Какъв обрат настъпи само! Битката срещу рязкото покачване на цените, която се води вече повече от година, може би все пак ще отстъпи място на нещо, което изглеждаше останало завинаги в историята: Ниски лихвени проценти и инфлация, която постоянно поддържа ниски, дори понякога прекалено ниски нива.
Това няма да се случи веднага и инфлацията може да не стане толкова анемична, колкото през десетилетието след световната финансова криза. Но 18 месеца след най-агресивното затягане на лихвените проценти от централните банки от едно поколение насам започва да се очертава един модел. Може да се окаже, че сегашният период на относително високи разходи по заемите е отклонение, а не лесните пари, които характеризираха финансовия живот в епохата преди пандемията. Идеята, колкото и странна да изглежда, ако се съди по заглавията от последната година, беше широко обсъждана на високопоставен симпозиум в Сингапур в петък.
От нея произлязоха няколко важни въпроса: Дали политиците, осмивани заради използването на думи като "преходно", са били третирани твърде строго? Може би длъжностните лица, които започнаха да вдигат лихвите по-късно, като управителя на Резервната банка на Австралия Филип Лоу, не заслужавайа толкова сериозна критика, колкото ги засипа. Просто е възможно гуверньорът на Японската централна банка Казуо Уеда да постъпва правилно, като не бърза да премахва подкрепящата политика.
Основният въпрос е дали оценките на "неутралния", коригирания с инфлацията краткосрочен лихвен процент, който нито спира, нито стимулира икономиката, и на тясно свързаното с него "естествено" ниво, което е по-дългосрочен показател, са се променили значително през последните няколко години. Според някои оценки силите, които в продължение на три десетилетия постоянно понижаваха лихвените проценти, все още са в действие. Covid и натрупаното търсене, което отключи повторното отваряне на пазара, може да се окажат само един, макар и забележителен момент, когато се разглеждат в тази историческа перспектива. Идеята със сигурност поражда някои противоречия: Бившият министър на финансите Лари Самърс и Оливие Бланшар, някогашен главен икономист на Международния валутен фонд, спориха за нея през март (Самърс твърдеше, че много неща са се променили; Бланшар беше по-предпазлив). Джон Уилямс, президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк и уважаван изследовател, заяви на неотдавнашна конференция на Фед, че няма доказателства, че много ниските лихви са приключили заедно с пандемията.
Предположението получи внимание на Азиатския форум за парична политика в Сингапур миналата седмица. Морис Обстфелд, професор в Калифорнийския университет, Бъркли, и бивш главен икономист на МФВ, отбеляза, че спадът на дългосрочните реални лихвени проценти се отнася колкото за Азия, толкова и Америка или Европа. През последните десетилетия реалните лихвени проценти се понижиха значително в Южна Корея, Тайван, Тайланд и Филипините, но не толкова в Малайзия, Индонезия и Китай. Той проследи дългосрочната тенденция на спад до 90-те години на ХХ в. и изброи редица фактори, които я обуславят, включително застаряването на населението, което стимулира търсенето на сигурни активи, забавянето на глобалния растеж и попълването на резервите в развиващите се пазари.
Обстфелд е скептичен, че пандемията е променила всичко. "Реалните лихвени проценти скоро няма да се върнат на равнището си отпреди три десетилетия", пише той в доклад, представен на конференцията. "Това би могло да бъде предимство за фискалната политика, ако не се дължи изцяло на по-ниския глобален растеж. Предвид настоящите инфлационни цели обаче то ще остави ефективната долна граница като повтарящо се предизвикателство за паричната политика. Финансовата нестабилност ще остане актуална заплаха".
Но какво ще стане, ако последните няколко десетилетия все още не предлагат достатъчна перспектива? В документ на служителите на Английската централна банка, публикуван през 2020 г., Пол Шмелцинг установява, че дългосрочните реални лихвени проценти се понижават още от Средновековието. Нито войните, нито възходът и падението на монарсите, нито пък съвременните тотеми като инфлационните цели са прекъснали този постепенен поход надолу, илюстриран по-долу.
Covid-19 е като шок от военно време - каза ми тази седмица Шмелцинг, доцент в Бостънския колеж и научен сътрудник в института "Хувър" към Станфордския университет. Обикновено подобни сътресения продължават между пет и осем години, преди отново да се възстанови плавната тенденция за намаляване на реалните лихвени проценти. Попитах Шмелцинг дали се стряска всеки път, когато чуе някой да твърди, че ерата на ниските лихви е отминала завинаги. "Ние не сме на прага на нова епоха", отговори той. "Наистина се стряскам, когато го чуя, но се чувствам спокоен, когато хора като Уилямс очакват същото."
Няма да обръщаме внимание на точковата графика на Федералния резерв или на криволиченето в предварителните насоки. Наистина важният фактор за паричната политика може да представлява колко малко се е променило в действителност.