Изглежда, че миналата седмица Грег Бекер нямаше приятели на хълма Капитолия във Вашингтон. Бившият главен изпълнителен директор на фалиралата Silicon Valley Bank трябваше да понася удари от представители и на двете партии участващи в Комисията в Сената по банково дело, жилищно настаняване и градски въпроси. Без да е незаслужено.
Бекер и председателят на Signature Bank Скот Шей, който също бе изправен пред комисията, трябва да платят за това, че са довели банките си до катастрофа. Опасенията са, че властите нямат правомощията или волята да налагат финансови санкции. Къде са възстановените суми? Това е познат рефрен, който не успя да се превърне в реалност.
Никой не се съмнява, че лошото управление стана причина тези банки да се сринат през март и да бъдат спасени от Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC). Без съмнение имаше и надзорни пропуски, макар че съм дълбоко скептичен, че те се дължат на това, че регулаторите от Сан Франциско са обсебени от климатичните промени или разнообразието и приобщаването, както твърдяха няколко републикански сенатори. Републиканският сенатор Бил Хейгърти дори предложи на Бекер възможността да отклони част от вината в тази посока. Директорът обаче отговори, че повече от 95% от дискусиите му с надзорните органи са свързани с основните банкови рискове и не си спомня нито един разговор, който пряко е засягал климатичните рискове, каза той.
Въпреки това комисията оцени Бекер като нещо средно между "глупав до мозъка на костите си" и безскрупулно безотговорен, по думите на републиканеца Джон Кенеди. Сенатори, които са толкова различни като републиканеца Джей Ди Ванс и демократката Елизабет Уорън, бяха възмутени от заплатата, която Бекер е получил, от факта, че е продал акции само няколко седмици преди SVB да фалира, и от начина, по който са изплатени паричните бонуси, които са били преведени в деня на фалита. Ванс се пошегува, че би бил готов да съсипе банка за много по-малко пари, а Уорън поиска и Бекер, и Шей да кажат дали възнамеряват да върнат част от възнагражденията си на FDIC. Бекер заяви, че е обещал да сътрудничи на разследванията на FDIC. Шей каза категорично "не".
Според годишните отчети на SVB Бекер е получил 38 млн. долара през последните четири години, от които близо 12 млн. долара в брой. Това може и да не е колкото са получили изпълнителния директор на Goldman Sachs JP Morgan, но е много. Прегледът на Федералния резерв на САЩ на срива на SVB оцени бонусите на нейните ръководители като насърчаващи поемането на прекомерен риск за максимално увеличаване на краткосрочната печалба, без да се отчитат дългосрочните резултати или надзорните проблеми.
FDIC има правомощия да възстанови изплатените суми като обезщетение на своя фонд за застраховане на депозити, който намаля с почти 20 млрд. долара заради SVB и Signature. Но FDIC може да изисква пари само за последните две години, а неговият председател Мартин Грюнберг заяви пред същата комисия по време на друго изслушване миналата седмица, че трябва да се установи действително нарушение.
Сенаторите не са доволни. Те очакват съществени правила за възстановяване на средства вече 20 години. Фалитите на Enron и WorldCom доведоха до първите такива разпоредби в закона Сарбейнс-Оксли. След финансовата криза от 2008 г. Законът Дод-Франк изискваше по-строги правила за връщане на средства и Комисията по ценни книжа и борси най-накрая завърши такива миналата година, въпреки че те все още не са влезли в сила. След 2008 г. американските и европейските банки платиха милиарди под формата на глоби, но нито един ръководител не беше принуден да върне възнаграждението си, дори изпълнителните директори на Lehman Brothers или Bear Stearns.
В повечето случаи компаниите бяха инструктирани да изготвят свои собствени политики, а те обикновено изискват неправомерно поведение или действия, които водят до счетоводни преизчисления. Те се прилагат само за сравнително скорошни възнаграждения и рядко са ефективни - въпреки че през последните години се наблюдават забележителни изключения.
Goldman Sachs Group Inc. поиска връщане на 174 млн. долара от настоящи и бивши ръководители, след като през 2020 г. плати споразумение за 3 млрд. долара за ролята си в малайзийския корупционен скандал 1MDB. Не всички платиха: Бившият изпълнителен директор Гари Кон в крайна сметка предаде 10 млн. долара за благотворителност. През 2021 г. McDonald's Corp. успешно заведе дело срещу бившия си главен изпълнителен директор Стив Истърбрук за 105 млн. долара в парични възнаграждения и награди в акции, след като беше уволнен заради сексуални отношения с подчинени.
Тези случаи остават изключения. Сега в ход са още двупартийни инициативи, след като през март президентът Джо Байдън призова Конгреса да засили отчетността на ръководителите чрез финансови санкции. Ръководителите на Комисията по финансови услуги на Камарата на представителите написаха съвместно писмо до Федералната корпорация за застраховане на депозитите, Комисията по ценните книжа и борсите и Федералния резерв, в което поискаха пълноценно използване на съществуващите правомощия и завършване на по-строгите правила за възстановяване на средства, предвидени в Дод-Франк.
Сенатор Уорън, заедно със сенатора републиканец Джош Хоули и още двама души, внесоха двупартиен законопроект – Закон за възстановяване на средства от директори на фалирали банки, който предлага разширяване на правомощията на FDIC за връщане на заплатите на ръководителите от петте години преди фалита на банката. Много хора смятат такива политики за естествен израз на справедливостта. Уорън Бъфет наскоро се оплака, че директорите на банки се сблъскват с твърде малко последици, когато нещата се объркат. Това не значи, че подобни закони се пишат лесно.
Парите, които отдавна са платени, често са похарчени, включително за данъци. Освен това трябва да има някакъв начин да се преценят разликите между умишлено лошо управление, небрежност и лош късмет - и начините да се наказва всяко от тях.
Далеч по-добро решение би било заплатите на ръководителите, особено бонусите, да станат недостъпни за по-дълъг период от време след отпускането им: Опциите за акции следва да се придобиват по-късно, а притежаваните акции може би да се държат под попечителство. Или пък шефовете на компании не трябва да имат право да продават акции или да упражняват опции до една година след напускането на поста, както се предлага в статия от 2021 г. в Harvard Business Review. Много по-лесно е да се задържи заплата, която не е била напълно изплатена, отколкото да се преследва някой за нея след това.