В едно труднодостъпно, хълмисто кътче на турския регион Анадола, известно с древните си руини, е невъзможно да се пропусне модернистичната централа от стъкло и стомана на рафинерията Ahlatci Metal Refinery.
Сградата, пред която има фонтан, изваяни туфи и гигантски стъклен диамант, е паметник на богатството, създадено по времето на президента Реджеп Тайип Ердоган. Тя е и свидетелство за това как нейният основател просперира в сянката на лидера, който оформя страната и нейната икономика по свой образ и подобие.
Преди четири десетилетия Ахмет Ахлаци основава компанията майка на рафинерията - Ahlatci Holding - като един-единствен бижутериен магазин. Тя се разраства и се превръща в един от най-големите конгломерати в Турция с 43 предприятия в шест отрасъла, включително енергетика и финанси.
В момента, в който Ердоган затвърждава властта си в Турция след поредната си изборна победа, 65-годишният Ахлаци вече е един от най-богатите хора в страната. Според индекса на милиардерите на Bloomberg нетното му състояние възлиза на над 5 млрд. долара. В рамките на няколко години Ахлаци изпреварва членове на династии като фамилиите Коч и Сабанчи, чиито индустриални групи са били стълбове на икономиката в продължение на поколения.
Силата, която стои зад растежа на Ахлаци, е златото, което става все по-желано с нарастването на инфлацията и влошаването на състоянието на валутата при неортодоксалния подход на Ердоган към икономиката.
Неговият възход обаче е също толкова история за лоялност и възможности при лидер, който вече трето десетилетие продължава управлението си. Възходът на Ахлаци е огледален на този на Ердоган. Той е сътрудник на президента, придружава го при пътувания в чужбина и е от консервативните среди на Турция, които са в основата на подкрепата за Ердоган.
Индустриалците от региона стимулираха икономиката и изградиха важна инфраструктура като болници и магистрали. "Тези проекти са свръхвидими за обикновения гражданин", казва Кадри Тастан, старши сътрудник в Германския фонд Marshall в Брюксел. "Но в същото време, когато създавате успешни истории - създавате инфраструктура, строите пътища - вие обогатявате и вашите по-близки приятели, вашия кръг."
Индексът на милиардерите на Bloomberg изчислява нетното състояние на Ахлаци въз основа на данните за приходите, отчетени от бижутерийния и рафиниращия бизнес на Ahlatci Holding, и сравняването им с публично търгувани дружества. Той включва също така стойността на търговския център, който компанията притежава, и дела ѝ в дистрибутор на газ, чиито акции се търгуват на фондовата борса.
За първи път Ahlatci се появява в международна класация на богатството. В имейл с отговори на въпроси на Bloomberg от 26 юни Ahlatci Holding отказа да коментира подробности за богатството на своя основател.
Силата на Турция в световната търговия със злато се крие в ювелирните изделия - индустрия на стойност 8 млрд. долара, която съставлява повече от 3% от целия износ.
Ahlatci, чийто девиз е "Доверието струва повече от злато", е един от най-големите производители и най-големият износител на бижута в страната, както от висок клас, така и от първа необходимост. Последните, като обикновени златни верижки и гривни, са особено популярни на места като Индия и Китай. Рязкото нарастване на инфлацията само засилва привлекателността им.
Такъв е случаят в Турция, където цените се повишиха средно със 72% през 2022 г. и с повече от 100% в един момент в Истанбул, където на Големия пазар има десетки търговци на бижута. Миналата година търсенето на бижута е нараснало с 8%, а общите инвестиции в злато са се увеличили с повече от една трета, според Световния съвет по златото. Средната му годишна цена достигна рекордно високи стойности в лири.
"При високата инфлация и ограничените възможности за инвестиране, те избраха да инвестират в злато", казва Кагдас Кукумероглу, консултант в Metals Focus в Истанбул. "Ако носите турски лири, губите."
През май 2022 г. Ahlatci заяви, че през тази година вече е изнесла злато на стойност 5 млрд. долара, като 60% от него са се насочили към Обединените арабски емирства, където се намира един от най-големите центрове за търговия със злато в света. В емирствата има изобилие от продавачи и процъфтяващо търсене на бижута, но има сравнително малко производители. Това прави Турция и компании като Ahlatci ключови доставчици.
Ahlatci има още едно предимство: фабрика, специално построена за превръщане на добити скали или златен скрап в пречистени кюлчета. През 2011 г. семейството построява рафинерия за благородни метали в родния си град Корум, на около 600 км източно от Истанбул. Тя е най-новата от петте в страната.
Предмети като гривни, които се произвеждат в Турция, могат да преминат през Дубай и Индия и през Големия пазар в Истанбул да се върнат обратно в турска рафинерия, където да бъдат претопени и оформени в пръстен с по-висок карат.
"Всички си мислят, че рафинирането на злато е изключително печелившо, но то е като корабоплаването - маржовете са много малки", казва Дейвид Соуд, ръководител на отдела за проучвания и анализи в консултантската фирма I.R. Consilium. "Рафинериите могат да печелят много пари, да, но става въпрос за обем."
Част от златото на Ahlatci идва от Швейцария, съобщават от компанията. Европейската страна е най-големият търговски партньор на Турция в търговията със злато. Ahlatci съобщи, че е внесла чисто злато за 3,5 млрд. долара за производство на бижута, но не каза за какъв период.
"Количеството, което рафинираме, не е достатъчно за нашата част от износа, така че обикновено внасяме златни кюлчета от Швейцария, които са от банки и рафинерии", заяви компанията в писмения си отговор на въпросите на Bloomberg.
Друг потенциален източник е била Венецуела, въпреки че това не се потвърждава. В края на 2018 г. президентът Ердоган пътува до там, за да се срещне с колегата си Николас Мадуро, тъй като отношенията между двете им страни се затоплиха. Ердоган взе със себе си близък познат, който смяташе, че трябва да се срещне с Мадуро: Ахмет Ахлаци.
"Николас Мадуро прояви голям интерес към нашето съоръжение, тъй като Венецуела е страна производител на злато", каза тогава Ахлаци пред местен проправителствен вестник.
През следващия месец някогашният политически съюзник на Мадуро и бивш вицепрезидент Тарек Ел Аисами посети рафинерията на Ахлаци в Корум. Въпреки това до партньорство не се стигна, тъй като Ахлаци се е опасявал от нарушаване на санкциите на САЩ срещу Венецуела, заяви през 2019 г. пред Bloomberg човек, запознат с неговите мотиви.
Пътуването обаче осветли тесните връзки на милиардера с Еродган и как все по-диверсифицираният му бизнес подкрепя програмата на президента. През 2020 г. той посети Ердоган в новия му президентски комплекс в Източна Турция и му подари монета, посветена на откриването на двореца.
Подобно на Ердоган, Ахлаци е израснал в скромни условия. Той отваря първия си магазин за бижута през 1984 г. на главната търговска улица в Корум - спокоен град с 300 000 жители, който обикновено е пренебрегван от туристите, преминаващи през него в търсене на 4000-годишните хетски руини в региона.
След това компанията се разраства и вече разполага със собствена охранителна фирма и други предприятия, които доминират в града. Ahlatci, в която работят 4350 души, твърди, че всяко осмо домакинство в града е с член на персонала.
Нейното подразделение за бижута, което сега се ръководи от Ахмет Емин, син на Ахлаци, завършил университета Temple, продава продуктите си в повече от 4250 магазина на дребно в цялата страна. Другият му син, Атеш, управлява дизайнерска линия от висок клас с изделия, обсипани със скъпоценни камъни, чиято цена достига 14 000 долара. Освен това Ahlatci Holding има автомобилен дилър, който продава автомобили Audi, Skoda и Volkswagen, и притежава две местни частни болници.
През 2022 г. Ahlatci Holding генерира годишни приходи в размер на 373 млрд. лири (14,3 млрд. долара), което е с 34% повече спрямо предходната година, според данни, публикувани на уебсайта на компанията и в проспекта за миналогодишната продажба на акции в дистрибутор на природен газ, който притежава.
През последните години семейството диверсифицира дейността си във все повече нишови области. То създаде приложение за дигитални разплащания и придоби контролен пакет акции в стартъп в областта на нанотехнологиите, който изследва и разработва продукти, изработени от материали като графен - свръхлек материал на въглеродна основа.
Компанията, Nanografi, също така се състезава за разработване на интраназална ваксина Covid. През 2021 г. милиардерът обяви, че поема разходите за разработването на ваксината и ще дари всяка печалба на държавата. Ердоган също ще получи права за наименованието. Проектът е бил прекратен, след като Ahlatci Holding е похарчил 5 млн. долара за него, съобщи компанията в електронното си писмо, като компанията твърди, че вината е в турската бюрокрация.
Експанзията във финансовата индустрия е по-успешна. В Истанбул Ahlatci Holding притежава фирма за ценни книжа и брокерска къща, която ежедневно обработва транзакции за 100 млн. долара.
Влиянието на Ahlatci на пазара нарасна заедно с други местни брокерски къщи, тъй като чуждестранните пари избягаха, изплашени от пазарните интервенции на Ердоган.
В края на миналия месец Ahlatci направи печелившата оферта за търговска банка. Покупката ще "завърши кръга" за конгломерата, който вече има обменно бюро, платежна система, бизнес с ценни книжа и търговия на едро и производство на бижута, каза Ahlatci. "Ахмет Ахлаци винаги е искал да създаде или да купи банка", заявиха от компанията в отговор на въпросите на Bloomberg.
Преизбирането на Ердоган на 28 май след втори тур на изборите беше решаващ тласък за Ахлаци и други бизнесмени, които са се възползвали от близостта си с президента. Всъщност има малко признаци, че новият мандат на Ердоган ще отбележи отклонение от статуквото, каза Тастан от German Marshall Fund.
"През годините е изградена своеобразна мрежа от зависими лица", казва той. "Тази мрежа е толкова силна, че не вярвам да видим голяма промяна. Политиката, икономиката, всичко това е свързано."
Още по темата