Гледайки телевизионно предаване на бронирани превозни средства, които гърмят в палестинския бежански лагер в Дженин през уикенда, си спомних за последния път, когато израелските отбранителни сили (IDF) предприеха широкомащабно нападение срещу града на Западния бряг. През пролетта на 2002 г. отразявах първия си военен конфликт и грубата сила на IDF остави траен отпечатък.
За тези, които помнят така наречената битка при Дженин, снимките и видеоклиповете от последиците от последното нахлуване предизвикват усещане за дежа вю: бомбардирани сгради, пътища, разкъсани от трактори и танкове, електрически кабели, висящи от стълбове. Има ехо от паметта на палестински твърдения за безразборно насилие от страна на IDF и израелски обяснения, че са атакувани само терористични клетки и фабрики за бомби.
Има и познати фигури като бойците от "Ислямски джихад". Това са потомци, метафорично и може би буквално, на мъжете, които ме задържаха през 2002 г.: бяха ме взели за шпионин на Мосад, израелската разузнавателна агенция. Разпитвах за техния командир Махмуд Тавалбех, основната цел на операцията на IDF, който беше убит в боевете. Смъртта му разби клетката за самоубийствени операции на "Ислямски джихад" и в продължение на много години групата избледня на заден план, тъй като Хамас, в своя редут в Газа, се превърна в основния изразител на насилие срещу Израел.
Бойците на "Ислямски джихад" можеха само да гледат със завист как Хамас, финансиран и оборудван от Иран, изгради арсенал от ракети и от време на време предприема ефектни - макар и в крайна сметка безполезни - атаки срещу Израел. Западният бряг, контролиран от палестинската власт и наблюдаван отблизо от Мосад, беше по-труден за проникване на иранско влияние.
Но теократите в Техеран са нищо друго освен упорити и през последните години те се възползваха от съвкупността от благоприятни условия, за да си пробият път към Западния бряг. Дългият и постоянен упадък на палестинската власт при президента Махмуд Абас и изоставянето на палестинската кауза от повечето арабски нации допринесоха за превръщането на градове като Дженин с техните огромни бежански лагери в благодатна почва за набиране на членове на "Ислямски джихад".
Но може да се каже, че най-големият съюзник на Иран в каузата е министър-председателят Бенямин Нетаняху, чието дълго насърчаване на присвояването на територията на Западния бряг от израелските заселници - и неговото снизхождение към тяхното агресивно, често насилствено поведение спрямо палестинците - години наред осигуряваше "Ислямски джихад" с пропагандно злато. Ако политиката му позволи на Иран да проникне на Западния бряг, това от своя страна предостави на Нетаняху удобна причина да изпрати IDF на места като Дженин, както и полезно отвличане на вниманието от политическите му проблеми като силната съпротива срещу неговите предложения за реформи на израелската съдебна система.
Представители на палестинската власт вече насаме признават, че Иран действа свободно в тяхната зона. Генералният секретар на "Ислямски джихад" Зеяд ал-Нахала, който е на посещение в Техеран заедно с колегите си от Хамас, казва, че неговите бойци са засилили операциите си на Западния бряг по директива на иранския върховен лидер Али Хаменей. Това дава на Нетаняху идеалния претекст за военни операции.
Точно колко влияние Иран, заедно със своя ливански придатък Хизбула, е изградил в района, стана ясно миналия месец на фона на засилващите се сблъсъци в Дженин между Израел и "Ислямски джихад". След това на 26 юни две ракети бяха изстреляни от Дженин - според съобщенията това беше първият път от 18 години, когато снаряди са били изстреляни от другаде освен от Газа. Въпреки че не стигнаха далеч и не причиниха щети, те представляваха значителна ескалация на заплахата от Западния бряг.
По време на боевете през последните няколко седмици палестинската власт беше неспособна да организира дори временно прекратяване на военните действия. Няма да е убягнало от вниманието на палестинците, че лидерите на арабския свят, включително тези, които подписаха "Споразуменията на Авраам" (Abraham Accords) с Израел, не направиха много, за да спрат ръката на Нетаняху. Позоваването на премиера на иранската заплаха не остави на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън голям избор, освен да защити правото на Израел да се защитава.
Резултатът е, че въпреки всички твърдения на IDF, че последното нападение срещу Дженин е намалило възможностите на "Ислямски джихад", то няма да е навредило на репутацията на Иран – точно обратното – или да е намалило решимостта на Техеран да задълбочи влиянието си. Докато няма промяна в условията, които позволиха на Иран да процъфтява на палестинска територия, Израел може да очаква повече атаки от Западния бряг. Няма да минат две десетилетия, преди да избухне следващата битка при Дженин.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.