Как един 36-годишен договор забавя климатичния срив на Арктика

Монреалският протокол показва как разумната политика и иновациите могат да намерят по-чисти и по-ефективни начини за спиране на щетите по климата

09:01 | 13 юни 2023

Автор: Дейвид Фиклинг

Снимка: Bloomberg

Преди изменението на климата да се издигне до сегашната си позиция като най-неотложния екологичен проблем в света, друга задаваща се катастрофа тревожеше учени и политици - загубата на озоновия слой.

Хлорфлуорвъглеводородите или CFC - група съединения, използвани като хладилни агенти и аерозолни пропеланти от 30-те години на миналия век - се разпадаха в горните слоеве на атмосферата, предизвиквайки химическа верижна реакция, която постепенно разяждаше озоновия слой. Това заплашва с опустошителни последици за човешкия живот, тъй като озонът на голяма надморска височина е от решаващо значение за спирането на вредните дължини на вълните на ултравиолетовата светлина, които могат да причинят рак на кожата и катаракта. Правителствата се събраха през 1987 г., за да подпишат Монреалския протокол за справяне с този проблем, като поставиха началото на продължаващ процес на постепенна замяна на CFC и техните наследници с все по-малко вредни алтернативи.

Това споразумение беше огромен успех и модел за последващи споразумения за климата. Ако не беше прието, озоновата дупка, която се появява всяка пролет над Антарктида, досега щеше да бъде съпоставена с друга, разпространяваща се над гъсто населените части на северното полукълбо, според едно проучване от 2015 г. Само в САЩ щеше да има 443 милиона допълнителни случая на рак на кожата до 2100 г., ако протоколът не беше приет – 2,3 милиона от тях фатални – както и още 63 милиона случая на катаракта, установи анализ от 2021 г.

Дори самият климат се възползва. Повечето CFC и свързаните с тях флуорни съединения, известни като F-газове, са изключително мощни парникови замърсители, което означава, че дори малки концентрации са достатъчни, за да затоплят атмосферата в мащаб, сравним с огромните обеми емисии на въглероден диоксид. Намаляването на CFC в резултат на Монреалския протокол постави спирачка за това. Първото лято без лед в Арктическия океан ще настъпи около 15 години по-късно, отколкото иначе благодарение на протокола, според статия, публикувана миналия месец в Proceedings of the National Academy of Sciences.

На фона на годишните срещи на ООН за климата, които изглежда правят две крачки назад толкова често, колкото правят крачка напред (тазгодишната конференция в Абу Даби назначи главния изпълнителен директор на националната петролна компания на емирството за свой президент, например ), изкушаващо е да вярваме, че колективните политически действия са безпомощни пред щетите, които нанасяме на нашата планета.

Огромният успех на Монреал предизвиква тази идея. Емисиите на ключовия озоноразрушаващ газ CFC11 сега достигат само 10% от пиковите си нива през 1974 г. Озоновият слой трябва да се върне към прединдустриалното си състояние до 2040 г. в по-голямата част от света, заключава проучване на ООН тази година, като полярните региони ще последват през следващите няколко десетилетия. Глобалният климат ще бъде с 1 градус по Целзий по-студен, отколкото би бил без протокола, установи проучването. Дори значително и мистериозно изпускане на CFC11, проследено до източен Китай през 2010 г., бързо беше идентифицирано от сателити и спряно.

Въглеводородните замърсители, разбира се, са по-неразривно вплетени в глобалната икономика, отколкото F-газовете, които се използват в шепа нишови приложения в малко индустрии. И F-газовете не са елиминирани. Наистина, тяхното значение като хладилни агенти и изолатори означава, че потреблението ще расте бързо със затоплянето на нашата планета и преминаването към по-малко въглеродно-интензивни технологии. Климатиците и термопомпите консумират ненаситно F-газове, както и електрическите трансформатори, вятърните турбини и полупроводниковите инсталации. При настоящите тенденции емисиите може да се увеличат от еквивалента на 700 милиона метрични тона въглероден диоксид през 2005 г. до 3,7 милиарда тона през 2050 г., според едно проучване от 2017 г. - еквивалентно на около една десета от сегашното замърсяване с CO2.

Решението за това може да е донякъде неинтуитивно. Докато широката гама от F-газове осигурява изобилие от съединения с много по-малък затоплящ ефект (като R1234, който бързо се превръща в универсален в автомобилните климатици и загрява атмосферата по-малко от въглеродния диоксид), много от най-привлекателните алтернативи са повече химикали от старата школа. Самият въглероден диоксид може да бъде предпочитаната среда в хладилните камиони и транспортните контейнери, заедно с пропан и бутан в домашните климатици и амоняка в индустриалните охладителни системи, според проучване от 2017 г.

Електрическата разпределителна уредба, където силно мощният SF6 в момента се използва почти универсално като газообразен изолатор, вижда преминаване към вакуумни и въздушни изолатори и алтернативни съединения, отново включително въглероден диоксид. Замяната на F-газовете е една област, в която въглеводородите и техните продукти вероятно ще отбележат растеж, а не спад през следващите години.

Това е положителна история за способността на човешката изобретателност и далновидна политика да идентифицират и решават глобалните проблеми предварително. На никой не му липсват CFC, които вече не използваме, нито другите F-газове, които временно използвахме вместо тях, преди да преминем към по-добри алтернативи. Не сме обречени на бъдеще, в което жизненият стандарт може да се повиши само за сметка на екологичните щети. Вместо това разумната политика и иновациите могат да намерят по-чисти и по-ефективни начини за предоставяне на подобренията в ежедневието, които всички ние заслужаваме.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.