Мъск и Зукърбърг възраждат ритуалите на неандерталското лидерство

В древния свят е било обичайно за шампионите на съперничещите армии да участват в битка лице срещу лице – оттук и историите за Парис и Менелай в "Илиада" на Омир и Давид и Голиат в Библията. През 1520 г. Хенри VIII от Англия и Франсис I от Франция изпускат парата по време на мирните преговори на „Златното поле“, като провеждат мач по борба. (Хенри губи въпреки превъзхождащото си тегло.) През 1593 г. крал Наресуан от Тайланд и престолонаследникът принц Минги Сва от Бирма уреждат битка с дуел на своите бойни слонове. (Кралят печели.)

Сега тази практика се възражда в самото сърце на съвременния свят: дългогодишните съперници Илон Мъск и Марк Зукърбърг са ангажирани в преговори за организиране на бой в клетка, като Лас Вегас и Колизеумът в Рим се споменават като възможно място.

Малко сериозни хора смятат, че мачът ще се състои (въпреки че пиарите и компаниите за залагания правят всичко възможно да разпалят историята). Но ако това стане, Зукърбърг без съмнение ще триумфира.

Зукърбърг изглежда ужасяващо здрав, съдейки по селфитата, които обича да публикува - раменете му са целите в мускули, а предмишниците му са изпъкнали. За разлика от това Мъск изглежда пухкав. Зукърбърг може да завърши предизвикателството Murph Challenge (наречено на военноморски тюлен, който загуби живота си в Афганистан през 2005 г.) за 40 минути: една миля бягане, 100 набирания, 200 лицеви опори, 300 клякания и още една миля бягане и всичко докато носите 20-килограмова раница. Освен това е шампион по бразилско жиу-жицу (разновидност на джудо). Режимът на упражнения на Мъск може да бъде учтиво описан като скромен в сравнение. „Имам един страхотен ход, който наричам „Моржът“, където просто лежа върху опонента си и не правя нищо“, хвали се Мъск.

Мъск успя да направи нещо изключително с лошото си управление на Twitter (той дори се опита да ограничи достъпа до институция, която дебелее от безплатно съдържание, предоставено от потребителите) и с предложението за публичен бой: накара Зукърбърг да изглежда готин. До съвсем скоро главният изпълнителен директор на Meta беше най-известен с това, че не зачиташе поверителността на данните и заложи силно на метавселена, в която никой не искаше да влезе. Сега той е мускулестият спасител на социалните мрежи. И все пак глупостите с боя в клетка също хвърлят светлина върху странното състояние на технологичния елит, който прави толкова много, за да оформи живота ни.

Какво може да крещи „мачо“ по-силно от бой в клетка? През 2018 г. Емили Чан от Bloomberg публикува Brotopia: Breaking Up the Boys’ Club of Silicon Valley, в която описва как Силициевата долина е дори по-доминирана от мъже от "Уолстрийт". Компаниите от Долината вече прилагат различни филтри при набирането на таланти – първоначално предпочитаха нърдове, но след това се пренасочиха към алфа-типове. Мъжете започват да се държат като юноши, щом видят първия успех. Зукърбърг имаше визитни картички във Facebook, на които пишеше: „Аз съм главен изпълнителен директор… кучко“. Мъск отпразнува първата си голяма заплата, като купи спортен автомобил McLaren F1, който може да развива 380 километра в час, и почти уби себе си и своя спътник Питър Тийл, когато се опита да демонстрира мощността му. Въпреки призива на Чан за „закриване“, културата днес изглежда същата, каквато беше през 2018 г.

И какво може да каже „култ към личността“ по-ясно от врявата, която е заобиколила въпросния бой? Техническите изпълнителни директори са далеч от „лидерите-слуги“, които лидерските гурута обичат да хвалят. Те са знаменитости, които привличат колкото се може повече публичност. Те измерват успеха си в броя на „последователите“, които имат в социалните медии, и броя на хората, които наемат.

Мъск е майстор на това със своите 145 милиона последователи в Twitter и пристрастеността си към рекламни трикове като пушенето на марихуана в подкаст с Джо Роугън и даването на странни имена на децата си. Но други фигури от Долината като Питър Тийл и Джеф Безос също се радват на култови последователи, които постоянно подклаждат със странни изявления, в случая на Тийл, и изстрелвания на ракети, в случая на Безос.

Зукърбърг не е сам в манията си по добра физическа форма. Нърдовете вече не носят безформени тениски, за да рекламират безразличието си към външния вид (и хигиената). Днес тениските се носят тесни, за да покажат изваяните ръце и торсове. Тим Кук, главен изпълнителен директор на Apple, е самопризнат фитнеса маника, който се качва на бягащата пътека в пет всяка сутрин. Сергей Брин, съоснователят на Google, тласка тялото си до границите с шеметно разнообразие от спортове: скачане с парашут, каране на ролкови кънки, хокей на ролери, „ултимативно фризби“ и висок трапец. Улиците на Сан Франциско са изпълнени, наред с бездомници, с фитнес зали, рекламиращи най-новия здравен режим.

Тази загриженост за физическата годност е свързана с по-обща загриженост за самооптимизацията: типовете от Долината искат да направят своите лични „операционни машини“ по-ефективни, точно както искат да направят работещите машини на своите компютри по-бързи и по-добри. Долината е световният център за „удължаване на живота“ — с добре възнаградени „учени по дълголетие“, разделени между „удължители“ (които просто искат да удължат времето, през което можем да живеем здравословен живот) и „безсмъртни“ (които смятат, можем да живеем вечно).

Светът на технологиите е пълен с хора, които пият хапчета, смъркат прахчета и поглъщат отвари, за да подобрят здравето си. Рей Кърцвайл, пророкът на технологичната сингулярност, се предполага, че приема 100 хапчета на ден. Значителна група също приема различни лекарства за разширяване на съзнанието, за да изострят възприятията си - микродоза LSD се предполага, че ви дава умствено предимство по почти същия начин, както се е предполагало, че „сутрешното смъркане“ прави в дните на Бърти Устър. Джак Дорси, серийният предприемач, който основа Twitter, се слави в Долината с преследването на необикновен физически режим, който надхвърля няколко упражнения. Започва деня с инфрачервена сауна и ледена баня, ходи пет мили до работа, яде само веднъж на ден и гладува през уикендите („времето се забавя“, казва той, за изненада на никого).

Технoлогичните типове несъмнено се занимават с цялата тази физическа активност, за да подобрят нещата, които правят парите им - умовете им. Старата викторианска поговорка „mens sana in corpore sano“ („здрав ум в здраво тяло“) работи както за Силициевата империя, така и за Британската империя. Но има повече от просто умствена оптимизация в текущата мания за тялото. Има чувство за реваншизъм. Най-старото разделение в американската гимназия е на атлети и зубъри. Спортистите получават цялата слава и момичетата. Зубърите получават пясък в лицето си. Днес нърдовете, превърнали се в изпълнителни директори, са решени да доставят на атлетите двойно унижение: да спечелят всички пари на света, като същевременно развиват перфектни тела.

Има и усещане за повторно свързване с нещо първично. Лидерството не означава само да виждаш по-далеч от своите съперници. Става дума за упражняване на физическо господство над другите. Изобилието от изследователска литература предполага не само, че сме по-склонни да следваме физически превъзходни типове - по-високите хора са по-склонни да спечелят лидерски роли, отколкото ние, по-ниските типове, например. Това предполага, че щом хората поемат лидерски роли, те заемат доминиращи пози и започват да пръскат заповеди наоколо. Шефовете се обтягат зад големи бюра, стоят изпъчени, когато говорят с подчинени, и говорят с декларативни изречения.

В неотдавнашната си книга The Age of the Strongman (2022) Гидиън Рахман от Financial Times твърди, че неговата теза е вярна буквално, както и метафорично. Владимир Путин обича да позира с голи гърди на лов и риболов. Си Дзинпин се гордее с впечатляващия си ръст. Ердоган уреди футболен мач, в който отбеляза хеттрик. Поддръжниците на Нарендра Моди се хвалят, че той има 56-инчова обиколка на гърдите. Ерата на "силния човек" очевидно се простира до най-церебралния — и либерален — анклав в света, както и до неговите популистки региони.

Може да подчертаем образователните си постижения, когато се опитваме да бъдем наети, особено в света на технологиите. Може да прекараме дните си в капан във виртуален свят, предоставен от Силициевата долина. Но под всичко това ние все още не сме нищо повече от голи маймуни — перчим се наоколо пред съперниците си и напрягаме мускули, ако ги имаме (или мечтаем да напрегнем мускули, ако нямаме) в едно безкрайно доказване на физическо превъзходство.

Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист за Bloomberg Opinion.

Още по темата

SpaceX на Мъск вече има „фактически“ монопол върху изстрелванията на ракети

Бихте ли позволили на Илон Мъск да имплантира устройство в мозъка ви?

Twitter вече струва само една трета от цената, която плати Мъск