Да си заспал зад волана неизменно е хиперболично клише. Но в случая с Лондонската метална борса (LME) и нейните регулатори това не е метафора; това е буквално описание на миналогодишната криза на пазара на никел.
В решаващите часове, през нощта в Лондон от 7 март срещу 8 март, всички, които трябваше да бъдат нащрек, от директорите на борсата до британските регулатори и държавни служители, бяха в леглото. В епоха, в която търговията със суровини става все по-често денонощен бизнес, регулирането все още е лека работа от 9 до 5.
Сега, благодарение на съдебно дело, ние знаем вътрешната история на сътресенията, почти минута по минута. Картината, която се появи от три дни изслушвания във Върховния съд в Лондон в края на юни и в 649 страници свидетелски показания, е дълбоко тревожна. В един момент цените на никела скочиха с близо 250% за по-малко от 36 часа. И все пак алармите не прозвучаха достатъчно силно в LME или в който и да е регулаторен орган. Всички приеха колебанията на цените като по-скоро хълцане, отколкото криза, без да оценят нарастващия стрес на пазара. Докато не стана твърде късно. Невероятно, но борсата и нейните регулатори позволиха търговията с никел да продължи в търговските часове в Азия, но никой не сметна за разумно да остане буден, за да наблюдава дейността. Или да се увери, че поне някой го прави.
Кризата с никела може да бе започнала в неясен ъгъл на финансовия пазар, но можеше да се разпространи далеч отвъд. Помислете за следното: На 8 март 2022 г. клиринговата къща на LME се канеше да даде на брокерите едночасово предизвестие, за да вложат близо 20 милиарда долара, за да подкрепят договорите – искане, което ръководителите на LME изчислиха, че може да унищожи между пет и девет стокови брокера онази сутрин. На финансовите пазари, когато доминото започне да пада, никой не знае кога или къде ще спре.
Вместо това LME спря търговията с никел и отмени договори на стойност милиарди долари, така че брокерите бяха спасени от искането за повече обезпечения.
Хаосът не беше поради липса на предупреждение. Предишния ден, на 7 март, цените на никела скочиха с близо 70%, което накара LME да обсъди основанията за спиране на търговията; финансовият регулатор на Обединеното кралство беше информиран и висшето ръководство на борсата проведе разговор със служители на Министерството на финансите на Обединеното кралство, за да ги запознае със ситуацията. Всички, които трябваше да знаят, знаеха.
И все пак, въпреки това, всички в Лондон са си легнали, когато пазарът се отвори за азиатска търговия. „Ще видим къде сме 08:00-09:00 утре“, пише Матю Чембърлейн, главен изпълнителен директор на борсата, в имейл до неназован служител в британския регулатор, Financial Conduct Authority. Беше 21:36. на 7 март, а наблюдението бе в ръцете на малък екип от младши служители на LME в Хонконг. FCA не проследява какво се случва чак до следващия ден. Ако някой друг - да речем, в Bank of England или Министерството на финансите на Обединеното кралство, е имал някакви притеснения, ги е запазил за себе си.
Когато Чембърлейн се събуди на следващата сутрин около 5:30 сутринта в Лондон, цените на никела се бяха повишили с още 25%. Скоро след това те се изстреляха вертикално нагоре, достигайки връх от $101 365 за метричен тон, което е двойно повече от котировката за затваряне от предишния ден от $48 078 за тон.
Делото във Върховния съд се съсредоточава върху това дали LME е действала правилно, като е отменила сделки с никел за 12 милиарда долара в ранните часове на 8 март. Милиардерът хедж фонд магнат Пол Сингър твърди, че не е така. Колкото и важно да е правното предизвикателство, аз съм по-малко загрижен за битката LME-Сингър, а повече за регулирането на пазарите за суровини, които наричат Лондон дом. Освен метали като никел, мед и алуминий има петрол и рафинирани петролни продукти, плюс природен газ, кафе, захар и няколко други суровини. По отношение на финансовата търговия със суровини Лондон - заедно с Ню Йорк и Чикаго - е най-важният град в света.
Най-необичайната част от информацията от показанията на свидетелите е колко малко FCA, Bank of England и правителството на Обединеното кралство – когато бяха будни – знаеха за кризата, докато се развиваше. На 7 март Чембърлейн проведе едно телефонно обаждане с регулатора – по негова собствена инициатива, а не обратното – и след това няколко имейла. FCA спеше зад волана не само през нощта, но и посред бял ден.
Четейки свидетелските показания на ръководителите на LME, изглежда, че те не смятат, че регулаторите са годни за работата. В един пасаж изпълнителен директор на борсата казва, че бивш главен оперативен директор на LME смята, че регулаторът няма „достатъчно разбиране“ за пазара на метали. В друг пасаж настоящият ръководител на съответствието и регулирането в LME язвително казва, че FCA в пика на кризата е задавала „нелепи“ въпроси.
Отвъд регулаторния срив, това, което ясно проличава от случая, е финансовата слабост на много стокови брокери, които нямат кредитни линии, за да издържат на големи искания за пари. В един момент LME се страхува, че няколко брокера ще се сринат, ако се сблъскат с искания за пари в брой за по-малко от 100 милиона долара всеки. Спешно са необходими по-високи капиталови изисквания за всеки, който участва в стоковия бизнес - не само в металите, но и в други пазари на суровини в Лондон (както и в Ню Йорк и Чикаго). Разбира се, индустрията не би искала да инвестира повече пари. Ако борсите не поискат промените, регулаторите трябва да го направят.
Това, което кризата с никела разкри, не е просто, че LME е заспала зад волана на метафоричния автомобил. Много по-лошото е, че всички останали в колата изглежда също са дремели: FCA, Bank of England и Министерството на финансите на Обединеното кралство. Не се изненадвайте, ако рано или късно колата на суровините катастрофира.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.