Поглъщането на Credit Suisse Group AG от UBS AG може да е било сладка сделка, но спасителят все още ще трябва да плати, за да изчисти бъркотиите на своя провален конкурент - а те са много.
Сред най-големите е тази, свързана с Archegos, превърналият се в хедж фонд семеен офис, който се срина в началото на 2021 г. и удари Credit Suisse със загуби от над 5 милиарда долара, най-лошото представяне сред всички брокери, които са работили с фонда. Банката винаги щеше да бъде санкционирана от регулаторите за некадърността си в този провал - и UBS като нов собственик трябва да поеме отговорността.
Ранна оценката, че глобите ще възлизат на близо 430 милиона долара, според статия на Financial Times, вероятно би трябвало да остави мениджърите и инвеститорите до известна степен облекчени. Можеше да бъде много по-лошо. Въпреки това, това е напомняне за по-голям и потенциално по-важен проблем за UBS - а именно капиталовите изисквания, пред които е изправена от швейцарските регулатори, за да се покрият минали неуспехи, неправилно поведение и други оперативни рискове на Credit Suisse.
Що се отнася до самата глоба, един критерий за сравнение са 920 милиона долара неустойки, платени от JPMorgan Chase & Co. на регулаторите на САЩ и Обединеното кралство през 2013 г. след неуспехите в търговията с кредитни деривати, според Bloomberg Intelligence. Тогава част от вътрешния трежъри екип на банката зае огромни позиции на пазарите, след което загуби $6,2 милиарда, тъй като други инвеститори се задействаха срещу тях.
Credit Suisse загуби по-малко пари от това при фиаското с Archegos, така че санкциите ѝ вероятно ще бъдат по-ниски от тези на JPMorgan. Но те можеха да бъдат много по-високи от първоначалните оценки от 300 милиона долара от Федералния резерв и 100 милиона паунда от Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство. И тези суми все пак може да бъдат намалени по време на преговорите за споразумение.
UBS разполага с повече от достатъчно пари, заделени за покриване на точно тези разходи. Credit Suisse вече имаше около 1,3 милиарда долара провизии за съдебни спорове, въпреки че само около 35 милиона долара от тях бяха за делото Archegos. UBS добави още 4 милиарда долара провизии като част от придобиването ѝ. (Когато сключват сделка, на банките е позволено да заделят много по-големи суми, отколкото при нормалните счетоводни правила.)
И все пак по-големият и по-сложен въпрос за UBS е за допълнителните капиталови изисквания. Регулаторите налагат такси на банките за оперативен риск, който обхваща набор от експозиции, като повреда на ИТ системи, загуби от нелоялни търговци, както и съдебни спорове. Колкото повече една банка плаща под формата на глоби или съдебни споразумения, толкова по-големи са таксите за операционен риск.
Тези такси се добавят чрез увеличаване на общите рисково претеглени активи в баланса на банката, мярката за размер, използвана за изчисляване на нейните капиталови нужди. Активите с оперативен риск не генерират никакъв доход, те просто увеличават капиталовите изисквания, така че по-високите такси намаляват възвръщаемостта, която банките генерират от своите финансови активи. Това има значение за инвеститорите.
Credit Suisse вече носеше по-голям оперативен риск от UBS. В Credit Suisse активите, претеглени спрямо оперативния риск, представляваха 30% от общите рисково претеглени активи в края на първото тримесечие, срещу 25% в UBS.
Таксите за оперативен риск, произтичащи от минали неправомерни действия или съдебни дела, могат да витаят с години, дори ако банката е спряла да извършва бизнеса, който я е вкарал в беда. Така че за UBS закриването на големи части от инвестиционното банкиране и пазарния бизнес на Credit Suisse, както се очаква да направи, може да не доведе до намаляване на капитала за оперативен риск, свързан с тези дейности.
След това има куп съдебни спорове и регулаторни действия, с които Credit Suisse все още се сблъскваше, когато се срина, включително обжалването на присъда за подпомагане на прането на пари за български контрабандист на кокаин и продължаващи съдебни дела, свързани с ролята ѝ в скандала с облигациите "риба тон" в Мозамбик. UBS ще трябва да се справи с всичко това и потенциално да покрие и капиталовите разходи за тях.
Точно колко оперативен риск добавя Credit Suisse към UBS ще бъде ключов дебат между банката и нейните регулатори през следващите месеци. Дългата и трудна интеграция, която трябва да направи, добавя към потенциалните клопки, пред които е изправена, което също може да доведе до допълнителни капиталови изисквания. Отговорите, които UBS получава от регулаторите, биха могли да имат голямо значение за възвръщаемостта, която може да генерира от тази сделка за инвеститорите.
Пол Дж. Дейвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ банкирането и финансите. Преди това е бил репортер за Wall Street Journal и Financial Times.