Опитът за бунт от миналата седмица на наемническата армия "Вагнер" на Евгений Пригожин несъмнено е отслабил лично Владимир Путин: Той публично обеща силна реакция и сурово наказание за "предателите", след което прие компромис, постигнат с посредничеството на беларуския диктатор Александър Лукашенко, и позволи на Пригожин да напусне страната ненаказан, с почти цялата си военна част. По-важният въпрос обаче е дали сътресенията са отслабили системата, която управлява Русия.
Алексей Навални, хвърленият в затвора руски опозиционен лидер, който никога не е ръководил бунт с насилие, пише в Twitter, че е научил за бягството на Пригожин, докато той е бил подсъдим за привидно безкраен списък от престъпления срещу правителството:
И когато минута по-късно ми разказаха за превземането на Ростов, за свалените хеликоптери и за въоръжената колона, която се насочва към Москва, за да "убие този гад Шойгу", а съдебните изпълнители с костюми също слушаха и кимаха, все очаквах някой изведнъж да изкрещи "Това е майтап"! Но никой не го направи. Вместо това влезе прокурорът и продължихме процеса, в който съм обвинен в създаване на организация за сваляне на президента Путин с насилствени средства.
Нищо чудно, че Пригожин съвсем спокойно уреждаше преместването си в Беларус, докато Навални го очакваха още години и години зад решетките за това, че се е осмелил да говори за корупцията на режима - и не много повече. Навални е много по-голяма заплаха за системата от Пригожин, макар че последният успя да нанесе повече вреди лично на Путин за един напрегнат ден, отколкото първият за почти две десетилетия политическа дейност.
Лесно е да се види, че Русия под ръководството на Путин е еднолична диктатура. Президентът разполага с почти неограничени правомощия съгласно многократно преработваната и многократно нарушавана конституция на Русия, а мястото на Путин в системата на управление е толкова централно, че - поне привидно - дори незначителни решения не могат да се вземат без неговото одобрение. Това обаче не е начинът, по който системата функционира в действителност, както повтаряше в последните си години един от главните интелектуални архитекти на режима Глеб Павловски на всеки, който искаше да го слуша.
Политолог и специалист по въпросите на политическите науки, който работи за Кремъл в първите години на управлението на Путин, но в крайна сметка се превърна в противник на режима, Павловски почина по-рано тази година. Въпреки това книгите му за "Система РФ" (инициалите означават Руската федерация), написани през 2010 г., все още предоставят може би най-доброто съществуващо обяснение за случилото се по време на бунта на Вагнер - и за инвазията в Украйна, която доведе до него.
Човекът Путин, според Павловски, не е нищо повече от "потребител на подписа на Путин". Той не е диктатор, защото управлява правителство на "флуидната държава", а не правителство, основано на правила. Той се задържа на върха, като разделя и управлява, а не като поема отговорност за решенията.
Системата, която го издигна на върха, до голяма степен беше изградена при неговия предшественик Борис Елцин. Тя се основава на ловкост, нахално поемане на рискове, алчност за чужди ресурси и необходимост винаги да бъдеш една крачка пред противниците, пише Павловски през 2015 г:
Системата РФ излезе от разпадането на Съветския съюз като изключително мобилна. Сега тя не е ограничена от идеология и лесно съчетава липсата на откритост с либерален подход към чуждите активи. Тя не се интересува дали хората бягат от нея или четат за нея в интернет. Тя е силно устойчива на протести, които можеха да сринат съветската система. Новата ѝ основа е, че е всеядно безпринципна, способна да поеме инициативата да наруши и отхвърли всяка норма.
Този начин на действие е засвидетелстван както при нахлуването в Украйна, така и при справянето с машинациите на Пригожин. Путин - или Системата РФ, както би се изразил Павловски - радикално наруши правилата и в двата случая, като прояви преди всичко ловкост и гъвкавост, обърка очакванията и винаги, дори в крайно неблагоприятни условия, се опитваше да изпреварва събитията.
Руснаците на големи и малки властови позиции одобряват този начин на действие, защото са се приспособили към съжителството с хищническата система и са придобили интерес от нейното по-нататъшно съществуване. Според Павловски обаче тази подкрепа е придружена от уговорка:
Безполезно е да се опитваме да подтикнем тази коалиция да протестира срещу собствените си интереси. Но... един ден тя ще предаде държавата: Само ни хранете и можете да правите каквото си искате! В този смисъл путиновото мнозинство, пасивно и конформистко в основните си нагласи, един ден ще се превърне в апокалипсис за Русия. В края на краищата то вече е доказало, че за да запази позициите си и емоционалното си равновесие, е готово да приеме всякакви тиранични ходове в страната и извън нея.
Тази важна група от бюрократи, мениджъри, медийни личности, правоприлагащи органи не се вдигна в защита на Путин, когато властта му беше застрашена от бойците на Пригожин, тръгнали към Москва. Чиновниците, офицерите, дори кремълските пропагандисти само наблюдаваха отстрани. Ако на основателя на "Вагнер" не беше предложен шанс да избегне кървавата конфронтация и да тръгне по нов път в Беларус на Лукашенко, може да се предположи, че мнозинството щеше да приеме Пригожин - или, което е по-вероятно, някой от неговите спонсори и съюзници - за нов лидер, при условие че самата система щеше да функционира повече или по-малко както преди.
Липсата на военен успех в Украйна и очевидните пукнатини във вътрешната сигурност на Русия - във вторник Лукашенко заяви, че Кремъл е успял да събере само парцаливи сили от около 10 000 въоръжени мъже, включително кадети и полицаи, за да защитят Москва от набезите на Вагнер - направиха Путин заменим. "Коалицията" на Павловски, гръбнакът на "Система РФ", не се противопоставя яростно на промяна на върха - но само ако има гаранция, че ще продължи да бъде "хранена". Пригожин - или който и да е от неговите поддръжници сред генералите и висшите чиновници, които сега са под облак от подозрения благодарение на своята нерешителност и предаността на Пригожин към личните му интереси и тези на наемните му командири - би предоставил такава гаранция, защото е част от системата.
За разлика от тях някой като Навални би бил изключително разрушителен в очите на "коалицията". Ако такъв външен човек събере необходимата сила, за да щурмува Кремъл и няколко други сгради в Москва - сега е ясно, че Навални, разполагащ с до 10 000 закоравели бойци, действително има тази възможност - заинтересованите страни от системата на всички нива биха рискували да бъдат съсипани, независимо дали като част от процеса на лустрация, или като жертви на сериозни усилия за институционално изграждане. Ето защо Навални е съден за предполагаеми планове за сваляне на режима - а Пригожин няма да бъде съден за действителен опит да направи това с въоръжена сила ( макар че, в съответствие с природата на Системата РФ, той може внезапно да се окаже мъртъв в резултат на въздействие на сили, далечни на съдебната система).
Важно е да се прави ясно разграничение между Система РФ и Путин, който сега просто я олицетворява. Ако личността се промени, а системата остане, всяка полза за Украйна и Запада ще бъде само временна.