Кражбата на богатството на Ливан е, може би, банковият обир на 21 век. Дългогодишният управител на Banque du Liban, Риад Саламе, се превърна във фокус на международен натиск за поемане на отговорност, което доведе до разочарование от отказа му и като цяло на ливанските институции да сътрудничат на западните разследвания.
Неизброими милиарди на вложителите, съхранявани в редица банки в много валути, и за които се предполагаше, че носят неправдоподобно щедри лихвени проценти, се оказаха изчезнали по време на финансова криза, която се разрази през 2019 г. BDL е централната банка на Ливан, контролира лирата и регулира търговските банки, които някога бяха основата на икономиката.
Оттогава ливанската лира е загубила повече от 90% от стойността си и повечето вложители все още нямат достъп до спестяванията си. Позволени са им малки месечни тегления, почти винаги под формата на ненадеждни лири, независимо от посочената валутна деноминация на техните депозити. Обикновените хора многократно са били принуждавани да организират зле планирани въоръжени грабежи срещу банки, за да финансират спешни медицински случаи и други кризи.
Никой не знае колко пари са изнесени от страната в продължение на десетилетия на системен грабеж, докато илюзията за платежоспособност се поддържаше от структура на Понци, използваща по-нови депозити, за да подкрепя по-старите. Но националното богатство беше унищожено. Средните класи, които могат, масово напускат. Тези, които не могат да избягат, са доведени до бедност, а работническата класа до дивашко безпаричие.
Подобно на всички други масивни престъпления, извършени в Ливан през последните десетилетия – включително убийството на бившия министър-председател Рафик Харири през 2005 г. и опустошителната експлозия в пристанището на Бейрут през 2020 г., която превърна голяма част от столицата в тлеещи руини – не са положени реални усилия за разследване или задържане на някого отговорен. Но де факто прикриването на тази финансова злоупотреба поражда особени проблеми поради ефекта на вълната върху икономиката като цяло.
Ливан се нуждае от спасяване от международната общност, особено от банките и инвеститорите, които следват примера на Международния валутен фонд и Световната банка, които трябва да бъдат начело на спасяването. Но въпреки че има всички основания развитите страни да искат да помогнат за спасяването на Ливан, никой не иска да хвърля добри пари след лоши. Ще трябват реформи, а преди това и отчет колко точно е откраднато и от кого.
Това поставя Саламе на мушката. Най-малко шест европейски държави активно разследват обира. Франция, която има дълбоки исторически и колониални връзки с Ливан, издаде заповед за арест за него този месец, когато той не се появи на съдебно изслушване. Същото направи и Германия, която официално поиска от Интерпол да го арестува. И все пак Ливан не екстрадира свои граждани и по-рано този месец съдия освободи Саламе от ареста в очакване на по-нататъшно разследване.
Риад Саламе. Снимка: Bloomberg
Саламе, който остава на висшия си пост в банката, не е обвинен само в участие в кражба на стойност 300 милиона долара за себе си. Твърди се, че той е ръководил регулаторните и институционалните механизми, които са позволили на богати ливански институции и лица тайно да изнесат милиарди извън страната. Дори терористичната група Хизбула, която е алергична към всеки намек за икономическа - да не говорим за институционална или политическа - реформа, каза, че той трябва да подаде оставка. Той каза, че възнамерява да се оттегли, когато мандатът му изтече през юли.
Предполага се, че Саламе е разследван от ливанските власти, които казват, че са конфискували паспорта му и са му забранили да пътува. Но това удобно го предпазва от истински контрол в други страни, нещо, което със сигурност няма да получи у дома. Нарастващият натиск върху ливанската държава да свърши по-убедителна работа като поне да се преструва, че разследва десетилетията на невъобразими кражби, е съчетана с още една криза около избора на нов президент.
Джебран Басил, зет на отиващия си президент Мишел Аун и обект на значителни корупционни санкции от страна на САЩ, страстно иска да наследи своя тъст. Съобщава се, че Франция е предложила компромис: ако Басил подкрепи кандидатурата на главния си съперник Слейман Франгие, ще му бъде разрешено да избере новия управител на Banque du Liban, който да наследи Саламе. Но не изглежда, че Басил е готов да се оттегли.
Във всеки случай споразумение в тази насока би представлявало среща на умовете между ливанските политически елити, за да се избегне каквото и да е истинско разследване на това умопомрачително престъпление. Те не биха искали Саламе да разкаже какво знае.
Уловката 22 за ливанските силови центрове е, че да се признае, че къщата от карти на Banque du Liban се срина заедно с икономиката, би било признание за дълбоката корупция, в която всички те са замесени. Но без известна отчетност няма да има международно спасяване и те могат да продължат да господстват над едно все по-кухо, унищожено общество.
Уловката 22 за Запада и международната общност е, че Ливан си остава стратегически и политически важен и заслужава да бъде спасен. И все пак няма истинска причина да се смята, че ливанската политическа класа е способна да обмисли, камо ли да предприеме необходимите разследвания и реформи, като се започне с одит на банката.
Ливан ще трябва да бъде спасен, не точно от себе си, а от обединен фронт между неговите политически доминиращи фракции. Точно сега е трудно да си представим откъде започва това.
Хюсеин Ибиш е старши изследовател в The Arab Gulf States Institute във Вашингтон.