Предложението на президента Реджеп Тайип Ердоган, че може да отмени ветото си върху присъединяването на Швеция към Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) в замяна на приемането на Турция в Европейския съюз, беше най-грубото изнудване - то не заслужаваше внимание, нито пък съгласие. Въпреки че пробивът по отношение на Швеция изглежда е постигнат, предложението на Ердоган за ЕС трябва да се приеме от САЩ и техните европейски съюзници като допълнително доказателство, че президентът на Турция не е надежден съюзник в многостранните организации.
„Първо отворете пътя на Турция в ЕС; след това ще отворим пътя за Швеция точно както направихме за Финландия“, каза Ердоган на пресконференция в Истанбул преди да замине за срещата на върха на НАТО в Литва в понеделник. Той критикува „държавите, които карат Турция да чака пред вратата на ЕС почти 50 години“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви в понеделник вечерта, че е постигнато споразумение с Анкара относно членството на Швеция - което несъмнено ще бъде приветствано в Брюксел, Стокхолм и Вашингтон. То обаче няма да промени нещата на фронта на ЕС: Европейската комисия отхвърли незабавно искането на Ердоган, като посочи, че членството в НАТО и присъединяването към ЕС са два отделни процеса. Ако не друго, това даде на ЕС още едно извинение да забави кандидатурата на Турция за членство, която беше висяща през по-голямата част от двете десетилетия, през които Ердоган беше начело в Анкара.
Виждайки как се държи Ердоган в един изключителен клуб, европейците едва ли ще го приветстват в друг подобен.
Турският лидер таи отдавнашна неприязън към европейците, че го бавят умишлено. Турция подаде молба за членство много преди той да дойде на власт и беше обявено, че отговаря на условията през 1999 г. Но възходът на неговата ислямистка партия изплаши членовете на ЕС, които вече гледаха с подозрение на допускането на нация с мюсюлманско мнозинство в лоното си.
В Турция има силно подозрение, насърчавано от Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, че членството в ЕС вече е непостижимо - без значение кой е президент. Но преизбирането на Ердоган през май гарантира, че това усещане не може да бъде тествано поне още пет години.
Честно казано, Ердоган наистина положи някои добросъвестни усилия през първия си мандат, за да разсее европейските опасения, като прокара някои демократични и икономически реформи, като същевременно ограничи мощта на турската армия. Но ЕС продължи да удължава преговорите, цитирайки, наред с други неща, нарушения на правата на човека.
До края на първото си десетилетие на власт Ердоган беше изгубил търпение за процеса и ставаше все по-открито авторитарен, засилвайки аргументите на европейските скептици. Нещата стигнаха до пик с неуспешния преврат през 2016 г., след който управлението му стана все по-репресивно. Същата есен Европейският парламент призова за спиране на преговорите за членство. До 2018 г. процесът на присъединяване беше замразен.
Междувременно разочарованието на Ердоган от европейците се прояви в прогресивно по-войнствена реторика. Европа, гръмна той, е „болна“ и „колабира“ и ще „плати за това, което е направила“. Той заплаши да отмени някои от реформите, които е направил, за да приведе Турция в съответствие с нормите на ЕС, включително възстановяване на смъртното наказание. Имаше и други заплахи, най-вече периодичната заплаха за изпращане на милиони бежанци в Европа.
В този момент най-голямата пречка за присъединяването на Турция към ЕС е самият Ердоган. Въпреки че от време на време твърди, че членството остава цел, политиката му е изтласкала страната по-далеч от вратата, отколкото по всяко време през последните 50 години.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.