб.

Най-голямата оставаща бариера вероятно е, че идеята е такъв скок отвъд статуквото. Финансирането на климата, основано на СПТ, е за международната парична система това, което е монетата от трилиони долари за бюджетната политика на САЩ - очевидно "безплатен обяд", към който служителите са инстинктивно подозрителни. Прилича на стария виц за предпазлив бюрократ, който се притеснява: „Всичко това е много добре на практика, но работи ли на теория?“

САЩ и Китай имат реална обща основа, върху която да работят. С най-големия и третия по големина дял от гласовете в МВФ, тяхното лидерство ще бъде от решаващо значение за убеждаването на други страни първо да подпишат по-нататъшно издаване на СПТ и след това да пренасочат средствата към най-нуждаещите се региони.

Подобна политика би могла да представлява план "Маршал" за финансиране на действията за климата, помагайки да се премахнат дълговите тежести на страните с по-нисък и среден доход и да се финансира нова вълна от чиста енергия и инфраструктура, която е устойчива на затоплящия се свят. Това също така ще служи на дългогодишните цели на МВФ и Световната банка. Зависимостта от внос на изкопаеми горива често е била спирачка, спираща развитието на бедните страни: крехките текущи сметки са склонни да се влошават, когато икономическият растеж ги принуждава да купуват повече енергия от чужбина, предизвиквайки порочни кръгове на обезценяване и несъстоятелност.

Твърде дълго дългът на развиващия се свят е геополитически спор между САЩ и Китай, като всяка страна обвинява другата в дипломация на дългови капани или капитализъм на лешояди. Всъщност и двете нации могат да спечелят много повече от съвместната работа за разрешаване на общите глобални предизвикателства на климата и нестабилните финанси на нововъзникващите пазари. Министрите на енергетиката от страните от Групата на 20-те, които се срещат в Гоа тази седмица, трябва да обсъдят следващите стъпки, които да бъдат предприети по отношение на климатичния преход. Вашингтон и Пекин трябва да използват сегашната си инерция, за да гарантират, че институционалната инерция няма да спре изтичането на средствата, необходими за постигането на тази цел.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

САЩ и Китай може да задълбочат взаимодействията по климатичните промени

Истинският проблем с дълбоководния добив е, че няма да прави пари

Търсенето на електроенергия от изкопаеми горива в света вероятно е стигнало върха си

Рекордните жеги изпепеляват инвеститорите, но те не го знаят

Планът за възстановяване на дивата природа в ЕС оцеля, но на висока цена