Пазарът на въглеродни компенсации, който е на стойност 2 милиарда долара, е изправен пред огромно пренареждане, тъй като все повече суверенни правителства обявяват намерението си да облагат с данъци, да регулират или да ограничават търговията с кредити, генерирани в техните граници.
Подробностите са различни, но от Индонезия до Кения и Хондурас целите са едни и същи: правителствата искат да задържат по-голяма част от ползите от проектите за намаляване на емисиите, независимо дали като приходи или като кредит за постигане на собствените им национални цели в областта на климата.
"Ако сте развиваща се страна и имате подходящите възможности за проекти, имате златна кокошка", казва Марк Люис, ръководител на отдела за изследване на климата в Andurand Capital Management.
За страните с гъсти тропически гори, мангрови блата или други естествени поглътители на въглерод, въглеродните кредити все повече се разглеждат наред с ценните минерали и метали като злато, литий или мед.
"Стоковите пазари създадоха прецедента", казва Самюел Джил, президент и съосновател на Sylvera, фирма за проучвания и рейтинги на въглеродни емисии. "Почти неизбежно е държавите да започнат да гледат на въглерода и да се отнасят към него като към всеки друг национален ресурс."
Този призив за събуждане е продиктуван отчасти от нарастващото осъзнаване, че засега правителствата и местните заинтересовани страни могат да получат само малка част от приходите, реализирани от чуждестранните разработчици на проекти, каза Пабло Фернандес, главен изпълнителен директор на Ecosecurities, разработчик на проекти и инвеститор.
Така например по-голямата част от приходите в размер на 100 млн. евро от един от най-големите проекти за защита на горите, наречен Кариба в Зимбабве, са натрупани от швейцарския разработчик South Pole и неговия партньор от Гърнси Carbon Green Investments. В Мексико BP е платила на селяни от селските райони малка част от пазарната стойност на кредитите, генерирани в техните горски земи, според разследване на Bloomberg Green от 2022 г.
"Не казвам, че това е моделът на пазара, но имаме някои проекти, които са лошо проектирани и лошо изпълнени", каза Фернандес. "Това води до такива ситуации."
В същото време въглеродните кредити имат нова стойност за развиващите се пазари. По силата на Протокола от Киото от 1997 г. богатите страни имаха цели за емисиите и можеха да купуват кредити от проекти в развиващите се страни, за да ги постигнат. Парижкото споразумение от 2015 г. въведе цели за всички, включително и за развиващите се страни, считано от 2020 г.
Това означава, че правителствата вече разглеждат тези кредити не само като източник на приходи, но и като инструмент за изпълнение на международните си задължения. "Парижкото споразумение признава емисиите като суверенни задължения", казва Фин О'Муирчеартайх, директор по политиката и пазарите в BeZero Carbon, фирма за проучвания и рейтинги. "Сега държавите признават, че имат и суверенни активи, които са способността им да намаляват или да улавят въглерод."
Новият пазар за суверенна търговия се създава от Организацията на обединените нации с рамка за отчитане, която не позволява един и същ кредит да се прилага за повече от една цел на страната в областта на климата. Това означава, че страните ще трябва да решат дали и кога кредитите, произведени в рамките на техните граници, ще бъдат предоставени за ползване от други страни и кога ще бъдат използвани за национални цели.
Въпреки че подробностите все още се уточняват, някои страни вече започнаха да сключват сделки за осигуряване на доставки. Повече от три четвърти от страните заявяват, че планират или обмислят да използват пазара на въглеродни емисии на ООН, за да постигнат целите си, известни като "национално определени вноски".
Миналия месец Зимбабве обяви намерението си да задържа 50% от приходите от въглеродни емисии, генерирани в страната, което влиза в сила почти незабавно. В Кения се обсъжда законодателство, което ще осигури на местните общности 25% дял. През октомври Танзания въведе нови правила, уреждащи разпределението на приходите, но разработчиците казват, че все още очакват конкретна информация.
На други места Папуа-Нова Гвинея преустанови сключването на нови сделки, докато работи върху нормативната уредба. Хондурас наложи мораториум върху продажбата на въглеродни кредити, свързани с горите, а Индонезия наложи условия за износ на въглеродни кредити.
Междувременно Малайзия заяви, че няма да ограничава продажбите на компенсаторни кредити в чужбина. Гана, която често е възхвалявана за регулаторната си яснота, наскоро сключи сделка за продажба на кредити на Швейцария. Вероятно едно от най-големите влияния върху пазара обаче ще окаже Китай като най-голям доставчик на компенсаторни инструменти.
Парижкото споразумение е "революционно" по отношение на начина, по който дава възможност на всяка страна да определя свои собствени цели и да управлява свой собствен пазар, каза Фернандес. Но това е неравен и непоследователен процес, добави той: "Днес живеем с проблема на това".
Инвеститорите заявяват, че приветстват действията за постигане на яснота, стабилност и предвидимост на пазара на въглеродни емисии. "Подобреното регулиране - и свързаната с него по-голяма сигурност - представлява напредък", заяви Ана Хаури, главен изпълнителен директор на Respira International, фирма за финансиране на въглеродни емисии. "Чрез създаването на сигурност около разходите пазарът може да определи дали цената си заслужава да бъде платена."
Секторът за търговия с емисии приветства новите регулаторни рамки, които ще донесат повече сигурност за инвеститорите, но предупреди политиците да не проявяват прекомерно усърдие.
"Новите рамки и степента на правителствена намеса ще определят доколко отделните държави са привлекателни за инвеститорите", заяви Андреа Бонзани, директор по международната политика в Международната асоциация за търговия с емисии. "Ако направим нещата прекалено трудни, няма да има международни пазари на въглеродни емисии."