В началото на 90-те години на миналия век, след края на Студената война, европейските страни се възползваха от т.нар. дивидент от мира. Те съкратиха бюджетите за отбрана и бракуваха или продадоха огромни количества техника с убеждението, че голяма сухопътна война на континента вече не е вероятна. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г. сложи край на тази илюзия. Сега правителствата в цяла Европа се ангажираха да увеличат значително военните разходи, за да се подготвят за такъв продължителен конфликт с висока интензивност, какъвто води Украйна. Резултатите обаче са неравномерни, което повдига въпроса дали и кога Европа ще бъде готова за бъдещите предизвикателства пред сигурността.
1. Какво представлява дивидентът от мира? През 1989 г. военните разходи на членовете на НАТО възлизаха средно на повече от 4% от брутния вътрешен продукт, тъй като те поддържаха т.нар. предна отбрана в Европа, за да предотвратят нахлуването на Съветския съюз и неговите съюзници от Варшавския договор. Когато и двете изчезнаха в рамките на само две години, правителствата побързаха да се възползват от отшумяването на напрежението между суперсилите. Те съкратиха разходите за отбрана, като пренасочиха средствата към по-продуктивни и популярни области като здравеопазването и социалното осигуряване. Танкове, артилерия и други тежки оръжия бяха бракувани или продадени. Тази тенденция се засили след атентатите срещу САЩ от 11 септември 2001 г., тъй като силите, предназначени за сухопътна война, бяха преконфигурирани в по-леко въоръжени, мобилни части за контратерористични мисии по целия свят. Към 2014 г. европейските членове на Организацията на Северноатлантическия договор отделят средно 1,4 % от БВП за отбрана. Германия разполагаше с по-малко от 1000 танка и бойни машини на пехотата взети заедно, в сравнение със 7000 (само в Западна Германия) по време на Студената война.
2. Какво се случи в САЩ? Ползата от мира беше по-краткотрайна в САЩ. Разходите за отбрана спаднаха от 6 % от БВП през 1989 г. до най-ниското ниво от 3 % през 2001 г., но се обърнаха след атаките от 11 септември, които ускориха големите войни на САЩ в Афганистан и Ирак. Тези ангажименти доведоха до увеличаване на разходите до 5 % от БВП през 2010 г., а през последните години те се установиха на равнище около 3,5 %.
3. Как са се променили съображенията? Спадът на разходите за отбрана сред европейските членове на НАТО започна да се обръща през 2014 г., след като Русия анексира украинския полуостров Крим. Същата година алиансът определи краен срок до 2024 г., в който членовете да постигнат пренебрегваната дотогава цел за 2% разходи. Малцина от тях бяха на път да успеят до момента, в който пълномащабното нахлуване в Украйна радикално промени възприятията за това колко отбрана и от какъв вид е необходима в Европа. Много европейски и американски служители смятат, че руският президент Владимир Путин е решен да подчини нации, които някога са били част от Съветския съюз. Само няколко месеца след началото на войната НАТО прие актуализирана стратегия, в която Русия е определена като "най-значимата и пряка заплаха за алианса". Предишната версия от 2010 г. имаше за цел "стратегическо партньорство" с Русия.
4. Какво правят европейските правителства? Някои от тях преразглеждат отбранителните доктрини, които определят за какви видове войни да се подготвят. Повечето от тях - в по-голяма или по-малка степен - търсят начини да възстановят запасите от танкове, противотанкови и противовъздушни системи, прецизно управляеми ракети, артилерийски батареи и боеприпаси, както и безпилотни летателни апарати, които се оказаха от съществено значение във войната в Украйна. Консултантската компания McKinsey & Co прогнозира, че без войната европейските разходи за отбрана от 2021 до 2026 г. биха нараснали с 14%, а конфликтът ще доведе до увеличение с поне 53%, от нейната оценка от 296 млрд. евро до 453 млрд. евро. Завъртането на Германия е може би най-зашеметяващото. Сред държавите от НАТО най-голямата европейска икономика отделя един от най-малките дялове от БВП за отбрана. Но дни след като Русия нахлу в Украйна, канцлерът Олаф Шолц обяви увеличение на военните разходи със 100 млрд. евро. Франция увеличи шестгодишния си бюджет за отбрана с една трета. Полша състави списък за покупки, който включва стотици ракетни установки HIMARS, които оказаха значително влияние в Украйна, както и три пъти повече танкове, отколкото Франция и Обединеното кралство заедно, и шест пъти повече самоходни артилерийски установки, отколкото притежава Германия. Производителите на оръжие очакват печалба.
5. Какви са предизвикателствата? Въпросът дали правителствата ще бъдат в състояние да плащат за амбициозните модернизации в областта на отбраната е отворен. Призивите за повече разходи идват в момент на бърза инфлация и голямо търсене на увеличение на заплатите в публичния сектор, както и на субсидии и инвестиции, необходими за постигане на целите за справяне с изменението на климата. Освен това разходите за възстановяване на Украйна в крайна сметка ще бъдат високи. Много държави изчерпаха оръжейните си запаси, за да снабдяват Украйна, и те трябва да бъдат попълнени, преди да могат да се разширят. Тъй като бюрокрацията за закупуване на оръжия се е свила, поръчките идват бавно, дори когато производителите имат достатъчен капацитет. Поради тази причина една година след обявяването на Шолц, според парламентарен доклад, не е изразходван нито цент от неговия фонд. Освен това европейските правителства в по-голямата си част продължават да се стремят към собствени оръжейни системи, допринасяйки за множеството типове танкове, самолети, кораби и оръдия, което затруднява съвместната работа на силите от различни държави. Само 18% от европейските разходи за обществени поръчки в областта на отбраната са отишли за съвместни проекти през 2021 г. Обединяването на поръчките може да ускори производството и да ограничи разходите. Френският президент Еманюел Макрон покани европейските министри на отбраната на конференция в Париж на 19 юни, за да обсъдят по-задълбочено сътрудничество.