Бунтът на наемната армия "Вагнер" на ресторантьора Евгений Пригожин приключи в събота, преди да започне наистина. Пригожин очевидно е бил убеден да се откаже от Александър Лукашенко, диктаторът на Беларус, който се съгласи да го остави да се премести в страната си, вероятно с част от бойната си сила. Но последствията от неговите премеждия едва започват да отекват в Москва и по бойните полета на руско-украинската война.
Въпреки че Владимир Путин обяви Пригожин за предател в петминутно телевизионно обръщение към нацията, но без да го назовава по име, „Маршът на справедливостта“ на Пригожин не срещна голяма съпротива. Бунтовниците преминаха през регионите на Ростов и Воронеж, като свалиха няколко военни хеликоптера, които се опитаха да последват или атакуват техните конвои, включително Ка-52 - страховита машина, която забавяше контранастъплението на Украйна. Те минаха през района на Липецк, където местните власти наредиха да се разкопаят пътища, за да ги спрат - твърде късно. Те се приближиха до река Ока в района на Москва, на 200 километра от столицата, докато чували с пясък бяха трупани на контролно-пропускателни пунктове и пътни блокади, обслужвани от слаба сила от полиция и наборници по-близо до столицата. Междувременно чеченските бойци, които бяха заявили лоялност към Путин и предложиха да потушат бунта в Ростов, изглежда никога не са се появили.
Изведнъж всичко свърши. Използвайки стандартния си начин на комуникация - гласов запис в "Telegram" - Пригожин обяви, че прекратява похода към Москва, за да избегне кръвопролития, и изтегля бойците си обратно в техните полеви лагери. Скоро след това говорителят на Путин Дмитрий Песков обясни, че Лукашенко е договорил решение по искане на Путин: Пригожин ще получи имунитет от наказателно преследване и ще се премести в Беларус, а някои бойци на "Вагнер" ще подпишат договори с министерството на отбраната. В Липецк работници започнаха да запълват дупките, които бяха изкопали по пътищата. В Москва кметът реши да не отменя почивния ден, който бе обявил за московчани за понеделник, когато все още очакваше нещата да станат горещи.
Нещата все още може да се объркат с предполагаемия план на Лукашенко: Путин обича да преследва хора, които смята за предатели, а Беларус все повече се третира като част от Русия, така че не е очевидно убежище за Пригожин. Какво ще се случи на всички места, където "Вагнер" неофициално представляваше по-сенчестите интереси на Русия – в Сирия, Централноафриканската република, Судан и Либия, също не е ясно. Значението на неуспешния метеж обаче далеч надхвърля неговите преки последици или съдбата на "Вагнер" и нейния основател Пригожин.
Русия рядко е била подредено място. В събота Пригожин направи това, което много авантюристи извън закона са правили преди него. По време на царуването на Екатерина Велика един казак на име Емелян Пугачов се обявил за император и превзел някои крепости в Урал, преди голяма редовна военна сила да го спре. По време на руската гражданска война след болшевишката революция от 1917 г. анархистът военачалник Нестор Махно води успешни кампании както срещу останките от руската редовна армия, така и срещу Червената армия, ръководена от болшевиките, тъй като основните им сили са заети да се бият помежду си. Никой от тези опортюнисти не можеше да разчита на дългосрочен успех, но за тях беше достатъчно да бъдат царе за един ден, да го изживеят, вместо да се подчиняват на какъвто и да е авторитет.
Дори ако "Вагнер", с няколко хиляди опитни бойци, можеше да превземе някои правителствени сгради в Москва и може би дори да обеси антагонистите на Пригожин, министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов, те не можеха да се надяват да задържат един от най-големите градове в Европа. Въпреки целия боен авторитет, който "Вагнер" натрупа, докато води най-тежките градски битки в Украйна, тя нямаше чистата сила за успешен държавен преврат, а Пригожин, с дрезгавия си глас и криминалноро си минало, нямаше политическия статус или популярността да ръководи такъв.
Самоубийственото отчаяние обаче може да бъде работеща стратегия в Русия. Това обърква страхливата бюрократична машина и печели уважение от масите. В Ростов тълпи аплодираха Пригожин, когато той напусна града в черен джип. В ранните години на управлението си самият Путин издигна Рамзан Кадиров, настоящия лидер на Чечня, въпреки че Кадиров по-рано се беше сражавал с руските войски във война, която чеченските сепаратисти не можаха да спечелят. За Кадиров беше достатъчно да премине на руска страна - за което той получи Чечня почти като лична феодална собственост, където руските закони нямат голяма сила. Оказва се, че мрачната решимост на побеснялия воин да сее хаос, независимо от цената, все още може да бъде силна позиция за преговори.
Като го призна за такъв, Путин не за първи път, но в критичен момент показа слабост. Малцина в Русия скочиха в негова защита пред лицето на желанието на Пригожин да отприщи хаоса. Докато войските продължаваха да се бият в Украйна - и руските генерали продължаваха да ръководят боевете от щаба в Ростов, дори когато бойци на "Вагнер" патрулираха в сградата - никой не помръдна да се изправи срещу наемниците в името на Шойгу и Герасимов, които Путин упорито държи въпреки безкрайните неуспехи на нашествието. Докато някои служители изповядваха лоялност към Путин по време на бунта, действията на руската държава говореха по-силно и те говореха за уплашен неутралитет. Обикновените руснаци също се показаха до голяма степен безразлични, макар и донякъде объркани.
Докато обявяваше своя "Марш на справедливостта", Пригожин открито постави под съмнение мотивите за атаката на Русия срещу Украйна – и никой не тръгна да го оспорва. Русия води своята несправедлива война по инерция и защото много руснаци не понасят да губят. Липсата на народно възмущение от бунт по време на вражеска контраофанзива предостави неоспоримо доказателство, че сърцето на нацията не е в братоубийствената инвазия в Украйна. Това също показа умората на Русия от Путин. Въпреки че Пригожин не спечели, неговият анархичен бунт разкри крехкостта на режима пред всички, които биха искали да го експлоатират. Царят е гол. Рано или късно, независимо дали чрез пуч или натиск, друг придворен ще направи нов ход, за да пробва дрехите на царя.
Леонид Бершидски е базиран в Берлин руски журналист, издател и колумнист за Bloomberg. Tой е първият главен редактор на руския вестник "Ведомости".