Западът трябва да предложи на Глобалния Юг нова сделка

Този уикенд между Киев и Москва се разигра нелепо зрелище. Глобалният Юг изведнъж се появи в Европа, предлагайки да сключи мир на фона на най-тежкия конфликт на континента след Втората световна война.

Става дума за мисия на лидери от седем африкански държави, ръководена от южноафриканския президент Сирил Рамафоса. Те първо посетиха украинския президент Володимир Зеленски, а след това и руския му колега Владимир Путин. Заявената цел на делегацията беше да посредничи между смъртните врагове. Рамафоса направи всичко възможно да звучи оптимистично. Но Зеленски и Путин не оставиха никакво съмнение, че тези африкански мирни планове засега имат шанс на снежна топка при взрива на руска ракета "Кинжал".

Рамафоса е един от няколкото лидери от Глобалния юг, които повдигат вежди в Киев и на Запад. Неговата страна досега е останала видимо неутрална в руско-украинския "конфликт", както Рамафоса настоява да го нарича за огорчение на Зеленски - украинският президент естествено иска да нарече руската инвазия такава, каквато е, непровокирана агресивна война. Миналата година Южна Африка се въздържа от гласуване на две резолюции на ООН, осъждащи руското нападение. При първата 35 държави се въздържаха, а при втората - 58. Общо тези държави представляват повече от половината от човечеството.

Южна Африка дори е обвинявана, че тайно е снабдявала Путин с оръжия. Тя отрича това, но двупартийна група американски законодатели поиска от Белия дом да накаже страната, като премести голяма търговска конференция на друго място в Африка.  

Нека разширим тази конкретна дилема, която се разглежда в Белия дом, до общ въпрос: Как "Западът" трябва да се справи с "Юга" в по-широките геополитически борби на нашето време? В края на краищата Западът ще има нужда от останалите, тъй като се сблъсква не само с Русия, но може би и с Китай.

Западните държави биха могли да използват икономическата си мощ, за да принудят или да подканят Юга да бъде на тяхна страна, и да наказват държавите от Юга, когато не се подчиняват. Или пък могат да ухажват блока. Това би означавало да се вслушат в опасенията на Юга и да ги решат.

Един от начините да се обясни усърдната безпристрастност на Юга в борбата между Украйна и Русия, както и в противопоставянето между САЩ и Китай, е старомодният реализъм. Тъй като светът става многополюсен, далеч не е ясно кой ще упражнява властта в бъдеще. Затова най-добрата стратегия за много държави е да се предпазят. Индийският министър-председател Нарендра Моди, например, се движи между Вашингтон, Москва и Пекин, сякаш е бил обучаван от Хенри Кисинджър, най-великия представител на американския реализъм. Но този хеджиращ манталитет означава също, че страните от Юга може да се поддадат на убеждаване.

По-голямата пречка е широко разпространеният в Глобалния юг цинизъм по отношение на западните призиви за "основан на правила ред", който трябва да бъде защитен в Украйна. Много страни от Южното полукълбо не са били на трапезата, когато тези правила са били създавани. Организацията на обединените нации и нейният Съвет за сигурност са създадени предимно от и около победителите в последната световна война, по време, когато тези сили все още са подчинявали голяма част от Африка и Азия на собствените си империи.

Погледнато от юг, изглежда, че Великите сили се интересуват от собствените си правила само когато това им е удобно. Ако САЩ, Обединеното кралство, Франция, Китай или Русия не харесват дадена резолюция на Съвета за сигурност на ООН, те налагат вето. Десетте ротационни членове на Съвета не могат да направят това - а само двама или трима от тях така или иначе могат да бъдат африканци. 

Според Тим Мурити, южноафрикански учен, в тази манипулирана система западните сили продължават да водят война, когато си поискат - например в Ирак, Афганистан или Либия. И обикновено не се интересуват от последствията, стига те да засягат само Глобалния юг. Например западните кампании срещу гореспоменатите три държави породиха ислямистки терористични движения, които днес измъчват страни от Чад, Мали и Нигер до Мозамбик, Сомалия и Танзания. 

Списъкът на западното лицемерие е дълъг. Защо, чудят се хората от Юга, трябва да се застъпват за реда, основан на правила, когато САЩ отказват да ратифицират Конвенцията на ООН по морско право? Защо трябва да се съобразяват със заповедта на Международния наказателен съд за арест на Путин, ако Америка не признава този трибунал? Защо трябва да налагат ембарго върху оръжията на Русия, ако Вашингтон предостави на Саудитска Арабия оръжия, които бяха използвани в жестоката война в Йемен?

Тези аргументи разочароват западните лидери, защото не са точно сравними с руското нападение срещу Украйна. Може би северноамериканците и европейците наистина проявяват повече съпричастност към украинските бежанци и жертви, отколкото, да речем, към суданците или рохингите - или към тутси по време на геноцида в Руанда през 1994 г. Но това страдание се дължи на вътрешнонационални зверства. За разлика от тях Путин иска да завладее съседна държава, която всички народи от Глобалния юг също признават за суверенна. Освен това той многократно е заплашвал с използване на ядрени оръжия. Ако това му се удаде, нито една страна - западна, източна, южна или северна - никога повече няма да бъде в безопасност.

Проблемът е, че западните лидери не се ползват с доверие. Както казва индийският първи дипломат С. Джайшанкар в една фраза, която стана популярна, Западът се придържа към "мисленето, че проблемите на Европа са проблеми на целия свят, но проблемите на света не са проблеми на Европа". Затова Западът трябва да предложи на Юга нова сделка.

Една част от него трябва да бъде реформа на ООН. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност трябва да се откажат от правото си на вето. И едва ли е правилно две средно големи европейски държави все още да имат постоянни места, когато гиганти по брой на населението като Индонезия или Индия нямат такива.

Друг аспект на предложението върви в посоката, която има предвид френският президент Еманюел Макрон. Тази седмица той е домакин на среща на високо равнище за нов глобален пакт за финансиране, който може да доведе до преустройство на банките за развитие и капиталовите пазари, така че да работят по-добре за бедните страни от Глобалния юг. 

Най-очевидният елемент на новото глобално споразумение е свързан с изменението на климата. Западните страни, начело със САЩ, носят непропорционално голяма историческа отговорност за парниковите газове, които причиняват затоплянето на Земята. Глобалният Юг обаче понася огромна част от последиците - от суши и глад до наводнения и миграция. Затова богатите западни държави трябва най-накрая да започнат сериозно да финансират адаптирането на Юга. Те трябва също така да направят собствените си икономики екологични и чисти - колкото и трудно да е това от икономическа и политическа гледна точка - и едновременно с това да изнасят своето ноу-хау на Юг.

Никой не предлага поредица от груби "quid pro quo", в които страните "продават" подкрепата си за Украйна в замяна на слънчеви панели, опрощаване на дългове или търговски услуги. Вместо това Западът трябва да признае, че голяма част от днешната световна политика е несправедлива и че Югът трябва да бъде чут и включен. Югът, от своя страна, трябва да признае, че Украйна се защитава от един толкова нечовешки империализъм, какъвто някога е поробил голяма част от Африка, Азия и Южна Америка. 

Нека Западът спре да поучава и да започне да слуша Юга. И нека Югът да застане зад Киев и да се противопостави на Москва. Рамафоса би могъл да постави чудесно начало, като просто нарече руската инвазия агресивна война и я осъди в ООН.

Още по темата

Ако Индия не проведе ключови промени, преднината на Китай трудно ще се стопи

Светът се въоръжава - гнездата на напрежение се множат и военните разходи скачат

Оформя се нов геополитически център - Незапад, на който Китай иска да е лидер

Защо САЩ и съюзниците им губят глобалната пропагандна война