Докато руският президент Владимир Путин измисля какво да прави с непокорния си бивш главен готвач Евгений Пригожин и разбунтувалите се легиони на групата "Вагнер", неговият външен министър желае да увери страните клиенти на наемническата организация, че могат да очакват да работят както обикновено. В телевизионно интервю, насочено към международна аудитория, Сергей Лавров каза, че събитията от миналия уикенд няма да повлияят на отношенията с „партньори и приятели“.
Посланието беше насочено предимно към лидерите на Мали и Централноафриканската република, които разчитат на бойците на "Вагнер", за да защитят своите режими. Управляващите в Бамако и Банги обаче ще имат нужда от повече от успокоителни думи. Те трябва да знаят, че Путин ще проведе щателна чистка на частната армия на Пригожин - тъй като самите те са автократи, това биха направили след всеки бунт отвътре.
Лидерът на хунтата в Мали, полковник Асими Гоита, и президентът на Централноафриканската република, Фаустин-Арчандж Туадера, сега са изправени пред несигурност, докато пренастройват отношенията си с "Вагнер" и Москва.
Гоита ще бъде по-притеснен от двамата. Откакто пое властта при двоен преврат, първият през август 2020 г. и вторият през май 2021 г., малийската хунта става все по-зависима от "Вагнер".
В началото на миналата година Гоита нареди на френските войски да напуснат страната; френският президент Еманюел Макрон, който искаше да се измъкне от деветгодишната антитерористична операция с 5000 души в региона на Сахел, с радост се съгласи. След това миналия месец хунтата нареди изтеглянето на мироопазваща мисия на ООН от 13 000 души в Мали, известна като Minusma.
Смята се, че "Вагнер" има около 1000 оперативни агенти в Мали, ръководени от Иван Маслов, който е санкциониран от Министерството на финансите на САЩ за опит да прехвърли оръжие в Мали за използване във войната на Русия в Украйна. Министерството на финансите описва операциите на "Вагнер" в Африка като „взаимодействие между паравоенните операции на Русия, подкрепа за запазване на авторитарни режими и експлоатация на природни ресурси“.
Въпреки че хунтата твърди, че руснаците са „военни инструктори“, има много доказателства, че агенти на "Вагнер" се бият заедно с малийските войски. ООН смята, че те са замесени в масови убийства, изтезания и изнасилвания на цивилни. (Нов доклад на Sentry, американска организация с нестопанска цел, разкрива служители на "Вагнер" в подобни зверства в Централноафриканската република, базиран на обвинения, събирани в продължение на няколко години от местни активисти, международни правозащитни групи и западни правителства.)
За Гоита събитията от миналия уикенд не можеха да дойдат в по-лош момент. Ислямистки групи, подкрепени от напускането на френските войски, вилнеят в източно Мали, убивайки стотици и прогонвайки хиляди от домовете им. Оттеглянето на Minusma - нейният мандат изтича на 30 юни - вероятно ще отприщи хаос на север, където мироопазващите сили държаха фронта както срещу свързаните с "Ал Кайда" ислямистки бойци, така и срещу туарегските сепаратисти.
Едва ли е убягнало от вниманието на ръководството на хунтата, че зависимостта им от "Вагнер" не дава предимството на бойното поле, на което са разчитали. Нито пък могат да не знаят за позорното поражение на наемниците от ислямистите в Мозамбик или за неотдавнашния им провал от ръцете на бунтовниците в Централноафриканската република.
Но собствените приоритети на Гоита са другаде: референдум за нова конституция, която защитава него и други лидери на хунтата от преследване за техните преврати и му позволява да се кандидатира за президент със значително разширени правомощия. Избирателната активност на 19 юни беше едва 39%, но мярката мина.
Хунтата се ангажира да проведе избори според новата конституция през следващата година, но нарастващата заплаха от ислямистите ще даде на Гоита достатъчно извинение да отложи всяко гласуване. Междувременно той отчаяно ще се нуждае от военна помощ, за да остане на власт.
Това щеше да е достатъчно трудно и без "Вагнер" да изпрати най-добрите си бойци във войната в Украйна. Сега Гоита трябва да изчака, за да види дали Маслов и други командири на "Вагнер" ще оцелеят след прочистването, което неизбежно трябва да последва събитията от миналия уикенд. Дори и да не са участвали в бунта, фактът, че всички са избрани лично от Пригожин, ще ги направи заподозрени от гледната точка на Москва. Ако кохортата на "Вагнер" в Мали бъде обезсилена от чистка, безпокойството на Гоита ще се задълбочи, както и уязвимостта на хунтата към атаките на ислямистите.
Това дава на Запада едновременно спешност и възможност да настоява за промяна на курса в Бамако. САЩ, Франция и ООН трябва да окажат натиск на хунтата да се откаже от искането си за изтегляне на мироопазващите сили Minusma и вместо това да поиска удължаване на нейния мандат. Администрацията на президента Джо Байдън и неговите европейски съюзници трябва да предложат и надхвърлят всяко обучение за борба с тероризма, което малийците получават от "Вагнер". (Може да изглежда съмнително от етична гледна точка предоставянето на такава услуга на хунта, но САЩ предоставят помощ за сигурността на автократи от всякакъв вид: много от тях в близост до Мали.) И те трябва да държат хунтата отговорна да спази ангажимента си за провеждане на избори през следващата година.
В същото време САЩ и техните съюзници трябва да наложат повече санкции на организацията "Вагнер" и нейните агенти, както и на компаниите, които работят с тях, със строги наказания за режими, които продължават да правят бизнес с наемниците. Администрацията на Байдън направи добър старт с нови санкции, обявени във вторник срещу четири компании, участващи в операциите по добив и разпространение на злато на "Вагнер". Белият дом също така санкционира друг служител на "Вагнер" в Мали „за това, че е действал или се е предполагал да действа за или от името на, пряко или непряко, Пригожин“. След това трябва да се санкционират служители на режима и организации, които позволяват икономическите дейности на "Вагнер".
Западът не бива да пропуска този шанс да приложи пълна преса срещу Мали.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.