Сирил Рамафоса обяви африканска мирна мисия в Москва и Киев, насрочена за началото на следващия месец. Говорейки само няколко дни след обвиненията на САЩ, че Южна Африка е доставяла оръжие на Русия, президентът на ЮАР сигурно е знаел, че опитът му да се представи за честен посредник в конфликта е обречен. Но той отчаяно се опитва да отвлече вниманието от икономическите и политическите си проблеми у дома, както и от провалите си във външната политика.
Наред с липсата на достоверност, Рамафоса не разполага и с възможности за влияние - върху която и да е от воюващите страни. Едно нещо би било, ако той пътуваше с лидерите на групата БРИКС, но Китай и Индия имат свои собствени интереси, които да преследват. Така че южноафриканецът ще бъде част от екип Б, който включва президентите на Египет, Замбия, Сенегал, Република Конго и Уганда.
Той няма да бъде единственият претендент за мир сред шестимата африкански лидери в мисията: Генерал Абдел-Фатах Ел-Сиси разрешава на Русия да използва египетското въздушно пространство, отхвърляйки американските молби да блокира военните полети. Но едно е да позволиш на Владимир Путин да транспортира оръжия до своите фронтови войски в Украйна, а съвсем друго е да предоставиш тези оръжия.
Рамафоса обяви разследване на трансфера на оръжия, а някои хора в Южна Африка предполагат, че президентът може да не е знаел лично какво е било натоварено на руския товарен кораб, известен като Lady R, във военноморската база Симон'с Таун в Кейптаун през декември.
Дори и да е вярно, това би се отразило зле на неговото ръководство. Пристигането на кораба е било обявено предварително и не е имало съмнение, че западните разузнавателни служби ще го наблюдават отблизо, докато е на пристанището.
Южна Африка също така посрещна руски (и китайски) военни кораби за съвместно военноморско учение през февруари.
Така че Рамафоса може да разчита на топъл прием от страна на Путин, когато мисията пристигне в Москва, но разговорът с украинския президент Володимир Зеленски миналия уикенд ще даде на южноафриканеца представа за това, което го очаква в Киев. След разговора Зеленски направи остро изявление: "Всеки, който помага на агресора с оръжие, ще бъде съучастник с всички последствия."
Любова Абравитова, посланик на Украйна в Южна Африка, последва това с указание какво иска Киев от Рамафоса: ясно да вземе страна. Тъй като инвазията на Путин е нарушение на Устава на ООН и на териториалната цялост и суверенитета на страната ѝ, каза тя, "смятаме, че е [задължение] на всеки член на ООН да осъди Русия за нейната агресия".
Южна Африка видимо не е направила това. Отчасти това се дължи на факта, че високопоставени лидери на управляващия Африкански национален конгрес, благодарни за безрезервната подкрепа на Москва по време на борбата им срещу апартейда, бъркат сегашния обитател на Кремъл с онези, които управляваха този район по време на Студената война. Има и други, не по-малко основателни причини, изтъквани от някои от колегите на Рамафоса в глобалния Юг, независимо дали са опортюнистични като индийския премиер Нарендра Моди или отдадени на определена доктрина като бразилския президент Лула.
Позицията на Рамафоса на миротворец е още по-лицемерна, защото той не проявява интерес към тази роля в конфликти, които са много по-близо до дома му. Той може само да се надява, че Зеленски е твърде учтив, за да постави под съмнение пълномощията му или да посочи, че Южна Африка не е изиграла значителна роля в разрешаването на войни на своя континент, като неотдавнашната гражданска война в Етиопия или продължаващата война на генералите в Судан.
Междувременно позициите на Рамафоса в чужбина няма да впечатлят критиците му у дома, където икономиката е затормозена не само от международни фактори като войната в Украйна, но и от това, което управителят на централната банка Лесетия Кганяго определи като "до голяма степен самонанесени рани". Най-красноречивият показател за лошото управление на правителството е големият недостиг на енергия: Южноафриканците трябваше да изтърпят 16 последователни месеца на прекъсвания на електрозахранването - до 12 часа на ден - защото остаряващите въглищни централи на държавната енергийна компания Eskom Holdings SOC Ltd. не могат да задоволят търсенето.
В допълнение към хладния прием на мирната му инициатива в Киев, тогава Рамафоса може да очаква студен отговор от южноафриканците в тяхната зима на недоволство.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.