Поддръжниците на дедоларизацията може да ненавиждат забележителната привилегия на САЩ колкото си искат. Има ли обаче какво да направят по въпроса?
Анализаторите обикновено обясняват хегемонията на американската валута с нейното широко използване в международната търговия. Дори десетилетие след като Китай засенчи САЩ като най-голямата страна в света, търгуваща със стоки, тази доминация не изглежда да намалява. Дългоочакваният петроюан засега е само мит, въпреки че някои изпитващи недостиг на долари вносители като Пакистан са склонни да плащат за руски суров петрол в китайска валута.
Още по-голям фактор може да се окаже ролята на американската валута в набирането на средства. На Народната република ще ѝ отнеме много време, за да се изравни с дълбочината, ликвидността и отвореността на деноминирания в долари капиталов пазар, на който фирмите и банките вземат заеми и хеджират рисковете си. Предложената обща валута за т.нар. група БРИКС, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, може да пропадне по същата причина.
Това все пак оставя ниско висящ плод над лагера на дедоларизацията, който те могат да откъснат с помощта на цифровите технологии.
Когато става въпрос за пренасяне на стойност през неликвидни валутни коридори, доларът няма равен. Това е една от основните причини, поради които той се оказва от едната страна на сделката в почти 90% от валутните сделки. Търговците често смятат, че е по-ефективно да използват долара като посредник. Средствата първо се конвертират в американска валута, а след това се превалутират в това, което банката на получателя на плащането приема: евро, йени, швейцарски франкове или нещо друго. Този статут на предпочитано средство за размяна на валута съставлява 40% от оборота на долара, който възлиза на 6,6 трилиона долара на ден.
Именно това кара президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва да будува през нощта. Заобикалянето на необходимостта от долара като посредник е и визията, очертана от финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Югоизточна Азия в Бали миналата година. Те искат плащанията, извършени в Тайланд с помощта на индонезийско приложение, да се обменят директно между рупии и батове.
Пет централни банки в региона - Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините - се опитват да постигнат това, като синхронизират своите национални системи за незабавни плащания, базирани на смартфони, с протокол, известен като Nexus. Това ще реши някои от съществуващите проблеми, свързани с бавните преводи. Големите такси, начислявани от банките за трансгранични транзакции, също ще намалеят или поне ще станат по-прозрачни за клиентите.
Проблемът с конвертирането на чуждестранна валута обаче ще остане. Това е така, защото сингапурският долар е единствената валута от Югоизточна Азия, която може да се използва за сетълмент от CLS Group Holdings AG. Притежавана съвместно от много от най-големите банки в света, CLS организира плащанията така, че никоя от страните в търговията да не остане с претенции, след като е изпълнила задълженията си.
Рискът от сетълмента принуждава банките да заделят капитал за покриването му. Това е свързано с разходи. Следователно за неликвиден коридор за двустранни плащания в Югоизточна Азия и сингапурският, и щатският долар - или поне един от тях - все пак ще се окажат носители, защото помагат за намаляване на разходите. Nexus няма да промени това. Без значение колко силно БРИКС натискат своя конкурент IOU,американската валута няма да изчезне.
Един от начините за премахването ѝ ще бъде използването на блокчейн технологията за елиминиране на рисковете при сетълмента. Ако всички държави поставят цифровите валути на централните си банки, или CBDC, на обща платформа, ще бъде лесно да се осигури "атомичност": Трансферите през границите или ще бъдат изцяло успешни, или ще пропадат изцяло. Парите няма да заседнат някъде в дългата верига от банки между изпращача и получателя. В случай на плащания, при които доларът е само средство - а не източникът или дестинацията - той може да бъде прескачан. Токенизацията ще осигури сигурност на посредниците.
Мултивалутната мрежа на CBDC може да премахне голяма част от трансакционните разходи в размер на 120 млрд. долара годишно. Огромната координация и доверие, които ще са необходими, за да се създаде първо такова глобално обществено благо, а след това да се постигне съгласие относно собствеността и управлението му, обаче правят идеята неосъществима. Особено когато същата блокчейн технология може да бъде използвана по-удачно за запазване на изключителността на долара.
В неотдавнашен експеримент с централната банка на Сингапур Федералният резерв на Ню Йорк показа, че може да запази долара в играта дори в света на блокчейн. Преносен валутен механизъм успя да осъществи до 47 плащания за една секунда в неликвиден коридор от две други национални валути. Разпределените счетоводни книги, които не споделят обща технология, можеха да участват, без да изискват обща страна. Нещо повече, Фед не се нуждаеше от цифров долар на дребно, за да направи това. Достатъчен беше специален токен, достъпен само за банките.
Експерименти като проекта Cedar Phase II x Ubin+ показват едно: Фед може и да не бърза да реши дали да емитира CBDC на дребно, но не бездейства през това време. Електронният юан, който вече е достъпен чрез популярните портфейли WeChat Pay и Alipay за 1 млрд. потребители на дребно, се приема все по-широко в магазините в Китай. Рано или късно електронният юанът ще стане глобален.
Ако страните от БРИКС се заемат сериозно с единна валута за търговия, те също могат да предложат цифрова версия. Но защо изобщо посредниците биха разглеждали някоя от тези алтернативи, ако е наличен токен на американската валута на едро, който да пренася плащанията по неликвидни коридори? Доларът е муле с много здрави крака.