Най-безсмислената вражда в Близкия изток – а това е много оспорвана титла – най-накрая приключи. След 10-годишно дипломатическо замразяване Турция и Египет най-накрая си разменят посланици. След като преведоха страните си през десетилетие на политическа репресия и икономическа болка, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и египетският лидер генерал Абдел-Фатах Ел-Сиси се надяват възобновяването на нормалните отношения да донесе дивиденти.
Но те едва ли ще компенсират пропуснатите ползи през годините, които двамата мъже са пропиляли в упорит взаимен антагонизъм. През същия период Ердоган и Сиси превърнаха страните си в пословичните болни хора на Близкия изток, всяка от които отчаяно се нуждаеше от икономическа патерица.
Може да изглежда, че Ердоган се издига високо на срещата на върха на НАТО тази седмица, където използва правото на вето на Турция, за да извлече някои отстъпки от Швеция и спечели похвала - и вероятно самолети F-16 - от президента Джо Байдън. Сиси също се радва на добри връзки с Байдън, въпреки ужасяващата история на египетския режим с правата на човека. Но и двамата са изправени пред огромни икономически проблеми у дома и възобновяването на връзките между техните страни е навременно напомняне за шансовете, които са пропуснали.
При други обстоятелства и други лидери, Турция и Египет можеха да изградят страхотно партньорство: първата може да се похвали с най-разнообразната и сложна икономика в региона, а втората - с най-големия пазар и работна сила. Във всеки случай това беше надеждата през 2012 г., когато Ердоган се съгласи да предостави на Египет, тогава воден от президента Мохамед Морси, заем от 1 милиард долара - първият, както се надяваше, от многото. Когато се срещнаха в Анкара същата есен, много се говореше за споделени икономически интереси и обещание за подобрено споразумение за свободна търговия. Зафер Чаглаян, тогавашният министър на икономиката на Турция, обеща двустранната търговия да се удвои до 10 милиарда долара за нула време.
Но в рамките на няколко месеца Сиси свали Морси с преврат. Ердоган, чиято партия споделяше идеологията на "Мюсюлманското братство" на Морси, заклейми генерала като „нелегитимен тиранин“. Сиси, който смяташе "Братството" за екзистенциална заплаха, нападна Ердоган, че дава убежище на лидерите на групировката и други опозиционни фигури. Кайро обяви турския посланик за персона нон грата и Анкара отговори със същото.
През следващото десетилетие двамата лидери се оказаха враждуващи в много от конфликтите в региона. През 2017 г. Египет се присъедини към Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн в прекъсването на дипломатическите връзки с Катар, най-близкия съюзник на Турция в региона на Персийския залив. В началото на 2020 г. Ердоган изпрати турски войски в Либия в подкрепа на правителството в Триполи, което беше заплашено от бунтовническия генерал Халифа Хафтар, подкрепян от Египет. По-късно същата година Египет се присъедини към Кипър, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестинската власт, за да създаде EastMed Gas Forum, очевидно изключвайки Турция.
Търговията между двете нации се разрасна през последното десетилетие, но много по-бавно, отколкото беше предвидено, когато Ердоган и Морси позираха за снимката в Анкара. Скок във вноса на египетски природен газ от Турция миналата година, след като отношенията започнаха да се подобряват, помогна за повишаване на двустранната търговия до 7,76 милиарда долара.
Но докато едно турско-египетско партньорство можеше да оспори позицията на арабските петролни държави в Персийския залив като доминиращо икономическо и политическо ядро на Близкия изток и Северна Африка, сега и двете страни са силно обвързани с владенията на шейховете. След като осакати икономиката на Турция чрез провеждане на ексцентрична парична политика, Ердоган трябваше да изостави високомерието си към държавите от Персийския залив и вместо това да потърси помощ от ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар. Тази седмица той ще се върне в тези страни с широко отворена протегната ръка.
От Кайро Сиси ще гледа със завист, тъй като вече е надвишил кредита си в петролните държави в напразен опит да прикрие разширяващите се пукнатини в икономиката, в която необузданата инфлация сее хаос в домакинствата, докато правителството се бори с недостиг на чужда валута. Египет беше принуден да търси кредитни линии от Китай и Индия при по-малко щедри условия, отколкото някога получи от Персийския залив.
Турция и Египет също се опитват да привлекат инвеститори от страните от Персийския залив, а не една от друга. Тази седмица емиратски компании сключиха добри сделки при продажбата на египетски държавни активи. Ердоган и Морси предвиждаха компании от съответните им страни да си сътрудничат в целия глобален юг, но имаше малко съвместни предприятия от мащаб. Турските строителни компании в по-голямата си част са пропуснали строежа на новата административна столица, която Сиси издига извън Кайро. Военно-промишленият комплекс на Египет не се е възползвал от иновациите на турските производители на отбранителна техника.
Възможно е тепърва да се появяват други възможности, докато отношенията между двете страни продължават да се подобряват. Очевидно има голям потенциал за сътрудничество в експлоатацията на въглеводороди в Източното Средиземноморие, особено ако Сиси може да помогне за разрешаването на споровете между Турция и други крайбрежни държави. Възможно е турски компании да наддават за военните египетски фирми, които Сиси обеща да продаде.
Но обещанието за едно силно турско-египетско партньорство сега изглежда изгубено. Анкара и Кайро можеха да балансират влиянието на петролните държави в арабския свят; те можеха да привлекат други регионални актьори — Ирак и Либия идват на ум веднага — в икономически блок; можеха да си помогнат взаимно да станат по-конкурентоспособни срещу световните сили в Африка; наистина, те можеха да бъдат по-големи играчи в геополитиката на глобалния юг.
Уви, ще мине много време, ако изобщо някога се случи, преди двете страни да наваксат 10-те години, пропиляни заради магарешкия инат на техните лидери.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.