Години наред Саудитска Арабия се заричаше да се намесва на петролния пазар само в съгласие с големите от ОПЕК - и рядко, ако изобщо изобщо, сама. Наречете го петролната версия на „един за всички, всики за един“. В неделя Рияд отхвърли собственото си ръководство с правила, обявявайки едностранно съкращаване на добива, което ще тласне производството на страната до нива, рядко виждани през последното десетилетие.
Реакцията на пазара? Почти никаква. Петролът поскъпна с едва 2% в началото на търговията в понеделник, като Brent все още е под 80 долара за барел.
Малко саудитски служители разбират по-добре от принц Абдулазиз бин Салман мантрата „никога сам“. Сегашният министър на петрола на Саудитска Арабия присъства на първата си среща на Организацията на страните износителки на петрол през 1987 г. Това беше момент на обучение за младия принц. В продължение на няколко години Рияд едностранно намаляваше производството на петрол, за да подкрепи цените, отстъпвайки пазарен дял на конкуренти във и извън ОПЕК. В един момент в края на 1985 г., с производство, което едва покриваше вътрешното потребление, кралството хвърли кърпата и рязко увеличи производството, предизвиквайки срив на цените.
Така че защо принц Абдулазиз, критик на предишни саудитски министри, които действаха сами, пое самостоятелен курс?
В неделя Рияд обяви, че ще намали производството с 10% през юли. В допълнение към съкращенията през май и юни, които включват само шепа държави от ОПЕК, а не цялата група, това ще намали добива на Саудитска Арабия до 9 милиона барела на ден. С изключение на период по време на пандемията от Covid-19, когато търсенето спадна, производството на саудитски петрол ще спадне до ниво, невиждано от повече от десетилетие. Рияд редовно изпомпваше повече от 9 милиона барела на ден през 2003 г. и отново от 2005 до 2008 г.
Съкращаването е предвидено да бъде само за юли, но саудитците посочиха, че то може да бъде удължено, ако е необходимо. Търговците на петрол смятат, че това е вероятно. Принц Абудлазиз каза, че намаляването подчертава как кралството „ще направи всичко необходимо, за да осигури стабилност на този пазар“. Под стабилност разбирайте по-високи цени на петрола.
Тъй като Рияд се лишава от толкова много производство, освен ако цените не се покачат през следващите няколко дни, страната ще се откаже от огромно количество приходи от петрол. Всички останали в алианса ОПЕК+ биха извлекли ползите. За да запази печалбите непроменени, Рияд се нуждае от скок на петрола с над 10 долара за барел, за да компенсира спада в производството от април до юли. Невъзможно е да се знае какво щеше да се случи с цените на петрола, ако саудитците бяха запазили добива непроменен. Но засега не изглежда, че стратегията се изплаща.
И все пак, ако приемем саудитския разказ, намалението е еквивалентът на петролния пазар на тактиката на „шок и страхопочитание“ в съвременната война. Това бързо ще затегне пазар, който така или иначе беше напът да стане по-затегнат благодарение на сезонно нарастващото търсене на петрол. Използвайки балансите на търсенето и предлагането, публикувани от Международната агенция по енергетика, пазарът на петрол може да бъде в дефицит с повече от 1,5 милиона барела на ден през втората половина на годината. Това е огромна празнина, която изисква по-високи цени. Освен това, тъй като Рияд не изневерява на обещанията си за добива на петрол, както правят други в ОПЕК, въздействието на допълнителните съкращения ще бъде наистина усетено на физическия пазар на петрол. С течение на времето напрежението на физическия пазар ще се разпространи в света на финансовите договори на "Уолстрийт", изхвърляйки спекулантите.
От състрадателна гледна точка намалението, наречено „саудитската близалка“ от принц Абдулазиз, е възходящо, което може би отбелязва първата стъпка за връщане на цените на петрола обратно към диапазона от 90 до 100 долара, който саудитците предпочитат. За разлика от 80-те години на миналия век, саудитците не са изправени пред огромна конкуренция. Тогава нефтът бликаше навсякъде. Сега дори шистовата индустрия в САЩ е донякъде изостанала, а Русия също не е в състояние да увеличи производството.
Но има много по-малко розова перспектива. Скептичната гледна точка казва, че уикендът на ОПЕК не се е отразил добре на Саудитска Арабия и принц Абдулазиз на практика е бил принуден да направи самостоятелна сделка. Тъй като Рияд вкара Русия в картела през 2016 г., това означаваше, че и двете страни ще намалят добива в унисон. През уикенда Москва не обеща по-сериозни намаления на производството, а вместо това просто удължи периода на обявените по-рано ограничения. Освен това мнозина в ОПЕК бяха меко казано скептични, че руснаците дори изпълняват тези обещания за доставки. И след като Обединените арабски емирства спечелиха увеличение на квотата си за 2024 г., тази нация скоро ще добави петрол на пазара, независимо от това, което правят саудитците. Дихотомията на Саудитска Арабия да намали производството до 10-годишно дъно, докато нейният съсед се готви да отвори крановете, е показателна.
Взети заедно, и двата показателя показват, че Москва и Абу Даби са по-доволни от по-ниските цени на петрола, отколкото Рияд. И двете страни са достатъчно гръмогласни, за да постигнат своето. Ако това е вярно, Саудитска Арабия може да бъде принудена да поеме по-голяма част от тежестта на управлението на петролния пазар сама, ако иска да поддържа цените високи - точно както трябваше да направи през 80-те години.
Това е стратегия с висока печалба, но изключително висок риск. Саудитците се надяват, че тяхното едностранно съкращаване ще бъде краткотрайно и скоро пазарът ще се затегне достатъчно, за да изисква повече от петрола им. Това беше и залогът през 80-те години. Тогава стратегията се провали зрелищно. Надяваме се, че за принц Абдулазиз научените уроци може да означават, че той успява там, където неговите предшественици се спънаха.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.