Някога Индия гледаше на международните климатични срещи с нещо като отвращение.
Индира Ганди изигра ролята на недоволния на конференцията в Стокхолм през 1972 г., която постави началото на съвременната екологична дипломация, характеризирайки подобни опасения като лукс за богатите страни, който по-бедните нации не могат да си позволят. През 2009 г. тогавашният министър-председател Манмохан Сингх изчака до последната минута, преди да реши дори да присъства на срещата на върха на ООН за климата в Копенхаген - и след това се сблъска с критики от опозиционната BJP за това.
Това отношение се променя. В момента развитите страни, които отдавна са в авангарда на усилията за климата, изглежда изостават. Индия поема инициативата, подхранвана от нарастващото самочувствие на страна, която е най-населената в света и отбелязва най-бързия икономически растеж тази година сред Групата на 20-те големи икономики.
Помислете за резултата от срещата на Г-7 миналия месец за климата и енергията – предястието към срещата на върха на Г-7 този уикенд. Това беше нерешение, отхвърлящо натиска за прекратяване на непрекъснатото производство на електроенергия от въглища до 2030 г.
Това е разочароващо, но едва ли е изненадващо. САЩ имат крайна дата 2035 г., а Полша, ключов член на Европейския съюз на срещата на Г-7, все още планира да продължи да изгаря въглища през 2049 г. Страната домакин Япония възлага надеждите си на проекти за газификация и съвместно изгаряне на амоняк, които биха удължили живота на съществуващите въглищни централи с цената на огромни разходи и слаби ползи за околната среда. Токио дори успя да вкара език за своята политика за амоняк в официалното комюнике.
Отстъплението не е просто думи в изявления. Въпреки че лидерите на Г-7 миналата година обещаха да прекратят публичната подкрепа за международни проекти за изкопаеми горива до края на 2022 г., агенцията за експортно кредитиране на правителството на САЩ този месец одобри заем от 100 милиона долара за разширяване на индонезийска петролна рафинерия. Междувременно Япония все още изгражда електроцентрали, работещи с въглища, като около 1,8 гигавата трябва да започнат да доставят към мрежата само през следващите няколко месеца.
Контрастът с Ню Делхи е поразителен. Индия превърна зеленото развитие, финансирането на климата и устойчивия начин на живот в приоритет номер едно в своето председателство на Г-20 тази година и според съобщенията претегля присъединяването си към Климатичния клуб, предложен от германското председателство на Г-7 миналата година като начин за намаляване на индустриалното замърсяване.
„Индия трябва да стане една от първите страни в света, които се индустриализират, без да въглеродизират света“, каза Амитаб Кант, който координира политиката на Г-20 на страната, в реч миналата седмица в Делхи.
Страната също така свика група, председателствана от бившия министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс, за реформиране на многостранни кредитори като Световната банка. Съмърс миналата година настоя за промени в модела и капиталовата база на банката, за да стимулира допълнителни 100 милиарда долара годишно кредитиране, насочено най-вече към енергийния преход.
Би било погрешно да се мисли, че тези промени са идеалистични. Самата Индия би била един от най-големите бенефициенти от промяна в кредитната политика на банките за развитие. Министър-председателят Нарендра Моди каза, че само неговата страна ще се нуждае от 1 трилион долара финансиране от богати страни през това десетилетие, за да изпълни целта си за достигане на нетна нула до 2070 г.
По подобен начин ентусиазмът на Индия да се присъедини към Климатичния клуб на Г-7 може да представлява опит да се плава с променящите се ветрове на търговската политика и геополитиката. Една от целите на такава клика би била да предотврати „изтичането на въглерод“ – преместването на индустриалните дейности далеч от страните, прилагащи зелени политики, за да се възползват от по-ниските разходи на места, които не оценяват емисиите си.
Ставайки ключов член на Клуба по климата, подхранван от евтино финансиране на Световната банка за декарбонизация, ще постави Индия в нововъзникващ квазитърговски блок редом с богатия свят. Това би помогнало да изпълни амбициите си да съперничи на Китай като център за глобални вериги за доставки на производство. Може дори да използва членството си в клуба, за да смекчи правила, които може да са твърде трудни за прилагане от собствените ѝ фирми.
Индия дори не е взела решение за пътя, който ще поеме. Докладът по-рано този месец, че страната е напът да спре одобренията за нови електроцентрали, работещи с въглища, изглежда е оттеглен, след като регулаторът на електроенергията издаде планове, призоваващи за нетни 14,1 гигавата над това, което се изгражда в момента. Тя работи наравно с Китай, за да въведе концепцията за „множество пътища“ за нетна нула в преговорите на Г-20, казаха неназовани официални лица пред "Ройтерс" този месец. Това би могло да действа като начин за противопоставяне на призивите за дата за постепенно спиране на въглищата от страна на богатите нации.
Несигурността относно посоката, в която поема Ню Делхи, само подчертава как се измества центърът на тежестта. Емисиите на Индия вероятно изпревариха тези на Европейския съюз миналата година и бяха най-големите в света след Китай и САЩ. До пет години тя трябва да има и третата по големина национална икономика.
Тъй като съдбата на света все повече е в нейни ръце, Индия вече не може да си позволи да стои настрана от дебатите за климата. Вместо това, тя работи как да ги оформи според собствените си цели.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.