Новоназначеният министър на финансите на Турция Мехмет Шимшек наскоро направи окуражителни изявления, които ще бъдат приветствани от онези, които се надяват, че страната ще стабилизира финансовото си положение и ще разгърне напълно значителния си икономически потенциал. Въпросът е дали той ще разполага с необходимото време и авторитет, за да превърне думите си в трайни действия. Макар че и двете възможности са вероятни, гаранции няма. Успехът на програмата на Шимшек зависи от търпението на пазара, вътрешното доверие, външната помощ и най-вече от постоянната обществена подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган..
Още от назначаването си Шимшек е категоричен, че политиката на Турция трябва да спре да противоречи на икономическата и финансовата логика. Отбелязвайки, че страната "няма друг избор, освен да се върне към рационалната основа", той заяви, че "прозрачността, последователността, предвидимостта и спазването на международните норми ще бъдат нашите основни принципи при постигането на целта за повишаване на социалното благосъстояние".
Тези изявления имат значителна тежест, тъй като идват от уважаван технократ, който познава добре Министерството на финансите - преди е заемал същия пост - и някога му е било гласувано достатъчно доверие, за да бъде издигнат за заместник министър-председател. Те дават надежда на валутата, която преживя хаотично обезценяване, и на международните резерви, които намаляха, което доведе до отрицателна нетна позиция на страната. Те успокояват и онези, които признават спешната необходимост да продължат да понижават трайно високата инфлация, която непропорционално засяга бедните. Фокусът на Шимшек върху макростабилността е не само правилен, но и отдавна закъснял. Без нея Турция ще се окаже опасно близо до икономическа и финансова пропаст, където дори постоянната подкрепа от приятелски държави може да се окаже недостатъчна за предотвратяване на криза. През последните седмици уязвимостта на Турция се засили от едновременното използване на ограничените валутни резерви от страна на правителството за противодействие на обезценяването на валутата, финансиране на вноса и повишаване на цените на еврооблигациите. Освен това повишеният интерес към паралелния обменен курс прави банковата система по-податлива на по-нататъшна доларизация и потенциален отлив на депозити.
Надеждата за Турция е свързана с това, че вътрешните и външните финансови пазари ще дадат на Шимшек време да разработи и осъществи цялостен набор от мерки за макростабилизиране, най-вече чрез засилена фискална консолидация, структурни реформи, насърчаващи растежа и производителността, и намаляване на зависимостта от ad hoc ограничения. Тези мерки биха имали по-съществено въздействие, ако са придружени от възстановяването на политически автономна централна банка, която е способна и готова да провежда рационална политика по отношение на лихвените проценти.
Дължината на този решаващ период зависи от доверието на пазара в способността на Турция да осигури допълнителна външна помощ, да запази доверието в депозитите в банковата си система и, най-важното, от готовността на Ердоган да предостави на своя финансов министър необходимата свобода на действие. Не би било изненадващо, ако търпението на инвеститорите се изчерпи, в случай че Ердоган открито се противопостави на предложенията на Шимшек. Шимшек трябва да избягва да върви по стъпките на Доминго Кавало, който през 2001 г. преживя бурно завръщане като министър на икономиката на Аржентина. Въпреки че беше възхваляван за предишните си постижения на същия пост години по-рано - включително успешно ограничаване на инфлацията, провеждане на данъчни реформи и повишаване на производителността - вторият му мандат завърши с опустошителна депресия и неплатежоспособност на страната. За Турция е изключително важно да вземе предвид тази поучителна история и да гарантира, че историята няма да се повтори. Макар че Шимшек е изправен пред сериозни предизвикателства, той има потенциала да насочи страната си към стабилност и растеж, избягвайки капаните, които сполетяха Кавало и Аржентина.
Турската икономика се радва на значителни, недостатъчно използвани благоприятни условия, включително силни и разнообразни търговски връзки, динамичен частен сектор, значителен вътрешен пазар и огромни възможности за много повече преки чуждестранни инвестиции. Надеждата за страната е не само, че Ердоган е назначил Шимшек с намерението да разгърне напълно тези положителни качества чрез връщане към по-логични икономически и финансови политики, но и че президентът ще осигури необходимата подкрепа на финансовия министър, за да осъществи своята визия.
Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.