Трудно може да бъде по-безразсъдно и опасно от ситуацията сега. Руският президент Владимир Путин разполага ядрени оръжия в съседната си васална държава Беларус през юли, точно когато 31-те съюзници от НАТО се срещат в съседство в Литва за годишната си церемония. Това дрънкане на ядрените му саби ще бъде поредното от многото, откакто атакува Украйна миналата година. НАТО не може да остави тази ескалация без отговор. Въпросът не е дали да се отговори, а как.
Времето, което Путин избира, казва всичко. Той за първи път обяви намерението си да въоръжи Беларус с руски ядрени оръжия през март. Този месец той каза на любимия си диктатор в Минск Александър Лукашенко, че подготовката ще приключи до 8 юли и че бойните глави ще се появят веднага след това. Тази седмица той каза, че първите вече са пристигнали. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс ще се проведе на 11-12 юли.
Без съмнение намерението на Путин е да разгърне ядрените си играчки, за да засенчи и да се подиграе на среща на НАТО, където той и неговата агресивна война по един или друг начин ще бъдат единствената тема. Путин е причината НАТО да повиши целта си за военни разходи; да приеме най-новия си член, Финландия и да очаква Швеция като 32-ри член; и защо алиансът ще обсъди дали и как да приеме Украйна в своето лоно.
Путин и Лукашенко искат да прекъснат и развалят тази демонстрация на единство и решителност. Ролята на Лукашенко в тази игра е второстепенна, но презряна. Миналата седмица той се похвали, че тези бойни глави са „три пъти по-мощни“ от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, и че няма да се поколебае да каже на Путин да ги хвърли. Той пропусна да добави, че Путин в никакъв случай няма да се консултира с него.
Това движение на бойни глави толкова близо до НАТО се смята за акт на психологически тероризъм. На Запад отдавна се спекулира, че Путин може вече да разполага с ядрени оръжия в Калининград, руския ексклав, който е вклинен между Полша и Литва и следователно географски вътре в територията на НАТО. Пренасянето на атомни бомби в близкия Беларус би премахнало тази остатъчна неяснота. Всички източни членки на НАТО и дори тези в Централна Европа ще бъдат на прицела на Путин.
Путин изглежда се наслаждава на историческата ирония. През 90-те години на миналия век – след Студената война, когато Европа и светът се надяваха да навлязат в нова и по-иренична епоха – бившите съветски републики Беларус, Украйна и Казахстан доброволно предадоха своите ядрени арсенали на Русия в името на неразпространението. В замяна те получиха гаранции за сигурност от Русия, както и от САЩ и Великобритания. Толкова с руските обещания.
Позиционирането на бойните глави от Путин, подобно на инвазията му в Украйна, следователно бележи нарушението и преобръщането на това разбиране през 90-те години. Той умишлено върна не само войната, но и надпреварата в ядрените оръжия в Европа. Той го направи, първо, като заплаши да използва ядрени оръжия; второ, чрез спиране на участието на Русия в Нов СТАРТ, последният останал договор за контрол на въоръженията между Москва и Вашингтон; и сега като премести тези дяволски оръжия в Беларус.
За разлика от това НАТО сви ядреното си присъствие в Европа след Студената война. В началото на 70-те години САЩ държаха около 7000 ядрени оръжия в Европа. Днес се смята, че има само около 100 там. Тези бойни глави се съхраняват в шест бази в пет съюзнически страни, които вече са били членки на НАТО по време на Студената война - Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция - и техните самолети са тези, които ще пуснат оръжията. (Две други членки на НАТО, Обединеното кралство и Франция, поддържат свои собствени атомни арсенали.)
Агресията на Путин прави тази сдържаност от западния съюз остаряла. Във Вилнюс съюзниците от НАТО вече са планирани да променят своята конвенционална (което означава неядрена) стратегия от „отмъщение“ към „отричане“. Първото означава, че алиансът, в желанието си да не провокира Кремъл, досега е държал по-голямата част от силите си в тила, с уговорката, че ще изпрати тези войски да отвоюват съюзници от НАТО като Естония, Латвия или Литва само ако те бъдат превзети от Русия. Второто означава, че в бъдеще силите на НАТО ще спрат руските нашественици веднага щом прекрачат границата на първата съюзническа държава.
По същия начин САЩ и техните съюзници също трябва да отговорят на ядрената провокация на Путин със старата, но доказана логика на възпирането. През 80-те години НАТО разположи американски ракети в Западна Германия, не за да ескалира, а за да накара Москва да спре да го прави. Ако сега Путин постави ядрени оръжия в Беларус, САЩ трябва да премести част от своите бойни глави в източните страни от НАТО, които се чувстват най-застрашени - тоест Полша и балтийските държави.
От жестокостите в Буча до масовите депортации на украински деца и — както изглежда — разрушаването на язовира Нова Каховка, Путин донесе ад на съседна страна, която не го заплашваше, заедно с лъжи и цинизъм към собствения си народ и света. Ако има някакъв начин да го спрем, това е с желязна воля - и, ако е необходимо, ядрена решителност.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.