Глобалният енергиен пазар се определя от тапи, онези тесни места за преминаване върху картата, които могат да причинят хаос по капризите на боговете или просто на политиците. Суецкият канал е добър пример и за двете, сцена на геополитическата криза от 1956 г., която разтърси света, а също и по-скорошното му блокиране от контейнеровоз, което разтърси социалните медии (и световната търговия).
Друг канал в момента не е точно задръстен, но започва да дава признаци за тревога. Панамският канал страда от „безпрецедентна суша“ според оператора на канала. Последиците за енергийните пазари, по-специално за природния газ, могат да бъдат широкообхватни, като забавят съществуващите маршрути, като същевременно създават възможности за нови.
Чудо на съвременния свят, осигуряващ пряк път между Атлантическия и Тихия океан, каналът също се превърна в основен търговски път за втечнен природен газ или LNG от крайбрежието на Мексиканския залив на САЩ до развиващите се пазари в Азия след голям разширение, завършено през 2016 г.
Но тук е проблемът: неговата система от изкуствени езера и шлюзове изисква обилни валежи, за да се справи с дълбокото газене на големите кораби. Като част от усилията за запазване на водата и поддържане на прохода, операторът на канала намали максималното позволено газене на най-новите си шлюзове, които пренасят най-големите плавателни съдове. На теория това не би трябвало да засяга танкерите за втечнен природен газ, които имат по-плитко газене от настоящите ограничения. Въпреки това, Дъг Браун, LNG морски мениджър в Poten & Partners, консултантска компания, посочва, че контейнерните товари, които са по-засегнати, може да се наложи да бъдат разделени на няколко кораба, за да се съобразят с изискванията. Тъй като каналът има само определен брой свободни слотове на ден, по-големият трафик на контейнери може сам да създаде тесни места.
Колко точно LNG преминава през Панамския канал е трудно да се каже. Bloomberg NEF проследява броя на натоварените (т.е. пълните) танкери, преминаващи през канала. Въз основа на тези цифри и редица предположения, може би 5% от световната търговия с LNG минава през там. Но ако приемем, че по-голямата част от тези товари са с произход от САЩ, каналът може да поеме около 60% от износа на втечнен природен газ от САЩ за Азиатско-тихоокеанския регион.*
Средният LNG танкер отнема 21 дни, за да отплава от брега на Мексиканския залив до Япония през Панамския канал, в сравнение с 34 дни на изток през Суец, според Bloomberg NEF. По-краткото време на плаване означава по-ниски разходи, включително изгарянето на по-малко гориво. Но тези числа също подлежат на промяна, тъй като кораби, които не са резервирали слот достатъчно навреме, могат да бъдат принудени да чакат с дни или дори седмица или две, за да получат достъп до канала.
В близко бъдеще прекъсването на търговията с LNG между САЩ и Азия е малко вероятно. Мислете за това по-скоро като засечка, ако слотовете за плаване започнат да намаляват. Ако спедитор реши, че маршрутът на Панамския канал е рискован, той вероятно може просто да изпрати кораба на изток вместо това, като заплати допълнителните разходи. Освен това войната в Украйна, със свързаното с нея прекъсване на износа на газ по руски тръбопроводи, така или иначе изтегли по-голям брой американски LNG товари през Атлантическия океан. Броят на танкерите за втечнен природен газ, преминаващи през Панамския канал, намаля с приблизително 30% през фискалната година на оператора, приключваща през септември 2022 г., обхващаща първите седем месеца от войната. Продължаващата война, съчетана с по-сурова зима в Европа по-късно тази година, така или иначе може да намали трафика.
Въпросът за световния газов пазар се отнася до климата в Панама през следващите няколко десетилетия. Обявявайки мерки за справяне със сушата, операторът на канала предупреди, че очакваното настъпване на феномена Ел Ниньо може да влоши нещата. По-зловещото е, че също така се добавя, че петгодишният цикъл между сушите се е ускорил до веднъж на всеки три години. Трудно е да се каже дали този модел е валиден или не, но той въвежда допълнителен слой риск за жизненоважно преминаване за търговията, включително LNG.
Тук може да се крие възможност за LNG проекти по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Два големи експортни проекта вече са в процес на изграждане, единият в Баха Калифорния, Мексико, а другият в Британска Колумбия, Канада. Дълго предлаган проект за пренасяне на газ от Аляска в Азия също се радва на съживяване, поне по отношение на предоставените субсидии и разгръщането на реториката. Голямото предимство на всички подобни проекти, както реални, така и потенциални, е близостта им до най-големия и най-бързо развиващ се пазар на LNG на планетата. Баха до Йокохама отнема по-малко от две седмици; кораб, който плава от Китимат в Британска Колумбия, може да стигне до там за 10 дни. И всичко това, без да се налага да плащате пътни такси, да чакате реда си или да прогнозирате панамски валежи.
На по-широко ниво руското нахлуване в Украйна послужи да подчертае дългогодишния, но понякога задрямал, императив да не ставаме твърде зависими от тази или онази страна за жизненоважни енергийни доставки. Същото важи и за тапите. Случват се неща, независимо дали става въпрос за война или време, и доставчиците, предлагащи начин за заобикаляне на подобни препятствия, могат внезапно да се окажат търсени.
*Това използва цифра от 261 транзита с товар през 2021 г., според данни на Bloomberg NEF. Да приемем, че всеки танкер има среден капацитет от 174 000 кубически метра, напълнен до 98,5%, и това се равнява на около 20 милиона тона LNG или 27 милиарда кубически метра природен газ (тези предположения са предоставени от Дъг Браун от Poten). Тази цифра се равнява на 5,3% от глобалната търговия с втечнен природен газ или 59,5% от износа на втечнен природен газ от САЩ за Азиатско-Тихоокеанския регион през 2021 г., като се използват търговски статистики, публикувани от BP.
Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Бивш инвестиционен банкер, той е бил редактор на рубриката Heard on the Street на The Wall Street Journal и репортер за Financial Times.