Когато бунтът приключва, неговият лидер е отведен в Кремъл. Той е разстрелян, разчленен и обезглавен. След това руското правителство предприема още по-строги мерки. Но бунтът и неговият подбудител завладяват романтичното въображение на руснаците и вдъхновяват някои от най-великите творби в литературата.
Екзекуцията в този случай е извършена през 1774 г. Водачът на бунта е казак на име Емилян Пугачов, неговата заклета съперница е царица Екатерина Велика, а романът - "Капитанската дъщеря" на Александър Пушкин - е публикуван цели десетилетия по-късно.
Засега изглежда, че Евгени Пригожин е имал по-добра съдба от тази на Пугачов, след като бунтът, който той оглави миналия уикенд, първо избухна, а след това се разрази - и всичко това в рамките на няколко драматични часа, които несъмнено също ще станат тема за бъдещи разкази. Шефът на Групата "Вагнер", безмилостна наемническа милиция, се е отправил към съседна Беларус, където той и неизвестен засега брой от неговите войници на късмета ще се прегрупират по волята на диктатора на тази страна Александър Лукашенко.
Руският президент Владимир Путин, който в този епизод е за Пригожин това, което Екатерина е била за Пугачов, така и не спомена името на Групата "Вагнер" или нейния лидер, когато се обърна към нацията в събота, докато Пригожин и неговите бойци пътуваха на север от Ростов към Москва. Но обеща, че "предателите" "неизбежно ще бъдат наказани" - "сурово". През двете си десетилетия на власт този бивш служител на КГБ неведнъж е казвал, че единственото нещо, което никога не може да прости, е предателството.
Ако можем да вярваме на разказа на Лукашенко за телефонния разговор между него и Путин в събота, руският президент наистина е искал Пригожин да бъде убит. Но Лукашенко го е разубедил, твърди той, преди да се обади на Пригожин и да му каже да се въздържа или " ще го смачкат докрай като буболечка". Пугачов може би е разпознал образа.
Една от причините Путин да не "смачка", да не "нарита" и "разчлени" или да не отстрани по друг начин Пригожин - все още - е, че след бруталните си, но ефективни боеве в Украйна босът на Вагнер изглежда има доста голяма подкрепа сред руските войници. Докато се изтегляше от Ростов, град, който наемниците му превзеха за кратко в събота, той се ръкуваше с хората. Според американски разузнавачи той може би дори е имал подкрепата на висшия команден състав - например на Сергей Суровикин, наричан генерал Армагедон заради своята безмилостност.
Така че Путин трябва да реши как да се справи с хора като Пригожин, Суровикин и други от дългия списък, който вероятно вече е на бюрото му. (Суровикин, който в неловко видеопослание се обяви против бунта, изглежда е безследно изчезнал към момента на написването на статията).
Засега той може да се въздържи. Знаейки, че е изглеждал слаб по време на бунта, Путин изглежда се стреми да омаловажи събитието, като се преструва, че обединената страна го е подкрепила и се е противопоставила на бунтовниците. Това обаче се струва нелепо на много руснаци.
Един от скептиците е Алексей Навални, руски опозиционен лидер, който през 2020 г. беше отровен с нервнопаралитично вещество "Новичок" и сега се намира в изолирана килия в един от строго охраняваните затвори на Путин. Когато адвокатите му разказали за бунта, той отначало "помислил, че това е някаква нова шега или интернет мем". Но се успокоил, когато разбрал, че "никой не се е изправил в защита на Путин, нацията не се е обединила около него".
Оттук идва и дилемата, пред която сега е изправен Путин: По отношение на отмъщението той може да реагира прекалено остро или недостатъчно остро. И неговото оцеляване - политическо или физическо - може да зависи от избора.
Един от примерите, за които може да мисли, е Турция през 2016 г. Тогава президентът Реджеп Тайип Ердоган - приятелски настроен към Путин и представляващ неоосманистка версия на силова автокрация - също беше изправен пред опит за преврат. Веднага след като той се провали, Ердоган се възползва от възможността да разпореди репресии и чистки, които бяха толкова мащабни, че почти всеки, който не му харесваше, си отиде. По този начин той излезе по-силен от бунта.
Многобройните бунтове в африканските държави през последните десетилетия разказват друга история. Въпреки че повечето от тях не прерастват веднага в пълноценни и успешни държавни преврати, те увеличават вероятността от последващи пучове - като в Сиера Леоне през 1992 г. или Мали през 2012 г. - или граждански войни - като в Кот д'Ивоар през 2002 г.
Един от проблемите за Путин е, че той вече толкова дълго е бил достатъчно репресивен, че враговете му са се научили да крият намеренията си и да не бързат. Възможно е той да не знае срещу кого да предприеме мерки. А и не може да затвори всички наведнъж.
Всичко това подсказва, че руската политика оттук нататък ще прилича на война: дълги периоди на скука, прекъсвани от моменти на чист ужас. Скука, когато лидерите на следващия бунт държат главите си ниско; ужас, когато те нанасят удари и постигат успех или се провалят.
Никой не би желал това за държава с около 6000 ядрени бойни глави - най-големият арсенал в света. Нито пък за режим, който може да се изкуши да изтъкне силата си - или да компенсира загубата ѝ - като ескалира своята геноцидна война срещу Украйна. Това те кара да копнееш за относителната простота на Пушкин и неговия герой казак.