Кой нормален би искал да бъде министър на финансите на Турция? Икономиката на страната кърви от годините на тормоз от страна на президента Реджеп Тайип Ердоган и повечето анализатори са съгласни, че всякакъв шанс за излекуване на раните е загубен с преизбирането му.
Новината от Анкара е, че бившият министър на финансите и вицепремиер Мехмет Шимшек е спряган за поста икономически министър. Но ако той се присъедини към новия кабинет на Ердоган, който се очаква да бъде обявен в петък, това ще отбележи триумф на надеждата над опита.
Инвеститорите не трябва да правят същата грешка. Нито трябва да отдават голямо значение на неясното обещание на президента да назначи екип с "международен авторитет", който да управлява финансите на нацията. Докато Ердоган изрично не се откаже от абсурдните си икономически идеи – онези, които помогнаха на Турция да се превърне от любимец на инвеститорите в нововъзникващите пазари в кошница наравно с Венецуела и Аржентина – всички назначения, които прави, трябва да се разглеждат като просто показно.
Шимшек трябва да знае това: той е играл тази роля и преди. През 2015 г., когато инвеститорите ставаха все по-нервни от неортодоксалните икономически идеи на Ердоган, бившият банкер от Уолстрийт беше назначен за вицепремиер в опит да успокои пазарите. На Шимшек се приписваше поддържането на фискалната дисциплина като министър на финансите между 2009 и 2015 г. Предишният му опит като банкер в UBS на Уолстрийт и Merrill Lynch в Лондон се очакваше да има голямо значение за чуждестранните инвеститори.
Но ролята му в новия кабинет беше зле дефинирана и след месеци отговорностите му бяха съкратени. Много от основните лостове на икономиката бяха в ръцете на онези, които следваха особените предписания на Ердоган относно монетарната и фискалната политика - главно идеята му, че понижаването на лихвените проценти е начинът за борба с инфлацията. Дотогава пазарите бяха признали, че Шимшек е примамка, което в крайна сметка го направи излишен. Когато кабинетите на министър-председателя и вицепремиера бяха премахнати през 2018 г., президентът не се интересуваше да намери нова роля на Шимсек в правителството. Но след като бе стоял тихо, може би от лоялност към политическия си господар, Шимшек беше загубил част от доверието в него като независим.
Това, че Ердоган обмисля да го върне обратно, е знак, че той отново вижда Шимшек като полезен - но за какво точно? Президентът остава ангажиран с намаляването на лихвените проценти, които той смята за „майката и бащата на всяко зло“. Въпреки че той призна, че инфлацията, която в момента е над 40%, причинява болка на турците, лечението му за това не се е променило. И много анализатори се опасяват, че той ще възприеме преизбирането си като одобрение на икономическата си политика и насърчение да продължи да избягва фискалната ортодоксия.
Ник Статмилър, ръководител на продуктовия отдел в Medley Global Advisors в Ню Йорк, каза пред Business News, че очаква „лихвените проценти вероятно да останат ниски, инфлацията ще остане висока, суверенните кредитни спредове ще се разширят, докато валутата вероятно ще се понижи бавно благодарение на интервенцията.”
Така че връщането на Шимшек в правителството само по себе си няма да означава истинска промяна. Ще са необходими много повече, за да се убедят пазарите, че той не е отново използван, за да краси витрината на Ердоган.
Анализаторите ще разгледат внимателно други назначения - в централната банка, например - за да преценят желанието на Ердоган да отстъпи правомощията си в управлението на икономиката. Но дори нов набор от мениджъри с „международно доверие“ няма да е достатъчен: докато работата им е подарък от президентството, служителите ще бъдат ограничени от неговите капризи.
Най-близкото нещо до гаранция за независимост би било изменение на конституцията, което да разхлабва хватката на президента върху лостовете на икономиката. Но след като значително разшири правомощията си чрез референдум през 2017 г., Ердоган не показва никакво желание да се откаже от тях.
При липсата на такива доказателства инвеститорите не трябва да обръщат особено внимание на самоличността на следващия финансов министър, докато оценяват перспективите на Турция по време на третото десетилетие на Ердоган начело.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.