"Преди имахме време, но нямахме пари", каза Томи Густафсон-Раск, ръководител на BAE Systems Hägglunds AB, отразявайки обща тема за цялата европейска отбранителна индустрия. "Днес имаме пари, но нямаме време."
Почти 18 месеца след началото на войната в Украйна европейските компании за военна техника, които са затрупани от търсене на всичко - от боеприпаси до ракети и бойни машини - са изправени пред дилема. Дали да заложат на разширяване на производството, като приемат, че войната и напрежението с Русия ще продължат безкрайно? Или да се въздържат, докато не получат дългосрочни ангажименти от правителствата, които през последните няколко десетилетия съкращават или дори намаляват бюджетите си за отбрана?
Изчисленията имат значение и извън корпоративните офиси на европейската отбранителна индустрия, която общо генерира около 120 млрд. евро приходи годишно. Украйна спешно се нуждае от повече оръжия - от артилерийски боеприпаси до системи за противовъздушна отбрана, а запасите на съюзниците са на изчерпване. Европейските столици се опитват да съживят собствените си заспали индустрии, за да поддържат доставките на оръжия за Киев и да подсилят собствената си сигурност. Освен това Организацията на Северноатлантическия договор иска да увеличи числеността на т.нар. сили с висока степен на готовност - резерв, съставен от съюзнически войски, готови да се разгърнат за по-малко от 30 дни - до 300 000 души, което е седемкратно увеличение, като всички те ще се нуждаят от висококачествени оръжия, готови за употреба.
Европейските министерства на отбраната имат дългогодишни бизнес връзки с американски производители на оръжия като Raytheon Technologies Corp. или Lockheed Martin Corp, но мощната американска индустрия не може сама да задоволи цялото световно търсене. САЩ се борят с ниските нива на запасите от артилерийски боеприпаси, което накара Вашингтон да вземе спорното решение да изпрати на Украйна касетъчни боеприпаси, въпреки опасенията, че оръжията представляват сериозна опасност за цивилното население. След като президентът на САЩ Джо Байдън призова Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, големи държави като Германия, Франция и Италия искат да намалят зависимостта си от американските вериги за военни доставки и да помогнат за изграждането на собствените си национални шампиони.
Очаква се лидерите на НАТО да подкрепят проект на европейската отбранителна индустрия, който призовава за многонационални съвместни поръчки, когато се срещнат във Вилнюс, столицата на Литва, за годишната си среща на върха във вторник. Планът също така призовава страните да приемат рационализирани стандарти, за да се гарантира, че едни и същи боеприпаси работят с оръжейните системи на различни държави.
Напрежението между европейските министерства на отбраната и компаниите се върти около това кой трябва да поеме водещата роля. Дори когато поръчките започват да се трупат, в индустрията се опасяват, че може да се разшири производството само за да се установи, че когато след три или пет години се открият нови съоръжения, няма търсене. Правителствата и преди са се отказвали от плановете си, а много европейски столици неведнъж не са успявали да изпълнят целите на НАТО за натрупване на запаси или ангажимента да изразходват поне 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана. В петък съюзниците от НАТО се споразумяха за по-твърд ангажимент за постигане на целта от 2%.
Това не е неуместен страх. Някои правителства се колебаят да сключват дългосрочни договори за оръжия, защото не са сигурни дали ще имат нужда от тях в бъдеще, заяви европейски дипломат.
Индустрията, която е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка и ключови компоненти, е стигнала дотам, докъдето може, за да оптимизира или разшири производството със собствени инвестиции, каза Андреа Нативи, председател на звеното за отбрана на бизнес асоциацията ASD Europe. Сега секторът се нуждае от прозрачност за това къде ще се развива държавното търсене през следващите години, каза той.
"Искаме думите да бъдат последвани от действия - истински действия", каза Нативи. Той допълни, че освен дългосрочните договори правителствата могат да предприемат и други мерки, включително пряко да подпомогнат заплащането на разширеното производство или да предоставят приоритетен достъп до енергия.
Докато някои правителства приемат, че могат да направят повече, за да подпомогнат индустрията, официалните лица също са на мнение, че отбранителните компании трябва да поемат по-голяма част от тежестта, особено за да ускорят сроковете за доставка. В BAE Systems повишеното търсене и затрудненията във веригата за доставки, предизвикани от недостига на полупроводници и други логистични проблеми по-рано тази година, означават, че сроковете за доставка на някои от бойните или бронираните превозни средства достигнаха седем години - повече от три пъти повече, отколкото преди войната. Това означава, че поръчано днес превозно средство ще бъде доставено едва през 2030 г.
"От гледна точка на бизнеса те се опитват да намалят рисковете, за да оцелеят", когато търсенето спадне, каза Грета Моника Тучкуте, заместник-министър на отбраната на Литва, за отбранителните компании. "Но мисля, че бизнесът също трябва да поеме риска. Те печелят сега и се възползват много в този момент", допълни Тучкуте, "така че трябва също така да поемат риска да инвестират в развитието на своята индустрия".
Бизнес моделът на войната Когато през 2011 г. Густафсон-Раск първоначално поема ръководството на базираното в Швеция дъщерно дружество за бойни машини Hägglunds на BAE Systems, той трябва да уволни една четвърт от персонала. Днес компанията търси нова квалифицирана работна ръка в региона, тъй като се стреми да удвои броя на служителите си до близо 1700 до края на годината и да разшири дейността си. Прогнозите са, че годишните приходи ще се увеличат четири пъти през следващите пет години и ще достигнат 1,2 млрд. долара.
Това повишено търсене ще отнеме време, за да се отрази на балансите на компаниите, тъй като фирмите получават заплащане, след като поръчките бъдат изпълнени, но акциите в отбранителната промишленост са във възход. Германската Rheinmetall AG - производител на бойните танкове Leopard 2 и артилерийски боеприпаси - нарасна със 130% през 2022 г., което я превърна в най-добре представящата се акция в Европа, докато други европейски отбранителни компании като Thales SA, Dassault Aviation SA и Saab AB спечелиха между 60% и 80%. Печалбите продължават и през 2023 г., като от началото на годината досега процентът на растеж на компаниите е двуцифрен.
Това бележи голям обрат в европейския отбранителен сектор, който от години е изправен пред ограничаване на разходите след разпадането на Съветския съюз. През 1988 г. европейските държави са похарчили общо 343 млрд. долара за своите армии, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, който базира данните на цените и обменните курсове от 2021 г. До 2013 г. тази цифра е намаляла с една пета до 275 млрд. долара. Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. обърна тази тенденция, като оттогава разходите се увеличават всяка година. През 2022 г. те достигат 357 млрд. долара, като европейските държави изразходват големи суми от бюджетите си за отбрана за американски комплект, особено за модерни изтребители F-35.
Германия може би е най-яркият пример за хронично недостатъчно изразходване на средства за отбрана в Европа. Неотдавна, през 2018 г., недостигът на полево оборудване, превозни средства и самолети беше толкова често срещано явление, че комисарят по въоръжените сили на германския парламент обяви армията за негодна да защитава Германия и нейните съюзници от НАТО.
Европа иска да възстанови мощта на региона като център за производство на отбранителна промишленост. Но секторът е изправен пред многобройни пречки. Наред с ограниченото предлагане на квалифицирана работна ръка, изпълнителите се сблъскват и с недостиг на компоненти и бюрократични пречки за получаване на разрешителни. Някои банки не са склонни да отпускат заеми за сектора, тъй като се опасяват, че това би могло да накърни тяхната репутация в областта на ESG, твърдят представители на индустрията, инвеститори и служители на НАТО.
Държавните бюрокрации трябва да възстановят персонала си, за да проверяват и възлагат поръчки, а особено при сложните изделия служителите не могат да бързат с процеса, тъй като трябва да направят различни оценки. В Германия например Министерството на отбраната се нуждае от одобрението на парламента за всяка поръчка на стойност над 25 млн. евро, с която биха се закупили приблизително 7500 155-милиметрови артилерийски снаряда, според изчисления, базирани на прессъобщение на Rheinmetall от 2022 г. Това количество би стигнало на Украйна за по-малко от един ден, като се има предвид скоростта на обстрел от двете страни в конфликта.
Ръководството на Renk AG, което произвежда трансмисии за танкове, включително за Leopard 2, използван от много армии на НАТО, може скоро да се сблъска с недостиг на работна ръка, ако поръчките се увеличат, тъй като вече се бори да запълни поне 100 работни места. "Има конкуренция за тези работници", казва главният изпълнителен директор на компанията Сузане Виганд на монтажния етаж на завода в Аугсбург, Германия. "Трябва да предлагате добри, привлекателни работни места - това само отчасти е свързано със заплащането".
Миналата седмица Европейският съюз постигна съгласие за редица мерки, насочени към стимулиране на производството на боеприпаси и ракети в блока, включително 500 млн. евро за подпомагане на компаниите да увеличат производствения си капацитет.
Реалността, казват мнозина от бранша, е, че дори и да постъпват повече поръчки и компаниите вече да разширяват съоръженията си, на производството в Европа ще са необходими години, за да отговори на търсенето, след като свиването на разходите след Студената война атрофира мрежите за производство и доставка.
Гьорген Йохансон, ръководител на направление "Динамика" на Saab, заяви, че неговото подразделение е увеличило производството си миналата година и планира да го удвои, но разширяването ще отнеме две до три години. Едва тогава компанията ще може да се върне към предвоенните срокове за доставка. Разширяването изисква изграждане на заводи, поръчване на машини и блокиране на веригите за доставки, каза той.
"В момента вече сме увеличили обема, доколкото е възможно", добави Йохансон в производствената база на компанията в Карлскога. "Ще са необходими няколко години, за да се постигне пълно производство на нивата, които клиентите търсят."
Забавянето, тъй като европейските фирми се борят да увеличат производството си, може да изкуши правителствата да потърсят други източници - САЩ, Израел или Южна Корея - за по-бързо снабдяване с оръжия. Полша изразходва до 15 млрд. долара за американско оборудване за противоракетна отбрана Patriot, а ръководената от Германия коалиция от съюзници планира да закупи Patriot и израелски системи за противовъздушна отбрана Arrow 3, за да създаде европейски противоракетен щит, който да противодейства на заплахата от Русия.
Полша също така се превърна в най-големия клиент на оръжия за Южна Корея от началото на войната, включително сключи споразумение на стойност 5,76 млрд. долара за танкове К2 и самоходни гаубици К9 - оръжия, подобни на тези, произвеждани от европейските конкуренти.
Това може да доведе до затвърждаване на проблема с производството на оръжие в Европа, смята Люси Беро-Судро, която следи производството на оръжие в SIPRI. "Ако бързате и искате да се снабдите сравнително бързо, това може да има смисъл", каза тя.
"Но в дългосрочен план създавате порочен кръг, в който не предоставяте пазар на европейските компании, което затруднява увеличаването на мащаба."
Сюжет с барут
Средно на ден Украйна и Русия изстрелват десетки хиляди артилерийски снаряди една срещу друга - по-бързо, отколкото съюзниците могат да ги произведат. В един момент тази година Русия изстрелваше по Украйна за един ден подобно количество боеприпаси, каквото Европа е в състояние да произведе за цял месец.
Това даде важен урок на много държави: те драстично са сгрешили изчисленията си за нивата на постоянните запаси от боеприпаси, от които се нуждаят, за да бъдат добре подготвени за един конфликт.
През юни министрите на отбраната на НАТО се споразумяха да повишат значително препоръчителните нива на боеприпаси от решаващо значение за бойните действия, съхранявани от всяка държава членка, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди.
Въпреки че целите са секретни, само Германия има за цел да увеличи запасите си над 10 пъти - от около 20 000 снаряда днес до 230 000 до 2031 г., според документ на германското министерство на отбраната, видян от Bloomberg.
"Европейските запаси не са достатъчни и ние трябва да произвеждаме по-бързо и повече", заяви министър-председателят на Естония Кая Калас, която наскоро изчисли, че в дългосрочен план попълването до необходимите нива на запасите от всички категории боеприпаси ще струва на Европа няколко трилиона евро. "Това е необходимо, за да подкрепим в достатъчна степен Украйна, но по-важното е, че е необходимо за издигане на собствената ни отбрана, за да съответства на новата реалност в областта на сигурността."
"Отбраната не е ескалация", добави Калас. "Трябва да изградим възпиране, което да спре цикъла на агресия на Русия срещу нейните съседи."
Представителите на НАТО се надяват, че новите насоки за нивата на запасите ще подействат като ясен ангажимент за помощ на производителите на отбранителни продукти и уверение, че те трябва да увеличат производството възможно най-бързо.
Нахлуването на Русия радикално преразгледа очакванията за това как би могла да изглежда една бъдеща война. Вместо да дават приоритет на безпилотните самолети и изтребителите, сега държавите трябва да бъдат въоръжени и със системи за противовъздушна отбрана, артилерия и огромни количества боеприпаси с цел да се даде отговор на бойни действия от типа на Първата и Втората световна война, наблюдавани в Украйна.
Европейският съюз се опитва да съсредоточи усилията си около най-критичната нужда за Украйна и нейните съюзници - артилерийските боеприпаси. Планът му включва договорено възстановяване на 2 млрд. евро на държавите, които вече са предоставили свои запаси на Киев, и комбинирани поръчки за европейските отбранителни компании. Целта е да се изпратят на Украйна поне 1 милион артилерийски боеприпаси в рамките на една година, считано от началото на февруари 2023 г., като това ще стане в допълнение към всичко, което правителствата купуват за собствените си армии.
Целта е амбициозна. Европейската отбранителна индустрия произвежда годишно около 300 000 155-милиметрови снаряди - най-търсеният калибър за артилерийските оръдия на НАТО, според документ, изготвен по-рано тази година от Министерството на отбраната на Естония и видян от Bloomberg. ЕС не предоставя данни за производствения капацитет на индустрията.
За компании като Rheinmetall, един от най-големите производители на 155-милиметрови артилерийски и 120-милиметрови танкови боеприпаси, целта се усложнява допълнително от опасенията относно доставките на горивен прах и взривни вещества - материали от решаващо значение за производството на снаряди и артилерийски компоненти. Въпреки че при настоящото производство не се наблюдава недостиг, това може да се промени при по-големи поръчки, което потенциално може да затрудни способността на компанията да отговори на търсенето.
Капацитетът за производство на прахообразни горива в Европа е ограничен. Rheinmetall е най-големият производител в региона, но разполага само с два производствени обекта: един в Бавария и друг в Швейцария, като тези обекти работят с пълен капацитет седем дни в седмицата.
В допълнение към разширяването на капацитета за производство на взривни вещества в обект в Унгария, компанията води преговори с местното правителство в Саксония, Източна Германия, за изграждане на нова фабрика за производство на прахообразни горива. Rheinmetall е поискала държавни субсидии, за да продължи изпълнението на плана, което е довело до застой в преговорите. Случаят вероятно ще бъде внимателно наблюдаван от други производители, които търсят какъвто и да е намек за държавна подкрепа. Дори и да започне строителството, заводът ще заработи след поне 18 месеца.
"Ако капацитетът за взривни вещества и за прахово гориво в Европа не бъде разширен скоро, ще бъде много трудно да се отговори на бързо нарастващото търсене на артилерийски боеприпаси в Европа и Украйна", заяви Оливер Хофман, говорител на Rheinmetall. В краткосрочен план това може да означава, че съюзниците може да са по-малко склонни да се разделят с наличните си запаси от снаряди, които да изпратят в Украйна.
Но без повече боеприпаси Киев може да не успее да пробие значително руските линии и да продължи контраофанзивата си.
Обратно в бизнеса на Saab с наземни оръжия, звеното на Йохансон наблюдава повишено търсене на гранатометите на компанията - системите AT4 и Carl-Gustaf - както и на противотанковите оръжия NLAW.
Тези оръжия, които съюзниците изпратиха на Киев, са признати за помощ на украинските сили при унищожаването на тежки руски танкове. Сега съюзниците се стремят бързо да попълнят собствените си запаси, така че когато попитат дали Сааб има нещо на склад, неизбежно остават разочаровани.
"Това, което виждаме от страните в момента, е, че те биха искали много бързо да имат изградено военно производство", но това отнема няколко години, каза Йохансон. "В ситуация като тази всеки клиент иска продуктите сега или много бързо."