От островен форт извън сърцето на историческия Мумбай посетителите могат да видят гигантски петролни танкери, които разтоварват своите товари в две рафинерии на югоизточния бряг на града. Допреди една година тези кораби почти сигурно са превозвали суров петрол от един от дузината основни доставчици - Близкия изток, САЩ и Западна Африка. Днес е по-вероятно петролът да е руски.
По данни на аналитичната компания Kpler през миналия месец 46% от вноса на петрол в Индия се пада на Москва, което е зашеметяващ скок в сравнение с по-малко от 2% преди нахлуването в Украйна. В абсолютно изражение май бележи връх. Разбира се, Китай също е взел много повече руски суров петрол през изминалата година, като вносът е достигнал рекордни стойности, но именно Индия, стратегически партньор на САЩ, се намеси отстрани, за да подкрепи руската икономика.
Въпросът днес е дали този подем на покупките може да продължи, при положение че отстъпките за Индия намаляват, а финансовият натиск върху Кремъл се увеличава, тъй като средствата са необходими по-спешно от всякога за потушаване на вътрешните заплахи за управлението на президента Владимир Путин.
Досегашната ситуация устройваше Кремъл, който търсеше нови пазари, тъй като западните купувачи и утвърдените търговци на петрол се отдръпнаха. Тя е полезна и за Индия, която е нетърпелива да се сдобие с по-евтино гориво, за да поддържа инфлацията под контрол. През април средната цена на руския суров петрол, доставен до индийския бряг, беше 68,21 долара за барел, докато цената на саудитския петрол беше 86,96 долара.
"Индийските рафинерии взеха далеч, далеч по-голям обем и отвъд това, което смятахме, че е възможно", каза Джамал Куреши, управляващ директор за стратегии и анализи в Petro-Logistics. "Те бързо застъпиха класовете от типа Urals, което очаквахме, но изтеглиха и други класове отвъд тях."
Поне рафинериите, които се виждат от туристите на остров Елефанта, подсказват, че този скок ще се охлади.
На първо място, става дума за инфраструктурата. Въпреки че анализите, използвани за определяне на оптималната суровина за рафинериите, до голяма степен сочат руската смес Urals, нито една от тези две инсталации никога не е била проектирана да приема руски барели. Bharat Petroleum Corp. Ltd., или BPCL, е построена за преработка на местен индийски суров петрол, който е по-малко сернист от руския.
Повече руски барели биха означавали производство на повече мазут - утайка, която често се продава на по-ниски цени. Или пък скъпоструващо преработване - което ръководителите, интервюирани от Bloomberg, заявиха, че не желаят да предприемат.
"На този етап рафинериите не търсят промени в конфигурацията", каза Раджив Агарвал, технически директор в Engineers India Ltd., държавна компания, която консултира такива проекти.
Рафинерията на BPCL в Мумбай например не разполага с кокър - съоръжение, което позволява преработката на по-тежък, суров суров петрол като руския - така че около една десета от преработвания суров петрол е руски, според един от ръководителите, който помоли да не бъде назоваван, тъй като не е упълномощен да говори пред медиите. Това е по-малко, отколкото в някои от по-новите заводи на компанията, където този показател достига 40%.
Според него конфигурацията на рафинериите е най-големият ограничаващ фактор - наред със страха от прекалено силна зависимост от един източник на доставки, който може да бъде прекъснат при затягане на санкциите. Това би ограничило потенциалното увеличение до 2 или 3 %.
"В миналото Urals никога не е била предпочитана суровина", каза Р. Рамачандран, бивш директор на рафинериите в BPCL. "Ако цените са правилни и от рафинериите се изисква да преработват Urals като основна суровина, тогава са необходими капиталови инвестиции в заводите, което може да отнеме три до четири години."
Никой не отговори на имейлите, изпратени до медийния отдел на BPCL, за да потърси коментар.
За разлика от някои от другите клиенти на Русия, Индия страда и от относителна липса на търговски резервоари, необходими за смесване, в сравнение с държави като Китай.
Но на Индия не ѝ се налага да се отдръпва от Русия. Чрез смесването на различни видове петрол в резервоарите за съхранение, някои доставки на руски суров петрол могат да бъдат направени по-приемливи за заводите, които се борят да приемат повече. Това може да позволи увеличение, което според някои от ръководителите може да бъде между 200 000 и 400 000 барела дневно.
Съществува и въпросът за други доставчици. Няколко представители на рафинериите заявиха, че се опасяват, че една дългосрочна промяна - за разлика от конюнктурното купуване - ще навреди на отношенията със съществуващите партньори, по-специално с производителите в Близкия изток.
Досега купувачите се съсредоточаваха върху спот покупки от Русия - споразумение, което работи, когато доставките са в изобилие. Неотдавна индийски рафинерии също водиха разговори за осигуряване на по-стабилни потоци от Русия, но дискусиите вървяха бавно.
Но по-нататъшното нарастване ще изисква нов ентусиазъм от страна на правителството, което да насочва рафинериите.
"Въпросът е дали държавните рафинерии могат да бъдат накарани да приемат повече руски барели, отколкото досега. Това е мястото, където има най-голям потенциал - от страна на държавата", добави Куреши от Petro-Logistics.
Зад всичко това, разбира се, стои политиката на по-нататъшните покупки.
Въпреки че Русия има по-малко икономически лостове, отколкото някога, двете страни имат близки отношения от десетилетия, дълбоко вкоренени в сигурността. Москва е най-големият доставчик на оръжия за Индия.
Междувременно индийският министър-председател Нарендра Моди беше посрещнат във Вашингтон миналата седмица, където Белият дом очевидно е загрижен просто това, което Индия купува, да бъде евтино, като по този начин се сведат до минимум приходите за Кремъл, докато танкерите се движат.