Генералният секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутериш неотдавна направи зловещо предупреждение. Той заяви, че Целите за устойчиво развитие, които целят значително намаляване на бедността по света и създаване на по-добро качество на живот за всички, не са в ход.
Затова френският президент Еманюел Макрон свика този месец в Париж световна конференция, на която да се обсъди връщането на целите за устойчиво развитие до 2030 г. в правилния курс. Докато световните лидери от Барбадос до Кения и Германия се събират, има седем неща, върху които те трябва да се съсредоточат. Този план за просперитет е твърде важен, за да бъде оставен на заден план.
Глобалната финансова архитектура проваля Африка и развиващите се страни. Преди подлата атака на пандемията напредъкът в постигането на Целите за устойчиво развитие беше разнопосочен, като годишният недостиг на финансиране на тези цели за развиващите се страни беше 2,5 трилиона долара. Само Африка ще се нуждае от 1,3 трилиона долара годишно, за да постигне нуждите си от устойчиво развитие до 2030 г.
Въпреки това наличното финансиране е ограничено и недостатъчно, за да се компенсира разликата и да се справи с глобалните предизвикателства - от продоволствената несигурност до нарастващия дълг. Според Организацията на обединените нации за постигането на програмата за устойчиво развитие до 2030 г. е необходимо да се мобилизират около 3 до 5 трилиона долара годишно.
Нашата глобална финансова архитектура трябва решително да се справи с изменението на климата, което опустошава африканските икономики. Африканската банка за развитие изчислява, че Африка губи от 7 до 15 млрд. долара годишно поради изменението на климата, като се очаква до 2040 г. загубите да нараснат до 45-50 млрд. долара годишно. За да се обърнат последиците, като например пресъхването на водните басейни в африканския Сахел, циклоните, причиняващи смърт и разрушения в регионите, и наводненията, които завладяват цели градски райони, Африка се нуждае от средно 2,7 трилиона долара до 2030 г. Това финансиране ще бъде от съществено значение за подпомагане на устойчивостта на континента към изменението на климата и за справедлив енергиен преход.
Настоящата финансова архитектура трябва да се справи с глобалните дългови кризи. Структурата на африканския дълг се промени драматично. Докато делът на дълга по двустранни договори е 25 % от дълга в сравнение с 52 % през 2000 г., делът на търговския дълг е 43 % от общия дълг в сравнение със 17 % през 2000 г. Разширяването и фрагментирането на базата от кредитори усложнява разрешаването на дълговете от институциите от Бретън Уудс.
Разрешаването на дълговете в Африка, особено извън Парижкия клуб, често е било хаотично и продължително, което е довело до скъпи икономически последици. За да се предотвратят бъдещи дългови кризи, високи разходи за оздравяване на дълга и правни усложнения, международната общност трябва да настоява за по-голяма прозрачност и глобална координация между кредиторите.
Глобалното финансиране за непредвидени ситуации трябва да започне да работи за Африка. Специалните права на тираж, издадени от Международния валутен фонд, предоставиха значителни ресурси, за да помогнат на държавите да се справят с постоянно намаляващото фискално пространство. Въпреки това от 650-те милиарда долара специални права на тираж, издадени от МВФ през 2021 г., Африка получи само 33 милиарда долара, или 5 %. Повече средства от този източник биха могли да финансират множество проекти за развитие на целия африкански континент - в областта на образованието, здравеопазването, селското стопанство, инфраструктурата и много други.
Африканската банка за развитие и Междуамериканската банка за развитие разработиха решение за развитите държави да предоставят дългосрочни заеми от Специалните права на тираж на многостранните банки за развитие под формата на хибриден капитал, съчетан със споразумение за подкрепа на ликвидността. Това ще позволи на международните банки да използват 3-4 пъти ливъридж от Специалните права на тираж, за да посрещнат по-големи финансови нужди. Решението вече отговаря на изискванията на МВФ за статут на резервен актив по отношение на кредитоспособността и ликвидността. То следва да бъде приложено бързо.
Справянето с предизвикателствата на развитието изисква промяна в бизнес моделите на международните финансови институции. Световните пенсионни фондове и институционални инвеститори, например, управляват активи на стойност над 145 трилиона долара. Предоставянето на достъп на Африка до тези огромни ресурси ще изисква значителни промени в тези бизнес модели - от внедряването на повече механизми за гарантиране на риска, през по-широкото използване на синтетична секюритизация за увеличаване на балансите, до прехвърлянето на някои държавни и недържавни активи към частния сектор.
Засилването на финансирането от частния сектор за развитие е от решаващо значение. Призивите към мултинационалните банки за развитие да положат повече усилия в това отношение са навременни. Реалността е такава, че международните банки зависят до голяма степен от капитал, който може да бъде изискан, и само малка част от него се внася. Това ограничава ефективния рисков капитал, който може да се използва за хеджиране и привличане на финансиране от частния сектор в голям мащаб, поради строгите пруденциални ограничения, които всички международни банки трябва да спазват, за да запазят важните кредитни рейтинги от типа "тройно А". Ето защо следва да се увеличи значително внесеният капитал на мултинационалните банки за развитие.
Трябва да се насърчават регионалните усилия за справяне със системните рискове в Африка. Африка е единственият регион в света, който не разполага с ликвидни буфери, които да го предпазват от сътресения, независимо дали става въпрос за природни бедствия, нестабилност на цените на суровините или здравни кризи. Африканската банка за развитие и Африканският съюз работят заедно за създаването на Африкански механизъм за финансова стабилност, който да позволи на страните да взаимстват нашите средства и да помогне за избягване на страничните ефекти, които идват от глобалните пандемии и други външни сътресения. Други местни механизми биха били добре дошли.
В крайна сметка това, което лидерите, събрали се в Париж, трябва да признаят, е, че една преработена глобална финансова архитектура - по-отзивчива, приобщаваща и отговорна - е това, което е необходимо, за да се подкрепи ускореното развитие на света.