Тийнейджър, убит от полицията в предградие на Париж. Вълна от гняв, която прераства в широко разпространени безредици и опортюнистични грабежи. Твърда реакция на органите на реда, последвана от призив за единство и спокойствие - и политически апел за предприемане на мерки, който с времето избледнява.
Такъв е депресиращият "дежа вю" цикъл на насилие през годините във френските квартали, заснет във филми като "La Haine" ("Омраза") и в новинарските кадри, излъчени по целия свят през изминалата седмица. Тези квартали, изградени през 60-те и 70-те години на миналия век, за да приютят работници имигранти, се превърнаха в нарицателно за лишения, етнически конфликти и полицейски тактики от военен тип. И за съжаление, безразличие.
Ще е необходима много политическа воля, за да може днешният цикъл да се различава от последния път, когато насилието избухна през 2005 г. Пикът на размириците изглежда е отминал след разполагането на 45 000 души от силите на реда и съботното погребение на френския тийнейджър Нахел, застрелян от полицай във вторник. (Фамилията на Нахел не беше оповестена от властите, тъй като той е непълнолетен). Президентът Еманюел Макрон се отказа от държавното посещение в Германия, признавайки, че това не е обикновена криза: Щетите, нанесени на магазини, молове, банки и други, се оценяват на 100 милиона евро.
Прогнозите за промяна не са добри. Макрон не разполага с парламентарно мнозинство и загуби политически капитал, прокарвайки водещата пенсионна реформа, която доведе до необичаен цикъл на насилие и отложи държавно посещение, този път на крал Чарлз. В същото време крайната десница, която се позиционира като партия на реда и закона и на малкия бизнес, никога не е била по-популярна. Това напомня за политическите последици от 2005 г., когато твърдо говорещият министър на вътрешните работи Никола Саркози спечели подкрепа за президентската си кандидатура, като обеща да изчисти "мръсниците" от улиците.
Онлайн проучване на Le Figaro в разгара на безредиците показа, че лидерът на крайната десница Марин льо Пен води с 39%, с шест пункта пред Макрон. Крайната левица, която отказа да призове за спокойствие, отстъпва. Бившият дясноцентристки министър-председател на Макрон, Едуар Филип, остава популярен.
Как стигнахме дотук и какво да правим по въпроса? Има два аспекта на насилието, които трябва да бъдат разгледани: Единият е искрата - в този случай куршумът, който сложи край на живота на Нахел - а другият е барутният погреб на недоволството, ниското образование и безработицата.
Що се отнася до искрата, полицейската дейност се нуждае от истинска промяна и би спечелила от един модел, който е по-ориентиран към общността. Франция се различава от САЩ - в нея огнестрелното оръжие се използва по-малко, затворниците са по-малко и мрежата за социална сигурност е по-широка. Нейните проблеми произтичат от липсата на надзор и откъсването от тези, които тя защитава. Силите не успяват да се самоконтролират: В доклад от 2016 г. се констатира, че в 59 случая на употреба на смъртоносна сила за период от шест години само два са довели до съдебен процес. Според изследователя Себастиан Рош от националния изследователски център CNRS, който цитира увеличаване на смъртните случаи от ръцете на полицията след приемането на закон за борба с тероризма през 2017 г., с течение на времето охранителните механизми за ограничаване на употребата на оръжие са били разрушени.
Фактът, че голяма част от полицейската дейност в кварталите е свързана с милитаризиран контрол на тълпата и проверки на самоличността, парадоксално говори за недостиг на ресурси и лоша подготовка на силите. В Клиши-су-Буа, епицентър на бунтовете от 2005 г., до 2010 г. не е имало полицейски участък, въпреки по-високата престъпност. Говоренето за републикански ценности, които не се съобразяват с цвета на кожата, е в противоречие с многобройните свидетелски показания. Мишел Зеклер, чернокож музикален продуцент, който е бил жестоко пребит от полицията в парижкото си студио, сподели през 2021 г.: "Не ми казвайте, че няма полицейски расизъм след това, което преживях".
Що се отнася до социалния барутен погреб, гетата на бедните и кварталите на богатите във Франция продължават да съществуват, въпреки че неравенството в доходите се поддържа ниско чрез мащабно държавно преразпределение. Достъпът до обществени услуги е неравномерен: Обратната страна на недостига на полиция в кварталите са недостатъците в образованието. Учителите се сменят по-често, а дискриминацията продължава да се проявява при наемането на работа. Париж е в подем, докато околностите му са в застой. Али Рабех, кмет на Трап, нарича това "пълен провал на републиката".
Инфлацията и Covid-19 влошават положението. През май десетки местни съветници предупредиха, че кварталите са в извънредна ситуация, тъй като по-високите разходи за строителство спират жизненоважни проекти за обновяване, наемите не се плащат, а неравномерните ресурси за здравеопазване, разкрити от пандемията, са оставили белези. Възстановяването се разглежда като ключ към по-добри жилищни условия, качество на живот и сигурност; проучванията показват, че това са квартали, в които хората се движат два пъти по-бързо, отколкото в други, по-приятни за живеене населени места.
Алексис дьо Токвил е написал, че всяко поколение е нов народ. Младата възраст на участниците в бунта - средно 17 години - говори за народ, който е застрашен да бъде изгубен. Разпространеното видео на баща, който извлича сина си от улицата през нощта и го хвърля в багажника на колата си, беше трогателно напомняне за големия брой семейства с един родител, които се борят да запазят контрол. Откриването на повече детски градини беше една от 31-те идеи, предложени от мозъчния тръст Institut Montaigne миналата година за съживяване на кварталите.
Няма вълшебна рецепта, а насилието ще направи някои решения още по-трудни за постигане - инфраструктурата за Олимпийските игри догодина, смятана за ключова за възстановяването на бедните квартали, е повредена. Макрон няма време да изпълни обещанията си към младото поколение, което твърди, че представлява - и да избегне поредното дежа вю на насилието в градовете.