В продължение на повече от век петролните компании са изградили огромна индустриална мрежа за добив, преработка и доставка на продуктите си до клиентите по целия свят. Набавянето на материалите, необходими за изграждането на алтернативна икономика с по-малко въглеродни емисии, представлява съвсем нов набор от предизвикателства. Китай се справя успешно с тях вече повече от десетилетие, което го прави безспорен лидер в производството на "критични минерали", използвани в батериите за електромобили, слънчевите панели и магнитите за вятърни турбини. Ако САЩ и Европа искат да оспорят господстващото положение на Китай в тези чисти технологии, те трябва бързо да наваксат.
1. Какво представляват критичните минерали? Държавите отдавна се стремят да защитят доставките на материали, които смятат за жизненоважни за своя промишлен и военен потенциал. Понастоящем около 50 метални елемента и минерали отговарят на тези критерии в САЩ и Европейския съюз. Повечето от тях са избрани заради ролята им в изграждането на инфраструктурата, необходима за намаляване на въглеродните емисии, обвинявани за изменението на климата - мисия, която е подкрепена със стотици милиарди долари под формата на субсидии и данъчни облекчения. Някои от тях се използват и в полупроводници за граждански и военни комуникации. Критичните материали включват:
- Литий, графит, кобалт, никел и манган - използвани предимно в батериите за електрически превозни средства - Силиций и калай - за електромобили, интелигентни мрежи, електромери и друга електроника - рядкоземни метали - магнити за вятърни турбини, електрически превозни средства - Мед - мрежи, вятърни паркове, електрически превозни средства - Галий и германий - слънчеви панели, електрически превозни средства, безжични базови станции, радари за отбрана, системи за наблюдение на оръжия, лазери
2. Защо снабдяването с тях е предизвикателство? Макар че много критични минерали могат да бъдат открити в сурово състояние в големи количества по целия свят, тяхното извличане и рафиниране в използваема форма може да бъде скъпо, технически предизвикателно, енергоемко и замърсяващо. Китай доминира в цялата верига за създаване на стойност на много от тези продукти, като на него се пада повече от половината от световното производство на метали за батерии, включително литий, кобалт и манган, и до 100% от редкоземните елементи. Дори и при по-малко редките метали като медта прогнозите за огромен ръст на търсенето предизвикаха осъзнаване, че може да се окаже, че няма достатъчно за всички. През 2023 г. ЕС за пръв път категоризира медта и никела като критични суровини, въпреки че по света има много приятелски настроени страни производителки. Сенатори лобират САЩ да направят същото за медта.
3. Защо разчитането на Китай е проблем за западните държави? Свръхзависимостта от доставките от една-единствена държава е нещо, което производителите се опитват да избягват, тъй като ги оставя изложени на риск, когато промишленото производство на тази държава бъде нарушено от събития като енергийни кризи, пандемии или социални вълнения. В случая с Китай трябва да се вземат предвид и трескавите отношения със САЩ, тъй като напрежението рискува да прерасне в тотална търговска война, включваща наказателни мита или ограничения на износа. Ето някои прецеденти:
- През юли Китай заяви, че налага ограничения върху износа на галий и германий - ход, който вероятно ще повиши разходите на производителите на хардуер. - Китайските промишлени центрове и логистични мрежи спряха работа в ранните етапи на пандемията от коронавирус, което застраши световните доставки на много промишлени стоки и доведе до скок на цените им. - Когато ограниченията в електроснабдяването намалиха производството на силиций в Китай, това доведе до покачване на цените на металоида с 300 % за по-малко от два месеца през 2021 г. и предизвика сътресения за купувачите в сектори, включващи производството на автомобили и химикали. - През 2010 г. Китай блокира продажбите на редкоземни елементи на Япония след спор за собствеността върху група острови в Източнокитайско море. Този ход разтърси японския сектор на електрониката и заплаши да спре световните доставки на високомощни магнити, произвеждани в Япония с помощта на редкоземни елементи от Китай.
4. Как Китай стана толкова доминиращ? Превъзходството на Китай се гради с десетилетия. Още през 1992 г. бившият лидер Дън Сяопин изтъква потенциала на страната си да бъде водеща в света по отношение на критичните минерали, като казва: "Близкият изток има петрол. Китай има редкоземни метали."
С ускоряването на икономическия растеж вътрешното търсене на промишлени стоки започва да надхвърля местните резерви. В отговор на това тя прави огромни инвестиции в минни активи в чужбина и постепенно започва да доминира в рафинирането и преработката на почти всички промишлени стоки, както и на множество неясни странични продукти като телур, галий и германий. Днес тя е водещ производител на 20 критични суровини, измерени чрез дела ѝ в световното добито или рафинирано производство. В случая с редкоземния елемент диспрозий Китай отговаря за 84 % от добива и 100 % от рафинираното производство, според анализ на ЕС. Той добива само малко количество кобалт и никел, но е най-големият производител на рафинирани форми на металите, а китайските компании инвестират значителни средства в мини за кобалт и никел в страни като Конго и Индонезия.
5. Какво правят икономическите съперници на Китай по този въпрос? Законът за намаляване на инфлацията, приет през 2022 г. от президента Джо Байдън, има за цел да помогне на САЩ да постигнат целите си в областта на климата чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства, да ограничат цените на суровините, необходими за прехода, и да облекчат зависимостта от ненадеждни или враждебни чуждестранни доставчици. Стартиралият през март Закон за критичните суровини на Европейския съюз има за цел да улесни финансирането и издаването на разрешителни за нови проекти за добив и рафиниране и да сключи търговски съюзи, за да намали зависимостта на блока от китайските доставчици. Вашингтон работи по ad hoc търговски пактове, за да гарантира, че стимулите му за увеличаване на вътрешното производство няма да доведат до изключване на приятелски настроени доставчици от ЕС и Япония от американския пазар. САЩ и Европа се стремят също така да създадат "клуб на купувачите", който да сключва сделки за доставки и инвестиционни партньорства с държавите-производителки. На срещата на страните от Групата на седемте през април министрите се споразумяха да отделят 13 млрд. долара за финансиране на нови минни проекти. Германия планира да създаде подобен фонд на стойност до 2 млрд. евро.
6. Ще проработи ли? Тъй като Китай и други държави с бързоразвиващи се икономики все повече ограничават износа на промишлени суровини, САЩ и ЕС бързат да изградят собствени мощности за преработка. Но снабдяването с необходимия добит продукт е по-проблематично. В Конго например САЩ подписаха предварително споразумение, за да помогнат на страната да разработи верига за доставки на електромобили. Повече от половината от кобалтовите мини в страната обаче вече са собственост или се контролират от китайски компании. Санкционираният израелски милиардер Дан Гертлер има интереси в останалите големи мини, които не са в китайски ръце. Конгоанското правителство лобира за отмяна на американските санкции срещу Гертлер, но това би оставило администрацията на Байдън отворена за обвинения в двойни стандарти.
7. Как Китай реагира на натиска на САЩ? Дори преди да има пряк отговор от страна на Пекин, китайските компании изглежда ще затвърдят влиянието си върху ключови метали като никел и кобалт. Докато САЩ изграждат мрежи за доставки на литий с партньори в свободната търговия като Канада и Австралия, Китай укрепва отношенията си с африканските държави, които се очаква да бъдат сред най-големите производители на този метал в света до края на десетилетието. В областта на редкоземните метали има признаци, че Китай може да се опита да попречи на усилията на Запада да изгради нови мощности за добив и преработка, като ограничи износа на ключови технологии и оборудване.